Наскоро китайски изследователи съобщиха за раждането на първото "дизайнерско бебе" - всъщност бебета, близначки, които би трябвало да са генетично устойчиви на ХИВ.
Ученият, създал ембрионите, както и някои американски учени като Джордж Чърч (George Church) от Харвард, смятат, че намерението да се произведе дете, което е резистентно на болестта, е похвално.
Кой би могъл да оспори такива добри намерения?
Но след като веднъж може да се направи това с един ген, би могло да се направи някой ден и с други гени - например такива, свързани с образователните постижения. Тези, които хвалят китайското постижение, не дават механизъм или правила и норми, които биха позволили редактиране на човешки гени само за благородни цели.
Както се казва в старата поговорка: "Пътят към ада е послан с добри намерения", отбелязва Джон Еванс (John Evans), професор по социология в Калифорнийския университет в Сан Диего, в статия, публикувана в Тhe Сonversation.
"Повече от 20 години съм фокусирал моите изследвания върху разискванията за редактирането на човешки гени и други биотехнологии. Наблюдавах как тези дебати се разрастват, но съм шокиран от скоростта, с която се развиват", разказва проф. Еванс.
Китайският учен Хъ Циянкуи твърди, че е променил ембрионите на близнаци от седем двойки по време на репродуктивното им лечение.
Неговата цел е да изключи гена, който кодира протеиновия вход, който позволява на вируса на ХИВ да навлезе в клетката. Жената, чиито са два от тези ембриони, този месец е родила нееднояйчни близначки, които според Хъ Циянкуи ще са устойчиви на ХИВ.
Предвид секретността на станалото, трудно е да се провери твърдението на Хъ Циянкуи. Изследването не е публикувано в списание, не е минало проверка (peer-review), родителите на близначките отказват да говорят с медиите и никой не е изследвал ДНК на момичетата, за да провери думите на Хъ Циянкуи.
Но това, което е по-важно сега, е, че има учени, които се опитват да създадат такива "ъпгрейтнати" хора, които могат да предадат нови характеристики на своето потомство.
Това е списание, публикувано от Службата за расова политика на нацистката партия. На постера пише: 60 000 марки струва на общността живота на този човек, страдащ от наследствено заболяване. Съграждани, това са и вашите пари. Wikimedia Commons
Реформиране на евгениката
Създаването на "подобрен" човешки вид отдавна е мечтата на евгениците. Основната линия, старата версия на евгениката, твърди, че едни раси, етнически общности или социални класи са по-висши от други.
Тази логика кулминира в Холокоста, където нацистите заключават, че някои етнически групи са генетично по-добри от други и че "по-низшите" трябва да бъдат унищожени и напълно изтрити от лицето на Земята.
Разкриването на Холокоста унищожи старата евгеника, но през 50-те години възникна "реформираната" евгеника. Този вид евгеника приема, че "висши характеристики" могат да бъдат намерени сред всички етнически групи.
Всичко, което трябва да се случи, бе да се накарат тези по-висши хора да правят повече деца и да се възпрепятства възпроизвеждането на онези, които имат низши черти. Това се оказва трудно.
Но в началото на 50-те години Франсис Крик и Джеймс Уотсън откриват химическата структура на ДНК, която предполага, че гените на хората могат да бъдат подобрени чрез химическа модификация на техните репродуктивни клетки.
Видният биолог Робърт Синсхаймер (Robert Sinsheimer) написа през 1969 г., че новите генетични технологии след време ще позволят "нова евгеника".
Според Синсхаймер старата евгеника изисква да се подберат подходящите индивиди за размножаване и тези за унищожаване.
"Новата евгеника би позволила по принцип конверсията на всички низши към най-високо генетично ниво ... защото ще имаме потенциала да създадем нови гени и нови качества, които все още не са измислени", казва той.
По хлъзгавия склон на дебата за редактирането на гените
Съвременният етичен дебат за редактирането на човешките гени може да бъде проследен до тази епоха. И той представлява хлъзгав склон.
На върха на склона е генното редактиране, което се смята за безспорно добро - стъпка, която повечето хора са готови да предприемат - като например поправянето на сърповидно-клетъчна анемия. Склонът обаче е хлъзгав.
Много е трудно да се каже, че промяната на други черти, които не са смъртоносни, като глухотата, не е също така приемлива. След като знаем как да променим един ген, може да променим всеки ген, независимо от неговата функция.
