За Природата бебетата са заменими, майките - също

Набиращите напоследък обществено влияние призиви за “връщане към природата” под формата на домашно, "натурално" раждане са смъртоносно опасни.

Раждането е сложен, опасен процес, който единствено човекът е овладял до степен, способстваща опазването на живота на детето и на майката едновременно. Настоящите нива на смъртност при новородените, са нищожно ниски в сравнение с нивата от преди само век. Благодарение на напредъка в медицинската наука, общата детска смъртност в България в категорията под едногодишна възраст измерена в статистически период 1999­-2001 година е равна на едва 4.985% от смъртността в статистическия период 1899­-1902 година. Това е над 20 кратно подобрение в полза на живота, благодарение на раждането под лекарски надзор и прилагането на съвременни медицински практики, като ваксинациите например. Но, ако процентите са твърде абстрактни, нека видим и реалните числа ­ преди век са загинали 70 086 деца на възраст до 1 година. Благодарение на съвременната медицина, спасяваме живота на близо 67 000 деца, според данни на Медицинският Университет в София [1].

Затова напоследък набиращите обществено влияние призиви за “връщане към природата” са напълно несъстоятелни, а на моменти ­ смъртоносно опасни. Все по- често недоверието към медицината и лекарската професия, особено сред младите майки, води до търсене на алтернативи за най­-важният момент в живота им. Често допусканата логическа грешка на натуралното като по-добро от сътвореното от човека, води и до актуалната мода за домашно, “природно” раждане. Активистите и защитниците на тезата, че “природното” раждане е по- по-добрият или едва ли не единственият приемлив начин за раждане, използват същите псевдо­научни или квази­религиозни аргументи, които можем да срещнем в неспирната пропаганда на анти­вакс движението и движението за природни лечения, някои от които имат преки финансови ползи от тази своя пропаганда.

Двете основни заблуди на “натуралното” и “домашното” раждане са, че жените са “перфектно устроени да раждат” и, че “бебетата знаят как да се родят”.

Тези твърдения са лъжовни не само защото не отговарят на реалността, но и защото се опитват да утвърдят тезата, че човешките същества са някак имунизирани от влиянието на силите и трудностите, които същностно дефинират раждането сред всички останали живи същества на планетата.

Истината е, че според природата, бебетата са заменими, а в по-малка степен ­ майките са заменими също.

Една от основните характеристики на репродуктивния процес в царството на животните (както и в царството на растенията), е огромният разход на ресурс и огромният “брак в производството”. Шансът даден индивидуален организъм да оцелее до репродуктивна възраст е много, много малък. Заради това поколението трябва да бъде многочислено, защото повечето индивиди съвсем естествено ще загинат.

Да вземем за пример огромното количество семена, което всяко едно растение произвежда. Нека се замислим и за количеството ларви, които всяко едно насекомо създава. Колко яйца хвърля всяка една женска риба? Нека сега се замислим и върху факта на нищожно малкия процент оцелели до възрастната си форма семена, ларви и яйца. При повечето видове на планетата можем да кажем, че оцеляването е под нивата на статистическата грешка.

Класическия пример е с хилядите бебета костенурки, които се излюпват за една нощ и веднага започват своят път към морето, пресичайки пясъците на плажове, изпълнени с техни естествени врагове. Повечето не оцеляват прекосяването, а за тези, които достигат сравнителната сигурност на морските вълни, трудностите тепърва започват ­ там ги очакват още хищници.

Разбира се, растенията, насекомите, рибите и костенурките, с малки изключения, не се грижат за поколенията си. Тяхната инвестиция в следващото поколение свършва с раждането или дори преди това.

Затова нека разгледаме примери с животни, които действително инвестират в отглеждането или най-­малкото в износването на техните наследници. За тях енергийния разход е много по голям и съответно пропорцията на загиналите преди репродуктивна възраст техни наследници е много по малка. При все това, загубата продължава да е висока, което е причината повечето животни да се стремят към репродуциране всяка година или през година.

Без изненада, има явна корелация между отделеният ресурс от страна на родителите към техните наследници и пропорцията на тези наследници, които оцеляват. Дори когато контрибуцията от страна на родителите действително е огромна, като например при големите бозайници, смъртността е изключително висока. Например ­ приблизително всяко второ лъвче от дадено котило, при все грижата на лъвиците от прайда, ще загине преди да е навършило една година.

Човешките същества отделят най-­много време и енергия в отглеждането на своите поколения. Бременността трае девет месеца, невръстния период е цели две години, а детството трае много години, понякога юридически дефинирано до осемнадесетата година. Тази интензивна и високо­разходна инвестиция осигурява оцеляването на много по голям процент от бебетата до израстването им във възрастен индивид, но въпреки това естественият шанс за оцеляване на човешко бебе е по малко от три пъти по висок от този на малките на лъвовете.

