Науката е сурова и категорична по отношение на любовта – любовта е коктейл от хормони, който с подходящия партньор може да продължи да ви поддържа щастливи до края на дните ви, а може и въздействието му да се изчерпи бързо, оставяйки след себе си разбити сърца, посърнали надежди и купища носни кърпички.
Векове наред идеята за съвършена любов е захранвала литературата, изкуството, музиката, вдъхновявала е писатели и композитори. Философите са се опитвали да я облекат в дефиниции и фрази, поетите – в рими и епитети, а учените – във формули и схеми.
И все пак, има ли някаква рецепта за дълготрайни романтични взаимоотношения? Такива, които не избледняват с времето и не се оставят на рутината да ги разруши. Вероятно това е въпрос с много отговори, а може би отговор никога няма да бъде даден. Един поглед към хората в науката, към гениите от миналото и техните вдъхновяващи романтични истории може би дава някаква яснота.
1
Карл Сейгън и Ан Друян
Великолепен човек и учен, Сейгън има сложен личен живот. Сключвал е брак три пъти. През 1981 г. се жени за Ан Друян, с която живее до края на дните си. Двамата работят, издават, споделят проекти, идеи и виждания.
Карл и Ан се влюбват по време на разработването на проекта Вояджър. Ан Друян е творчески директор на проекта за златната плоча. След дълго търсене на подходяща китайска мелодия за записа, Друян попада на песен, наречена „Flowing Stream“, датирана на около 2500 години. Въодушевена, тя оставя съобщение в хотелската стая на Сейгън. До този момент те са отлични партньори и приятели и нищо повече. След като чува съобщението, Карл връща обаждане и до края на разговора те вече са сгодени.
Сродни души? Може би. Не се сещам за други двама души, на които да съм се възхищавала повече и които да са ми били мерило за взаимоотношения и романтика.
Карл Сейгън умира на 20 декември 1996 г.
„Карл и аз знаехме, че сме облагодетелствани от шанса, че чистата случайност е била толкова благосклонна към нас, че сме успели да се намерим един друг в необятността на пространството и безкрайността на времето. Ние знаехме, че всеки един миг е безценно и невероятно съвпадение и трябва да го ценим“ - пише Ан Друян.
2
Мари и Пиер Кюри
Може би най-известната двойка в науката. През 1894 г. Пиер Кюри предлага брак на студентката по това време Мария Складовска, след като двамата са прекарали почти година в лабораторията си в Париж. Мария отказва под предлог, че трябва да се завърне във Варшава. След време, когато университетът в Краков отказва да й даде преподавателско място, Пиер кани Мария обратно във Франция, за да работят заедно по нов проект за магнетизма, който той е започнал. Жаждата за знания, а може би не само, връщат Мария обратно в Париж. Двамата сключват брак на 26 юли 1895 г. През 1903 г. печелят Нобелова награда за физика съвместно с Антоан Анри Бекерел.
Пиер и Мари успяват да предадат страстта си към науката и на дъщерите си. През 1935 Ирен Кюри печели Нобеловата награда за химия за откритието и синтезирането на нови радиоактивни елементи.
3
Антоан и Мари Лавоазие
През 18-ти век, когато все още Нобелови награди няма, се появява може би първата голяма двойка в науката – Мари-Ан Пиер и Антоан Лавоазие.
За да финансира изследванията си, младият Антоан купува акции и става съсобственик на Ferme Generale, частна компания, която прекупува от краля поземлените данъци на Франция. Като бирник той натрупва състояние, въвежда важни реформи в данъчната система и, разбира се, успява да се задоми. Това се случва, когато гостува у шефа на управителния съвет на компанията. Лавоазие се влюбва в дъщеря му от пръв поглед. Двамата сключват брак на следващата година, 16 декември 1771 г. Бракът им е пълен с радости и взаимност. Правят ключови открития за ролята на кислорода при горенето и дишането, закона за запазване на масата при химичните реакции и др.
През ноември 1793 г. Антоан е арестуван и обвинен в предателство заедно с бащата на Мари-Ан. Безплодни остават опитите й да го освободи. На 8 май 1794 г. Антоан Лавоазие е екзекутиран на гилотината.
4
Франсоа Волтер и Емили дю Шател
Един от идеолозите на Френската революция, Волтер, пише веднъж следното за любимата си Емили: „Тя бе велик човек, чийто единствен недостатък бе, че е жена.“ Емили дю Шател е френска математичка, физичка и писателка. По това време тя е омъжена и живее със съпруга си. За времето прекарано заедно двамата любовници събират колекция от над 21 000 книги! Прекарват времето си в дискусии за тях, изучавайки метафизика, философия и естествени науки. Тяхното интелектуално сътрудничество по време на Просвещението води до публикуването на Elements of the Philosophy of Newton, като в увода Волтер споменава приноса на Емили. Това вдъхновява Емили по-късно да преведе Нютоновата „Принципия“, публикувана от Волтер след смъртта й.
След смъртта на Емили Волтер пише до свой приятел: „Не изгубих любовница, а половината от себе си; душа, за която моята душа очевидно е направена“.
5
Мери Никол и Луис Лийки
Интелектуалното сътрудничество между двамата археолози прераства в любов, което коства на Луис финансирането на неговите проекти, тъй като по това време той е все още женен. Това очевидно не е попречило на приноса им в областта на палеоантропологията и човешката еволюция. Мери и Луис сключват брак през 1936 г., когато той получава развод.
През 1931 г. Луис за първи път посещава каньона Олдувай. Каньонът Олдувай се намира в Източна Африка, по-конкретно в северната част на Танзания, между езерото Виктория и Килиманджаро и е част от резервата Нгоронгоро. Там след 30 години разкопки съпрузите Лийки правят голямото си откритие, на 17 юли 1959 г., когато изкопават останките на хоминид. Това е череп на един от предшествениците на съвременния човек. Наричат го зинджантроп Zinjanthropus boisei (Paranthropus boisei), от средновековното арабско название на Източна Африка. Той е едно от разклоненията на австралопитека, а калиево-аргоновият метод датира костите на 1.75 млн. години.
Мери разработва система за класификация на каменните оръдия, открити в Олдувай. През 1972 г. след смъртта на Луис Мери ръководи разкопките. Семейна традиция, която след това продължава синът им Ричард и неговата съпруга.
Поети и художници, учени и философи, политици и държавници, вдъхновяващите истории на известни двойки от далечното и близко минало навеждат на мисълта, че ключ към заветната вечна любов вероятно има. Разлиствайки историите на тези и други известни двойки – Марк Антоний и Клеопатра, Абелар и Елоиза, Чърчил и Клементин, човек не може да не забележи общото между тях – равностойни партньори.
Според физиолозите любовта е определен баланс на хормоните, които се освобождават в кръвта ни при контакта с избрания партньор. Математиците, подобно на Хана Фрай, ще ви изчислят, че вероятността да случите на правилния партньор е:
Психологията пък набляга на необходимостта, желанието да се улеснява, подкрепя и облекчава партньора във всяко едно начинание.
Може би любовта не минава нито през стомаха, нито през сърцето, нито дори през малките жестове, а най-вече през равностойните умове, които гарантират трайно и наситено партньорство.
Коментари
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!
Няма коментари към тази новина !
Последни коментари