Дали Вселената съдържа планети с цивилизации, постигнали устойчиво развитие?
Или всяка цивилизация, която е възникнала в космоса, трае само няколко века, преди да стигне до климатичните промени, които самата тя е предизвикала?
Група астрофизици разработи математически модел, който да илюстрира как една технологично напреднала популация и нейната планета могат да се развият съвместно, поставяйки изменението на климата в космически контекст.
Астрофизикът Адам Франк (Adam Frank), професор по физика и астрономия в Университета в Рочестър, е част от група изследователи, които правят първите стъпки да отговорят на горните въпроси, разказва ScienceDaily.
В ново проучване, публикувано в списание Astrobiology, те разглеждат тези въпроси от "астробиологична" гледна точка.
"Астробиологията е изследване на живота и неговите възможности в планетарен контекст", обяснява Франк, който е съавтор на новата книга "Светлината на звездите: извънземни светове и съдбата на Земята" (Light of the Stars: Alien Worlds and the Fate of the Earth), която се основава на това изследване."Това включва "екзоцивилизации" или това, което обикновено наричаме извънземни."
Франк и колегите му посочват, че дискусиите за изменението на климата рядко се случват в такъв широк контекст - който да разглежда вероятността не за първи път в космическата история планетата и нейната биосфера да се превърнт в нещо подобно на това, което сме създали на Земята.
Когато населението на цивилизацията расте, то ще използва все повече ресурси от своята планета. Като консумира на ресурсите на планетата, цивилизацията променя условията на своята планетата.
Казано накратко, цивилизациите и планетите не се развиват отделно една от друга, те се развиват взаимозависимо и съдбата на собствената ни цивилизация зависи от това как използваме ресурсите на Земята.
За да илюстрират как системата цивилизация-планета се развиват съвместно, Франк и неговите сътрудници разработват математически модел, който да покаже начините, по които могат заедно да се развият една технологично напреднало популация и нейната планета. Чрез този анализ на взаимосвързаността на цивилизациите и техните планети - дори чужди - като цяло, изследователите могат по-добре да предскажат какво е необходимо, за да оцелее човешката цивилизация.
"Въпросът е да се признае, че промените на климата може да са нещо генерично", разказва Франк. "Законите на физиката изискват всяка млада популация, изграждаща енергийно-интензивна цивилизация като нашата, да има обратна връзка със своята планета. Виждайки изменението на климата в този космически контекст, това може да ни даде по-добра представа какво се случва сега и как да се справим с него".
Използвайки своя математически модел, изследователите откриват четири потенциални сценария, които биха могли да възникнат в системата цивилизация-планета:
- Умираме бързо: Населението и състоянието на планетата (с индикатор средната температура) се покачват много бързо. Накрая, популацията достига своя връх и след това спада бързо, тъй като нарастващата температура прави условията по-трудни за оцеляване. Установява се стабилно ниво на популацията, но ще е само част от пиковата популация. "Представете си, ако 7 от 10 души, които познавате, загиват", коментира Франк. "Не е ясно дали една сложна технологична цивилизация може да оцелее при такава промяна."
- Устойчивост: В крайна сметка и популацията и повишаването на температурата, но в и двете достигат стабилни стойности без катастрофални последици. Този сценарий се случва в моделите, когато популацията осъзнае, че оказва отрицателно въздействие върху планетата и премине от използване на ресурси с голямо въздействие като петрол към ресурси с ниска степен на въздействие като слънчева енергия.
- Колапс без промяна на използването на ресурсите: Популацията и температурата се повишават бързо, докато популацията не достигне своя връх и спадне стремително. В тези модели цивилизацията се срива, макар че не е ясно дали самият вид измира напълно.
- Колапс с промяна на ресурсите: Популацията и температурата се повишават, но популацията осъзнава, че създава проблем и преминава от ресурси с голямо въздействие към ресурси с ниска степен на въздействие. Нещата изглежда да се балансират за известно време, но реакцията се оказва твърде закъсняла и популацията загива.
"Последният сценарий е най-страшен", отбелязва Франк. „Дори ако действаме правилно, ако сме чакали прекалено дълго, все пак може да се разпадне цивилизацията ни.
Изследователите създадоха своите модели на базата отчасти на случаи на изчезнали цивилизации като тази на Великденския остров. Хората започват да колонизират острова между 400 и 700 г. от н.е. и достигат пика си до 10 000 между 1200 и 1500 г. До 18-ти век обаче жителите изчерпват ресурсите си и населението намалява драстично до около 2 000 души.
Намаляването на популацията на Великденските острови е свързано с концепция, наречена капацитет на средата (carrying capacity) или максималният брой индивиди от даден вид, който може да бъде поддържан стабилно от средата (снабдяван с храна и други необходими стоки и условия). Промяната на климата е всъщност реакцията на Земята на развитието на цивилизацията, разказва Франк.
Разликата между устойчиво бъдеще и смъртоносен срив до голяма степен зависи от прогнозирането на населението и колко скоро ще разберем, че унищожаваме планетата си и колко бързо ще предприемем действия, според Франк.
"В космическото пространство и време ще има победители - тези, които успяват да видят какво се случва и да продължат пътя си - и губещите, които не успяват да обединят действията си и цивилизацията им ще отпадна край пътя, коментира Франк.
"Въпросът е в коя категория искаме да бъдем?"
Още по темата
Земята
Най-самотното дърво в света бележи началото на Антропоцена
Животът
Човечеството е достигнало максимума на възможностите на своя биологичен вид
Земята
Хората или вулканите причиняват повече промени на климата?
Коментари
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!
Няма коментари към тази новина !
Последни коментари