Нека разгледаме нещата в перспектива. При човешкия вид, индивидите от женски пол се раждат с предварително готови милиони яйцеклетки, а индивидите от мъжки пол произвеждат в рамките на живота си милиарди сперматозоидни клетки. Огромната част от тях никога не са употребени за тяхната репродуктивна цел. Дори когато сперматозоид срещне яйцеклетка, шансът тя да бъде оплодена е обикновено около 10% и достига едва 33% в деня на овулацията [2]. Дори тогава, започването на процеса на клетъчно делене, имплантирането в маточната стена и всяка следваща фаза на бременността носят свой собствен риск от провал. Статистическия риск от загуба на плода в ранният етап на бременността достига близо 20% [3], при това след преодоляване на всички предхождащи рискови фактори. Това са все естествени, биологични, природни, натурални ако щете, за да не пропуснем някоя от модерните думи, процеси и няма нищо, от което следва да бъдем тревожни или да изпадаме в паника. Просто факти на природата.

Как бихме могли тогава да твърдим, че жените са съвършено “създадени” или съвършено еволюирали да раждат, след като не могат да поддържат около 20% от всяка бременност?

Очевидно е обратното. Това не е изненада, защото природата не създава съвършенство, природата създава само достатъчно добро за обстоятелствата наоколната среда. Във всяко поколение, единствено най-­адаптивните към трудностите оцеляват. По­малко адаптивните естествено ще загинат.

Това се отнася до раждането, както се отнася и до всеки друг аспект на човешкото съществуване. Единствено най-­адаптивните бебета и най-­адаптивните майки ще оцелеят раждането. Да бъдеш адаптивен не означава да бъдеш физически силен, означава единствено да разполагаш с характеристиките, които в най-­голяма степен предразполагат към успех в съответната среда. Затова, например, твърде израснали и развити бебета имат по висок риск от смърт, както и представляват риск за смърт на майка им по време на раждането, дори и ако иначе тези бебета са в отлично физическо състояние, поради най-­тривиалната им неспособност да преминат безпроблемнo през ограниченото пространство на пелвиса.

Според природата, човешките бебета, както и човешките майки, са заменими. Те са ресурс, който може да се разходва по същия начин и поради същите природни закони, които убиват бебетата и майките им от другите животински видове. Разликата между човешкият род и всички останали живи същества на тази планета не е в това, че хората са съвършено устроени за близо 100% оцеляване при раждане ­ това просто не е вярно. Разликата се състои единствено в способността ни да променяме околната среда по начини, които да гарантират, че бебетата, които иначе биха загинали, имат възможност да оцелеят и да продължат живота.

Нашето тайно оръжие се нарича ​технология, знание, наука​.

Технологията също така ни позволява да спасим живота на бебетата от горния пример, чрез изваждане с Цезарово сечение, което човечеството развива в течение на хиляди години [4]. Благодарение на това бебето ще оцелее, а в съвременния свят ­ майката също ще оцелее. Нещо повече ­ нито бебето, нито майката, ще претърпи щети от процедурата.

Въпреки това, активистите на така нареченото “природно раждане” или раждане в домашни условия настояват, че използваме прекалено много технология по време на раждането, което компрометирало “естествената връзка” между майката и детето. Затова, според тях, трябва да се откажем от прогреса на съвременния свят в името на анти­научните им и опасни тези за “силата на природата”, които са точно обратни на реалността.

Елементът на култ в това движение стига до ужасни изкривявания на мисълта, с които да оправдаят до 8 пъти по високата смъртност на бебетата при домашни, “естествени” раждания (по техни собствени данни, от свидетелство на практиката им в щата Орегон, САЩ ­ едно от малкото публикувани такива, тъй като тази информация като цяло не я споделят свободно). За тях обяснението обикновено е, че това просто е било предопределено ­ съдба.

Репродуктивния процес при хората не е съществено различен от този на другите бозайници.​

Както и при тях, жените не са съвършено устроени да раждат, нито бебетата са съвършено устроени да оцеляват раждането си.

Изключително опасна е старата самозаблуда, че хората по някакъв начин са по специални от всеки друг живот на нашата планета и не подлежат на влияние от същите природни сили, които определят живота и смъртта. Вярващите в това твърдение живеят в свят на фантазията, който е единствено възможен благодарение на постиженията на нашата технологична цивилизация, която те крайно отричат.

За радост, съвременната наука продължава да намира нови решения на проблемите на нашето съществуване. Разумните хора знаят кое е най-­добро за тях и за техните деца.

Източници:

1. Смъртност на населението на България през двадесети век

2. Timing of sexual intercourse in relation to ovulation. Effects on the probability of conception, survival of the pregnancy, and sex of the baby

3. Risk factors in miscarriage: a review.

4. Cesarean Section - A Brief History

Още по темата

01/05/2015

Медицина

16 факта за бебетата, които може да ви изненадат