Плачът на бебето не само привлича нашето внимание, той може да наруши когнитивните процеси в мозъка ни, които използваме за вземане на решения, според ново проучване.
Екип учени от Унивеситета на Торонто установи, че плачът на бебето е много по-мощен стимулант за родителите, отколкото смехът му. Изследването им е публикувано в PLoS ONE.
Проучването изследва ефекта върху възрастните на аудио клипове на бешеки смях или плач, съобщава Science Daily. Учените използват теста на Струп, при който участниците трябва бързо да определят цвета на написаната дума, без да обръщат внимание на значението на думата. Измерва се мозъчната им активност с електроенцефалография по време на всяка задача, която се изпълнява веднага след двусекунден фрагмент на детски глас.
Данните от електроенцефалографията на мозъка разкриха, че бебешкият плач намалява вниманието към задачата и предизвиква по-голям когнитивен конфликт, отколкото смеха на бебето. Когнитивният конфликт контролира вниманието - една от най-основните изпълнителни функции, необходими за изпълнение на дадена задача или вземането на решения, отбелязва Дейвид Хейли (David Haley), съавтор и доцент по психология в Университета на Торонто Скарбъро.
"Това може да се случи по средата на някаква домакинска работа, когато се звъни на външната врата и детето започва да плаче. Как да се запази спокойствие и как да се вземе решение да се откажеш от това, което правиш и да вземеш детето?"
Доказано е, плачът на бебето предизвиква отвращение у възрастните, но също така може да се създаде и адаптивен отговор на включване на когнитивен контрол на родителите за ефективна реакция на емоционалните потребности на детето им, добавя Хейли. "Ако плачът на бебето активира когнитивен конфликт в мозъка, то той също може да научи родителите как да се съсредоточат своето внимание по-избирателно", - заяви той.
"Това е тази когнитивна гъвкавост, която позволява на родителите да преминат бързо от реакцията си на страданието на бебето си към други конкурентни нужди в живота си - което, колкото и парадоксално да е, може да означава да не обръщат внимание на детето си за миг".
Резултатите показват, че бебетата имат привилегировано положение в нашата невробиологична програма, инстинкт, дълбоко вкоренен в нашето еволюционно минало. Но както отбелязва Хейли, тя също така показва значението на адаптивните когнитивни функции на човешкия мозък.
Коментари
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!
Няма коментари към тази новина !
Последни коментари
dolivo
Чифтосали ли са се Хомо еректус и денисовците? Зъбните протеини намекват за древни срещи
Niko Kolev
"Ад" на Данте описва удар на астероид 500 години преди съвременната наука
dolivo
10-годишно момиче открива рядък мексикански аксолотъл. Какво знаем за тези животни
dolivo
Хората с тъмни черти на характера са естествено склонни към лидерски роли, установява ново проучване