Проектът Human Project издирва 10 000 жители на Ню Йорк, които да споделят лична информация - от разположение на клетъчния телефон и тегления от кредитни карти, до кръвни проби и ключови събития от личния живот. И това кандидатите трябва да извършват в продължение на 20 години.
Изследователите ще започнат да набират от догодина желаещи да станат част от проучването, с което се цели да се получат задълбочени данни за здравето, остаряването и различни други аспекти от човешкия живот, съобщава Medicalxpress.com.
"Става дума за това да се състави една цялостна картина", обяснява директорът на проекта д-р Пол Глимчър (Paul Glimcher), професор по невронаука, икономика и психология в Нюйоркския университет.
И преди са извършвани "big data" здравни проучвания, а американският National Institutes of Health планира да започне набиране още тази есен на милиони доброволци за проекта си, насочен към стимулиране на индивидуалното лечение.
Но Human Project, който ще коства по 15 милиона долара всяка година, разчупва досегашните схеми на обхвата на индивидуалните данни като планира да ги събира едновременно, обяснява д-р Васант Дар (Vasant Dhar), главен редактор на списание Big Data, което първо оповестява проекта през 2015 г. Всеки участник ще получи по 500 долара на семейство за своето участие.
Снимка: Pinterest
При присъединяването си участниците ще бъдат тествани по всички параметри - от кръвни проби, до генетика и коефицент за интелигентност. От тях ще бъдат изискани медицински, финансови и образователни данни, както и данни за мобилния им телефон - като разположение и дори номерата, на които се обаждат и изпращат съобщения.
Съгласилите се да участват в проекта ще трябва да носят проследяващи устройства на дейността им, ще им бъдат дадени специални скали и ще трябва да отговарят на проучвания през смартфон. На всеки три години те ще трябва да дават нови проби на кръвта и урината, както и на фекалиите.
Изследователите се надяват, че по този начин ще осветлят взаимодействието между здраве, поведение и обстоятелства, потенциално хвърляйки нова светлина върху здравословни състояния от астма до Алцхаймер.
Защитата на всички събрани данни включва множество кръгове на криптиране и защитни стени на компютърните системи (firewalls). Изследователите няма да имат достъп до суровите данни, а само до анонимни извадки, ограничени до информацията, от която се нуждаят. Учените няма да могат да взимат нищо със себе си, освен своите анализи, писани на ръка, а анализиращите компютри няма да бъдат свързани с интернет, обясни Глимчър.
Въпросът със сигурността се приема изключително сериозно от учените в проекта, изтъква Лий Тиен (Lee Tien), главен адвокат в организацията за дигитални права Electronic Frontier Foundation. Той обаче изразява своята тревога дали властите няма да поискат достъп до информацията в случаи на разследвания. Глимчър твърди, че изследователите могат да защитят данните от всичко, без мащабни проверки в случаи на тероризъм.
Най-често задаваните въпроси към учените от проекта са "Възможно ли е това?", "Да не сте луди?". Глимчър обаче припомня една от най-успешните истории за събиране на данни в медицината - проучването Framingham Heart Study, започнало през 1948 г. В него 15 000 жители на град Фрамингам, Масачузетс, биват проверявани в продължение на години. Инициативата произвежда над 1 200 проучвания и разкрива, че кръвното налягане, холестерола и тютюнопушенето са свързани с рискове от сърдечни болести.
"Ако можем да бъдем разглеждани като способни да допринесем за американското здравеопазване, и благосъстояние, и образование по начина, по който Фрамингам го прави, но стократно увеличено от съвременните инструменти за събиране на данни, това ще бъде фантастично постижение", отбелязва Глимчър.
Коментари
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!
Няма коментари към тази новина !
Последни коментари