Австралийските молукски ибиси са се научили да ядат, без да си навредят, инвазивни жаби, които са смъртоносно отровни за повечето местни хищници. Птиците подхвърлят уловените земноводни във въздуха, като ги карат да отделят отрова от паротидните си жлези, след което ги изтриват в тревата или ги изплакват във вода. След като този цикъл се повтори, в жлезите на жабите вече няма отрова, така че ибисите могат да ги погълнат безопасно.
Молукските ибиси се срещат доста често в Австралия, така че могат да помогнат за контролирането на нарастващата популация на инвазивните жаби, съобщават от BBCNews.
Жабите Ага, наричани и тръстикови жаби (Rhinella marina) се появяват в Австралия през 30-те години на миналия век благодарение на хора, които ги пренасят тук, за да се борят с вредителите по захарната тръстика. Скоро обаче тези земноводни се превръщат в сериозен самостоятелен проблем. Бързо се разпространяват на континента и убиват местните хищници, които се опитват да ги нападнат, използвайки отровата на паротидните си жлези. Не е изненадващо, че резултатът е драматично намаляване на броя на двуутробите, змиите, гущерите и дори крокодилите в много части на Австралия.
Австралийските животни имат половинчати опити да се приспособят към отровните жаби. Например в някои популации северната кукумявка (Dasyurus hallucatus) просто се е отказала да ловува тези земноводни за храна. Други хищници, напротив, са се научили да се хранят с жаби ага, без да си причиняват вреда. Така например черната каня (Milvus migrans) и ястребът Haliastur sphenurus изяждат езиците на жабите; австралийските врани (Corvus orru) обръщат уловените земноводни с главата надолу и изкълвават неотровните им вътрешности, а златокоремните водни (боброви) плъхове (Hydromys chrysogaster) ги изкормват.
Сега към този списък се присъединява и молукският ибис (Threskiornis moluccus) - големи водолюбиви птици, които през последния половин век са населявали много австралийски градове. Жителите на източното крайбрежие на Австралия напоследък наблюдават ибиси, които хващат жаби с клюна си, хвърлят ги във въздуха и след това ги избърсват в мокра трева или ги изплакват в близък водоем. Тази поредица от действия се повтаря няколко пъти, преди птиците да погълнат уловените земноводни.
Молукски ибис, полуостров Морнингтън, Австралия. Кредит: Wikimedia Commons
Екологът Емили Винсент (Emily Vincent), която ръководи програмата за контрол на инвазивните видове в базираната в Куинсланд природозащитна организация Watergum, предполага, че ибисите обработват жабите, за да обезвредят отровните им жлези. Подхвърленото земноводно е стресирано и активно отделя отрова, която птицата изтрива в тревата или отмива. След няколко хвърляния в жлезите на жабите не остава отрова, което позволява на ибисите да изядат спокойно плячката си.
Според зоолога Рик Шайн (Rick Shine) от университета Маккуори учените и преди са наблюдавали как молукските ибиси поглъщат жаби без никаква предварителна обработка. Очевидно отровата на жабите не е толкова опасна за тези птици, колкото за торбестите и влечугите. Въпреки това, ако ибисът получи твърде голяма доза от токсина, може да се отрови. Вероятно затова ибисите са разработили необичайна техника за намаляване на концентрацията на отровата в плячката си. Интересно е, че тези птици поглъщат жабите цели, за разлика от враните и ястребите, които поглъщат отделни части от тялото им.
Популацията на австралийските жаби се оценява на около два милиарда. Всяка женска ражда около 70 000 попови лъжички годишно. Малко вероятно е хората да унищожат тези нашественици. Въпреки това, ако местните животни, сред които многобройните молукски ибиси и хищни птици (както и гризачи и мравки, които не се влияят от отровата за жаби), могат да помогнат да бъде държана под контрол популацията на опасните земноводни.
Тръстикова жаба (ага) (Rhinella marina), възрастна женска. Кредит: Wikimedia Commons
Засега изглежда, че основните врагове на австралийските жаби са си самите те. Вероятността поповите лъжички от тази инвазивна популация да изядат по-малките попови лъжички от своя вид е два и половина пъти по-голяма, отколкото при южноамериканските им събратя. Освен това те не просто атакуват своя вид, когато им се отдаде възможност, а съзнателно го преследват и ловят. Това поведение се дължи на високата плътност на инвазивната популация, която води до силна конкуренция за ресурси.
Източник: Australia: How 'bin chickens' learnt to wash poisonous cane toads, BBCNews
Още по темата
Животът
Противно на общоприетото схващане - инвазивните видове често са полезни
Животът
Тихите нашественици: какво да правим с инвазивните видове?
Животът
Два инвазивни вида растения в България, благоприятствани от климатичните промени
Коментари
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!
Няма коментари към тази новина !
Последни коментари