Този зловещ студенолюбив обитател на морските дълбини дори няма тяло, а вместо това органите му са разположени в краката. Необичайното създание обитаващо Южните морета около Антарктика се състои почти изцяло от крака без обособено тяло и дълъг хобот, с помощта на който изсмуква жертвите си, обикновено мекотели като медузи и червеи.
Вид: Южноокеански гигантски морски паяк (Colossendeis megalonyx)
Хабитат: океанското дъно около Антарктика, Южна Америка, Африка и Мадагаскар
Южноокеанският гигантски морски паяк е сякаш изваден от кошмарите ни – краката му са дълги по 25 см., което до известна степен се равнява на размерите на най-големите земни паяци на света, като птецеяда голиат (Theraphosa blondi) от Южна Америка.
Но има две причини, поради които арахнофобите не бива да се страхуват от това същество: то живее на дъното на океана покрай Антарктика и всъщност изобщо не е паяк.
Морските паяци принадлежат към група артроподи (ракообразни), наречени пикногониди (pycnogonids), които се откриват по дъното на много от световните океани и морета. Повечето са сравнително малки – само в близост до полюсите представителите на морските паяци са по-големи, което е характерно за много морски видове. А защо се случва това остава загадка и до днес.
Много морски паяци са хищници, хранещи се с червеи, медузи и морски гъби. „Те имат гигантски хобот, с който изсмукват своята храна”, разказва Флориан Лийзе (Florian Leese) от Ruhr University Bochum в Германия. Като същинските паяци, някои морски паяци имат 8 крака. Но не всички. „Някои имат 10 или дори 12 крака”, твърди Лийзе.
Странна анатомия
Всички жизненоважни органи на гигантските морски паяци са разположени в краката. Този тип устройство им позволява да дишат без обособена дихателна система. Храненето се извършва с помощта на голям "хобот", разположен в предната част на тялото. Източник: Ocean Today
Странното е, че телата им изглеждат така сякаш не се състоят от почти нищо друго освен дългите им крайници и хобота. „Те всъщност нямат тяло”, твърди Лийзе. „Всичките им органи са разположени в краката”.
Поради странната си анатомия, тези същества понякога се означават като пантопода – което означава „изцяло от крака”.
Липсата на ясно различимо тяло означава, че морските паяци нямат нужда от дихателна система. Простата дифузия може да доставя необходимите газове до всички тъкани.
Южноокеанският гиганстски морски паяк е един от най-често срещаните морски паяци във водите около Антарктика. Той също обитава крайбрежните води на Южна Америка, Южна Африка и Мадагаскар, на дълбочина до 4900 м. Той е толкова разпространен, че много учени са изразили съмнение, че става дума само за един вид. За да се изясни това, Лийзе и колегите му изследвали ДНК получена от 300 екземпляра. Животинските клетки обикновено носят две форми на ДНК: повечето е под формата на ядрена ДНК разположена в клетъчното ядро, но има и друга ДНК разположена в митхондриите (електроцентралите на клетката). Митохондриалната ДНК обикновено се наследява само по майчина линия, тъй като в сперматозоидите няма митохондрии.
Колко са видовете?
Митохондриалните гени били разпределени в 20 различни групи, което на пръв поглед говорело, че южноокеанския гигантски морски паяк би трябвало да се раздели на 20 различни вида.
Но ядрената ДНК показала, че много от тези на пръв поглед различни видове могат и са се кръстосвали помежду си в близкото минало. Всъщност, според научния екип, ако южноокеанските гигантски морски паяци се разделят на няколко различни вида, те би трябвало да са около 5, а не първоначално предложените 20.
Но защо? Последователностите на митохондриалната ДНК са толкова различни, което говори че видовете морските паяци са започнали да се разделят преди милиони години – вероятно по време на ледникови периоди при които влошаването на условията е довело до изолиране на малки популации от морски паяци едни от други в „убежища” без лед, където всяка от популациите е развила свои генетични мутации.
Но когато условият ана средата се подобрили популациите морските паяци започнали да се разпространяват извън тези убежища, при което те можели да се чифтосат помежду си и да хибридизарат. Това наподобява начина, по който различните човешки линии като Неандерталци, Денисованци и други видове се чифтосвали, когато влезли в контакт помежду си, след като хиляди години преди това живяли в изолация.
Резултатите са важни от консервационна гледна точка. Когато по-лесната за анализиране митохондриална ДНК покаже, че един вид всъщност трябва да се раздели на няколко „криптични” вида, учените биха искали да запазят всички линии на този вид. Но ядрената ДНК може да покаже, че много от тези криптични видове всъщност не съществвуват. „Това изследване показва, че трябва да се внимава, когато се означават различните митохондриални линии като различни видове”, обобщава Лийзе.
Коментари
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!
Няма коментари към тази новина !
Последни коментари