Палеонтолози откриха останките от неизвестен досега вид гущер в парче кехлибар от средата на креда, изкопан в Северен Мианмар.
Новооткритият вид е малък гущер с приблизителна дължина на муцуната от 3 см.
Наречен Electroscincus zedi, той е живял в средата на периода Креда, преди приблизително 99 милиона години.
Различава се от всички останали известни люспести животни (гущери и змии) от мезозоя по наличието на припокриващи се сложни остеодерми (вторични подкожни окостенявания), подредени шахматно около тялото, което подкрепя разположението му в семейството на Сцинковите (Scincidae).
"Сцинковите е мегаразнообразна група от люспести животни, която днес е достигнала почти глобално разпространение в умерените и тропическите региони по целия свят", отбелязва д-р Хуан Даза (Juan Daza) от Държавния университет Сам Хюстън и неговите колеги.
"Той е представен от повече от 1745 описани живи вида, съставляващи почти 15% от всички живи гущери."
"Типичните сцинкове имат цилиндрични тела и сравнително къси крайници и в над 50 линии на сцинкове са настъпили еволюционни преходи към намаляване или загуба на крайници."
"Сред живите сцинкоиди (Xantusiidae, Gerrhosauridae, Cordylidae, Scincidae), членовете на семейство Scincidae показват най-голям диапазон на дължина на тялото, включително някои миниатюрни форми с дължина на тялото само от няколко сантиметра до изчезналия Tiliqua frangens, който може да е достигал половин метър и повече."
"Сцинковете показват и голяма вариация в броя на пресакралните прешлени, вариращи от 26 до 108, което в комбинация със закръглени (циклоидни) люспи и сложни остеодерми може да е улеснило повтарящата се еволюция на всякакви морфотипове, включително ровещи и без крака".
"Повечето сцинкове се характеризират с гладки, закръглени люспи, под които се намират сложни остеодерми – костни пластини в дермата, които са съставени от няколко съчленени с люспите остеодерми".
Electroscincus zedi, фосил във вентрални (a) и дорзални (b) изгледи; детайл на десния крак (c, e) и остеодерми (d); Рентгенова снимка на целия образец, показваща скелетните останки и няколко съчленени и разпръснати остеодерми (f). Кредит: Daza et al., doi: 10.1038/s41598-024-66451-w.
Бирманският кехлибар (Burmite), който е запазил Electroscincus zedi, е намерен в залежите от средата на креда в провинция Качин, Северен Мианмар.
Екземплярът включва две несвързани части от сцинка, съдържащи люспи и предимно апендикулярни кости, но очевидно е част от един индивид.
"В момента са известни над 100 екземпляра люспести животни от Бурмит", съобщават палеонтолозите.
"Този нов фосил е единственият, който е запазил остеодермалната морфология, което го определя като сцинк и го отличава от всички известни фосилни люспести животни от Креда."
"Екземплярът е непълен, но е запазил както посткраниални скелетни елементи, така и покривни структури и, макар да е малко далеч от идеалния, предоставя основа за сравнение с всеки предполагаем материал, който може да бъде открит в бъдеще."
"Екземплярът има комбинация от сложни остеодерми и припокриващи се циклоидни люспи, която е ограничена до сцинковете".
"Предполагаме, че този тип остеодерма се е развил като отговор на повишено припокриване на люспи и намалена твърдост на дермалната броня", заключават изследователите.
Справка: J.D. Daza et al. 2024. Compound osteoderms preserved in amber reveal the oldest known skink. Sci Rep 14, 15662; doi: 10.1038/s41598-024-66451-w
Източник: 99-Million-Year-Old Burmese Amber Reveals Oldest Known Skink, Natali Anderson, Sci.News
Още по темата
Животът
Гущери променят правилата на еволюцията, развиват наново изгубени крайници
Животът
Повече от 70 нови вида са описани от Калифорнийската академия на науките през 2019 г.
Животът
Все още не се знае защо тези гущери имат зелена кръв
Коментари
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!
Няма коментари към тази новина !
Последни коментари