Възрастна мъжка копринена акула бе забелязана с липсваща голяма част от перката. Година по-късно тя е почти напълно зараснала. Ето невероятната история за откритието.
"Направих случайно и удивително откритие, докато изучавах движението на акули край бреговете на Юпитер, Флорида. Започнах да записвам миграционните пътища на копринените акули, наречени заради гладката им кожа. Вместо това, в една история, изпълнена с обрати, в крайна сметка документирах редкия феномен при акулите - регенериране на гръбната перка", разказва в статия на The Conversation океанологът доцент Челси Блек (Chelsea Black) от Университета на Маями.
Маркиране, след това травма
Всичко започва през лятото на 2022 г., когато Блек и екипът му маркират копринени акули (Carcharhinus falciformis) като част от изследванията за докторската му дисертация.
Копринените акули обикновено се срещат в открития океан и достигат до 3 метра дължина. Учените знаят, че тези акули се събират в Южна Флорида всяко лято, но къде отиват през останалата част от годината остава загадка, която Блек се надява да разгадае.
Челси Блек, в центъра, ръководи екип за сателитно маркиране от Университета на Маями през юни 2022 г. Кредит: Tanner Mansell, CC BY-ND
Местният капитан на корабчето, Джон Мур, завежда изследователите до място, където знае, че се събират акули. Те внимателно хващат и прикрепват GPS тракери към гръбната перка на 10 копринени акули.
Тракерите, които се закрепват като големи обеци, не пречат на плуването и са направени така, че да паднат след няколко години. Когато антената на тракера пробие повърхността на водата, нейното GPS местоположение се улавя от сателити и тези данни се визуализират на компютър. Така океанолозите се надяват да разкрият подробности за тайния живот на акулата.
Историята взема неочакван обрат няколко седмици по-късно, когато Блек получава смущаващи снимки от Джош Шеленберг - гмуркач и подводен фотограф, който е запознат с работата на екипа.
Първа снимка на ранената копринена акула през юли 2022 г. Кредит: Josh Schellenberg, CC BY- ND
Снимките показват мъжка копринена акула с голяма зейнала рана в гръбната перка. Джош Шеленберг се пита дали тази акула е част от изследването.
За щастие Блек е поставял и втори GPS тракер под гръбната перка на всяка акула, който показва уникален идентификационен номер, така че изследователят потвърждава, че ранената акула е от неговото проучване, №409834.
Местните рибари често се опитват да ловят копринени акули, макар да са защитени във Флорида и е незаконно да се убиват или ловят. Снимките на №409834 показват няколко кукички в устата ѝ, така че е ясно, че животно е било залавяно няколко пъти, откакто екипът го е маркирал.
Начинът, по който GPS тракерът се прикрепя, означава, че е невъзможно естествено да се изтръгне от перката и да остави рана с тази форма. Защо някой е отрязал тракера на акулата остава загадка.
Блек не очаква повече да види тази акула.
Завръщането на №409834
Една година по-късно, лятото на 2023 г. Блек получава от капитана Джон Мур няколко снимки на копринени акули, сред които забелязва копринена акула със странна форма на гръбна перка.
Акула №409834, забелязана година по-късно, през юни 2023 г., със заздравяла гръбна перка. Кредит: Josh Schellenberg, CC BY-ND
Блек веднага разбира, че на снимката трябва да е №409834 от миналото лято. Няколко дни по-късно капитанът на корабчето, с което са извършени маркироването, Джон Мур, успява да се приближи достатъчно, за да снима идентификационния етикет, за да потвърди предчувствието на Блек. Джош Шеленберг също забелязва акулата №409834 и я снима. С тези снимки океанологът успява да сравни зарасналата гръбна перка с прясно наранената.
Д-р Челси Блек никога не е очаквал да направи революционно откритие.
От чисто любопитство той започва да анализира снимките.
Но откритието е удивително: раната не само е напълно зараснала, но гръбната перка от 2023 г. е с 10,7% по-голяма по размер, отколкото след нараняването през 2022 г. Перката е регенерирана с нова тъкан.
Промени в гръбната перка от 2022 г. и 2023 г. Кредит: Josh Schellenberg and John Moore, CC BY -ND
Анализът на Блек установява, че в рамките на 332 дни акулата е регенерирала достатъчно тъкан, така че гръбната й перка почти се е възстановила до 90% от първоначалния си размер, регенирайки повече от половината от това, което е откъснато през 2022 г.
Гръбната перка, ключова за баланса, управлението и хидродинамиката, е жизненоважна, за да може акулата да ловува и да оцелява. След като няма признаци на инфекция или недохранване при №409834, това свидетелства за изключителната ѝ издръжливост.
Учените знаят, че акулите имат невероятна способност да се самолекуват – но механизмите зад тези наблюдения са все още неясни. Докато регенерацията на крайниците е широко документирана при други морски животни като морски звезди и раци, има само един друг документиран случай на регенерация на гръбната перка при акула – китова акула в Индийския океан, на която гръбната перка е израснала отново след инцидент с лодка през 2006 г.
Прочети повече: "Невероятната способност на голямата бяла акула да се самолекува", "Морски охлюви се самообезглавяват и им пораснат нови тела от главата"
400 милиона години устойчивост
Има причина акулите да са по-дълго от дърветата на Земята и да са преживели множество събития на масови измирания, които унищожават много други видове. Те са продукт на 400 милиона години еволюционни адаптации, които демонстрират техните забележителна устойчивост и са ги подготвили за оцеляване.
Възможността да се определи способност, която им помага да станат толкова издръжливи, е голям научен напредък – особено като се има предвид, че учените все още не знаят къде прекарват копринените акули по-голямата част от времето си в Атлантическия океан.
Опитът на някакъв човек да саботира науката за акулите, премахвайки тракера, и да навреди на акула в крайна сметка се оказа безполезен. Вместо това, издръжливостта на акулата надделява и довежда до това невероятно откритие за този вид.
"Въпреки че никога няма да знам със сигурност къде №409834 прекарва остатъка от годината, надявам се той да продължи да се връща всяко лято, за да можем допълнително да оценим напредъка ѝ. Въз основа на скоростта на заздравяване, изчислена в моето изследване, може просто да видим гръбната ѝ перка да порасне обратно до 100% от първоначалния си размер", предполага Блек.
Източник: I set out to investigate where silky sharks travel − and by chance documented a shark’s amazing power to regenerate its sabotaged fin, The Conversation
Коментари
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!
Няма коментари към тази новина !
Последни коментари