Лятото си отиде и започнаха унилите дъждове, а се задава още по-неприятната зима със студовете, ледените ветрове и хлъзгавите тротоари. Да благодарим за това на ъгъла от 23,5 градуса. Ако Земята не се въртеше по оста си точно под този наклон, нямаше да има сезони, но заедно с тях и прогрес, много изобретения и филия с мас. С една дума, човешката цивилизация нямаше да е такава, каквато я познаваме.
Когато обект с размер на Марс се сблъсква със Земята преди 4,5 милиарда години, от него се отделя голямо парче, което по-късно става Луната. Този сблъсък накланя Земята с 23,5 градуса спрямо равнината на еклиптиката, така че оттогава нашата планета се върти около Слънцето под ъгъл. Това са две много важни промени в историята на нашата планета. Между другото, този ъгъл не е постоянен и се променя с период от около 40 000 години, но сега не става въпрос за това. Оттогава количеството слънчева светлина, попадащо върху Северното и Южното полукълбо, се променя през годината.
Този цикъл определя сезонните колебания на Земята.
И това е големият ни късмет. Без накланянето на оста на Земята човечеството би било в жалко състояние. Защо?
Забравете за съвременните технологии, парната машина или филиите хляб. В свят без сезони дори не би имало жито. Според Дон Атууд (Don Attwood), екологичен антрополог от Университета Макгил в Монреал, хората вероятно никога не биха променили състоянието си на живот в малки, разпръснати селища, търсещи оцеляване и често умиращи от ужасяващи болести, пренасяни от насекоми. Хората в такива условия никога не биха постигнали всички предимства на цивилизацията, които имат сега.
Учените смятат, че Земя без наклон би била разделена на климатични пояси, които постепенно ще стават по-студени с отдалечаването си от екватора. Хората никога няма да преживеят непрекъснатата зима във високите географски ширини и затова вероятно ще се съберем в тропическия среден участък на планетата. За щастие, както стоят нещата, тропическите зони на Земята са склонни да имат минимална променливост на температурата и продължителността на деня през годината и така тези региони могат да служат като архетипи за това каква може да бъде безсезонната Земя.
И изглежда сякаш, че животът в тропиците не е най-лошото, което може да ни се случи.
Pixabay
Каква е прогнозата?
Ако обитаемият свят бе влажна тропическа зона като дъждовните гори на Конго, неумолимите валежи щяха бързо да разядат почвата във всички райони, почистени за земеделие, и да извлекат хранителни вещества надолу под нивото на корените, бързо превръщайки обработената земя в неплодородна за земеделски култури.
„Резултатът щеше да е, че хората (и досега) щяха да са с ниска гъстота на населението, изхранвани от променящо се земеделие или нещо подобно, в повечето от влажните ниски тропици“, обяснява Атууд пред Life's Little Mysteries. "Ниската гъстота на населението и ниската селскостопанска производителност водят до малки, разпръснати селища. Удобствата на съвременната цивилизация не могат да бъдат изградени на такава основа."
Освен проблемите със селското стопанство, хората също щяха да бъдат измъчвани от болестотворни патогени, които процъфтяват в топла и влажна среда.
"Зимата защитава голяма част от населението на света от тропическите насекоми (които носят смъртоносни болести) и дълъг, гаден списък с тропически болести на хора, посеви и добитък. ХИВ е вирус, който е избягал от дома си в тропическите гори. Много други, като вирусът ебола, чакат своя шанс", коментира Атууд. „Човешката смъртност и заболеваемостта (дължащи се директно на болести и косвено на глада) ще нараснат до небесата.“
Ако, от друга страна, Земята бе неизменно топла и суха като Арабския полуостров, нашият вид би бил още по-зле или изчезнал.
"Сухите тропици имат още по-малък потенциал за подпомагане на големи сложни общества," отбелязва Атууд, "с изключение на Дубай и др., където хората живеят изцяло от изкопаеми енергийни източници от своите нефтени кладенци."
Ролята на зимата
Освен ролята си за ограничаване на растежа на смъртоносните патогени и техните носители насекомите, зимата е жизненоважна за човешкото развитие по много други начини. Първо, пшеницата расте само там, където има хладна или студена зима.
"Тя е жизненоважно изобретение, което помага за изхранването на света", пояснява Атууд. Други основни хранителни култури, включително царевицата, картофите, овесът и ечемикът, също растат по-добре там, където има хладна или студена зима.
Не само селското стопанство, но и индустриалната революция и всички произтичащи от нея технологии водят началото си от съществуването на зимата, от борбата със студа. Въпреки че обикновено не се обяснява по този начин, коментира Атууд, съвременната технология може да се разглежда като страничен продукт от развитието на нови начини за поддържане на топлината.
"С нарастването на населението си през 18-ти век, Великобритания изчерпва горските земи за дърва за огрев. Въглищата са в изобилие в Англия и хората започват да отопляват домовете си с тях. Изобретателите на парни машини скоро откриват, че въглищата могат да се използват за захранване промишлени машини", обяснява Атууд.
През 1830 година Манчестър и Ливърпул са свързани от парната железница на Джордж Стивънсън, връзката им остава в историята като първата жп линия в света.
Освен това, много други решаващи постижения в науката, технологиите и медицината са настъпили на места със студена зима, продължава изследователят, въпреки че връзката между тези иновации и климата не е добре разбрана.
Каква би била най-голямата промяна, която би настъпила, ако Земята изведнъж загуби сезонните си промени днес?
Луната гарантира, че наклонът на Земята остава стабилен, така че сезоните никога няма да изчезнат напълно. Въпреки това глобалното затопляне, причинено от емисиите парникови газове, може да направи зимите по-меки.
"Хората, които сега живеят в умерените зони, ще бъдат в много по-лошо положение, ако изменението на климата намали или премахне зимата", коментира Атууд. "Зимата предпазва голяма част от населението на света от ... дълъг, гаден списък с тропически болести. Искате ли да живеете с маларийни комари и мухи цеце?"
Така че да не мрънкаме, а да си обличаме якетата, шаловете, шапките и топлите обувки. И да благодарим на студените сезони! Можеше да е много по-зле!
Източник:
What If There Were No Seasons?, Live Science
Още по темата
Земята
Какво трябва да знаем за първия ден на есента?
Земята
Физици прогнозират, че крахът на човешката цивилизация ще се случи с 90% вероятност
Човекът
Математиката, биологията и психологията вещаят края на Западната цивилизация
Коментари
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!
Няма коментари към тази новина !
Последни коментари