Ако премахнем сърповидно-клетъчната анемия, защо да не го направим и с глухотата или сърдечния удар или липсата на "нормална" интелигентност, или приближавайки се до дъното, липсата на по-висша интелигентност?
На дъното на склона е един антиутопичен свят. Той обикновено се показва като общество, основаващо се на пълен генетичен контрол на потомството, където животът и възможностите на хората се определят от тяхното генетично родословие.
Дъното на склона може да се види в един филм от края на 90-те години на миналия век - Гатака.
Вървим по склона
През 70-те години по същество всички участници в дебата стъпиха на склона, одобрявайки соматичната генна терапия - стратегия за лечение на генетични заболявания в телата на живи хора, където генетичните промени не могат да се предадат на потомството.
Участниците в етичния дебат за редактирането на гените стъпиха на този склон, защото бяха уверени, че са изключили всякакво възможно подхлъзване, създавайки строги норми срещу модифицирането на ДНК, което може да премине в следващото поколение - границата на зародишната линия.
(Зародишната линия означава да се повлияе не само върху модифицирания човек, но и върху неговите потомци.)
Изследователите не могат да преминат отвъд границата, за да променят потомството на хората - да променят човешкия вид, както желаеха навремето евгениците.
Друга бариера пред пътя към ада, която се оказва проницаема, е границата между блокирането на болест и усъвършенстване.
Учените могат да се опитат да използват генното редактиране, за да избегнат генетични заболявания, като сърповидно-клетъчна болест, но не и да създават "подобрени" хора.
Неотдавнашните действия на китайския учен прескачат отвъд и зародишната линия, и границата на усъвършенстването. Това е първият известен подобен акт на генно редактиране на зародишната линия в човешкия организъм.
Тези близначки могат да предадат новооткритата си невъзприемчивост срещу ХИВ на собствените си деца.
Също така не се цели да се избегне генетично заболяване като сърповидно-клетъчна анемия, а да се създаде подобрен човек, макар и подобрението да е направено в името на борбата с инфекциозно заболяване.
Къде да се издигне новата стена
За разлика от по-ранните години на дискусията за редактирането на човешки гени, сега нямаме аргумент къде ще спрат тези приложения.
Тези, които се застъпват за използването на генното модифициране от китайския учен, не посочват границата или стената надолу по склона, която може да се използва, за да сме сигурни, че ако допуснем конкретно предполагаемо благоприятно приложение, в крайна сметка няма да стигнем до дъното.
Много учени смятат, че разделителната линия е между "болест" в приемливата част на склона и "подобрение" в неприемливата му част по-долу.
Дефиницията на "болест" обаче е размита - известно е, че фармацевтичните компании често създават нови заболявания, които да бъдат лекувани в процес, който социолозите наричат медикализация.
Освен това дали глухотата не е болест? Много глухи хора не мислят така.
Също така не можем да разчитаме на медицинската общност да определи кое е болест, тъй като някои практикуващи се занимават с дейности, които по-скоро могат да се опишат като подобрения (например пластичната хирургия).
Един скорошен доклад на Американската национална академия на науките стига до заключението, че разликата между болест и усъвършенстване е безнадеждно объркана.
Така че, докато учените, защитаващи първото подобрено бебе, може да са прави, че това е морално добро, за разлика от предишните дебатиращи, те не представят на обществото граница или бариера, която да ни позволи да се доверим уверено на този нов хлъзгав склон.
За отговорен дебат участниците трябва да заявят не само заключенията си за този конкретен акт на усъвършенстване, но и къде ще поставят границата и как тази стена ще бъде поддържана в бъдеще. 
-----------------
Авторът на статията Джон Еванс (John Evans) е професор по социология в Калифорнийския университет в Сан Диего.
Тази статия е публикувана от The Conversation под лиценз Creative Commons. Прочетете оригиналната статия.
Още по темата
Животът
Китаец съобщи за раждането на първите деца с редактиран геном. Случаят се разследва
Човекът
Детето на ХХІ век и предизвикателствата пред професионалистите от ХХ век
Животът
Страничните ефекти на метода за генетично редактиране CRISPR/Cas9 са значително подценени
Коментари
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!
Няма коментари към тази новина !
Последни коментари