Изкуственият интелект може да ни помогне да разберем по-добре причините за религиозна агресия и да я контролираме, според ново изследване на колектив от редица университети, включително Оксфорд, Бостънския университет и Университета в Агдер, Норвегия.
Проучването комбинира компютърно моделиране и когнитивна психология, за да създаде система за изкуствен интелект (AI), способна да имитира човешката религиозност, като позволява да разберат по-добре условията, причините и моделите на религиозно насилие, съобщава ScienceDaily.
Изследването, публикувано в The Journal for Artificial Societies and Social Simulation, е първото, което използва психологически реалистичен AI вместо машинно обучение на изкуствения интелект.
Проучването се изгражда около въпроса дали хората по природа са насилници и дали фактори като религията могат да причинят ксенофобско напрежение, а по-късно и насилие между различните групи.
Констатациите разкриват, че хората по природа са мирни, с желание си сътрудничат, но са готови да подкрепят насилието, особено ако другите се противопоставят на вярвания, които определят тяхната идентичност.
"Религиозното насилие не е поведението ни по подразбиране - всъщност това се случва доста рядко в нашата история", отбелязва Джъстин Лейн (Justin E. Lane), съавтор на изследването.
"Основните причини за неща като религиозното насилие почиват на начина, по който нашите умове обработват информацията, която ни представя нашият свят", добавя изследователят.
Въпреки че изследването се съсредоточава върху конкретни исторически събития, констатациите могат да се приложат при всякакво религиозно насилие и да се използват, за да се разберат мотивите зад него. Особено събития, предизвикани от радикалния ислям, когато националната идентичност на хората е в конфликт с религията им, например бомбените атентати в Бостън и терористичните атаки в Лондон. Екипът се надява, че резултатите могат да бъдат използвани за подпомагане на правителствата да се справят и предотвратяват социалните конфликти и тероризма.
Статията не симулира изрично насилието, а се фокусира върху условията, които позволяват в два конкретни периода на ксенофобско социално напрежение да се ескалира до ектремно физическо насилие.
Конфликтът в Северна Ирландия. Снимка: Pinterest
Конфликтът в Северна Ирландия се счита за един от най-кървавите периоди в ирландската история. В конфликта се намесва британската армия и различни републикански и лоялистки паравоенни групировки, трае три десетилетия и отнема живота на около 3500 души, ранени са още 47 000 човека.
Макар и много по-кратък период на напрежение, бунтовете в Гуджарат, Индия, през 2002 г. бяха също изпълнени със жестокост. Тридневният период на насилие между хиндуистки и мюсюлмански общности в западния индийски щат Гуджарат започна, когато един влак с хиндуистки поклонници спира в Годхра, град с преобладаващо мюсюлманско население, и завършва със смъртта на повече от 2000 души.
Гуджарат - 2002 г. Снимка: Gujarat Riots
"99% от широката общественост са запознати най-вече с AI, който използва машинно обучение, за да автоматизира човешки задачи като класифициране например на туитове дали са положителни или отрицателни. Нашето проучване използва нещо, наречено мулти-агент AI, за да се създаде психологически реалистичен модел на човек, например - как мисли и особено как се идентифицира с групите? Защо някой би могъл да се идентифицира като християнин, евреин или мюсюлманин и т.н. По същество как нашите лични вярвания се съгласуват с това, как се определя една група?", обяснява Джъстин Лейн.
За да се създадат тези психологически реалистични AI агенти, екипът използва теории от когнитивната психология, за да имитира как едно човешко същество естествено би осмисляло и обработвало информацията.
Това не е нов или радикален подход - но това е първият път, когато се прилага в научни изследвания. Има много теоретична литература, която сравнява човешкия ум с компютърна програма - но никой не е взел тази информация и не я е програмирал физически в компютър, а е останала просто като аналогия. Екипът програмира тези правила за когнитивно взаимодействие в рамките на своята програма с AI, за да покаже как вярванията на отделните индивиди се съгласуват със ситуацията в групата.
Учените моделират как хората обработват информацията на база личния си опит. Комбинирането на няколко модела AI - имитиращи хора, които са имали положителен опит с хора от други вероизповедания и други, които са имали отрицателни или неутрални контакти. Така те проучват ескалацията и потушаването на ескалацията на насилието с течение на времето и как тя може или не може да бъде управлявана.
За да представят реалистично общество и как хората от различни религии взаимодействат в реалния свят, изследователите създават симулирана среда и я населват със стотици или хиляди (дори милиони) човешки агенти. Единствената разлика е, че тези "хора" имат леко различаващи се променливи - възраст, етническа принадлежност и т.н.
Авторите създават модел на възникване и ескалация на ксенофобската тревожност, в който индивиди от две различни религиозни групи срещат различни опасности в рамките на едно изкуствено общество и вграждат в архитектурата на модела няколко емпирично утвърдени теории за ролята на религията в междугруповите конфликти.
Индивидите имат пространство, в което съществуват, но в това пространство има известна вероятност да взаимодействат с опасности на околната среда, като например природни бедствия и болести и т.н.
"Религиозното насилие не е поведението ни по подразбиране - всъщност това е доста рядко в нашата история", каза съавторът на изследването Джъстин Лейн.
Констатациите разкриват, "че най-често срещаните условия, при които се проявяват по-дълги периоди на взаимно ескалиращо ксенофобско безпокойство, са тези, при които разликата в размера на групите не е прекалено голяма и агентите изпитват опасност от социални рискове със степен на интензивност, която надвишава праговете им за тези опасности. При тези условия агентите ще се срещат по-редовно с членовете извън групата и ще ги възприемат като заплаха, генерирайки взаимно ескалиращи ксенофобски тревоги", пишат изследователите.
Когато се оспорва системата на вярвания на хората или те чувстват, че техните вярвания са поставени под съмнение, се появяват тревожност, която обаче може да доведе до насилие само в 20% от създадените сценарии.
Някои религии имат тенденция да насърчават екстремните демонстрации на избраната вяра и това може да бъде под формата на насилие срещу група или индивид на друга вяра или някой, който се е откъснал от групата.
Анализ на състояния, предизвикващи взаимно ескалиращо напрежение. A Generative Model of the Mutual Escalation of Anxiety Between Religious Groups
"В крайна сметка, за да използваме AI за изучаване на религия или култура, трябва да разгледаме моделирането на човешката психология, защото нашата психология е основана за религията и културата, така че основните причини за неща като религиозното насилие почиват на това как нашите умове обработват информацията, която постъпва в тях", заяви Джъстин Лейн.
Разбирането на основната причина за религиозно насилие позволява на хората да използват този модел, за да ограничат и сведат до минимум тези конфликти. Ефективно използвано, това изследване може да бъде положителен инструмент, който подкрепя стабилните общества и интеграцията в общността.
Екипът наскоро си осигури финансиране за нов двугодишен проект в Центъра за моделиране на социални системи в Кристиансанд, Норвегия, който проучва демографските промени, свързани с имиграцията и интеграцията в Европа, като например ромите в Словакия, и презаселването на сирийски бежанци от Лесбос в Норвегия с цел да се помогне на норвежкото правителство да оптимизира интеграционния процес.
Още по темата
Технологии
Експерт по киберсигурност: Не ни интересуват радикалните идеи, а само призивите към насилие
Технологии
Как работи дълбокото самообучение на невронните мрежи?
Животът
Сексът и насилието са свързани в мъжкия мозък, но не и в женския
Коментари
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!
Няма коментари към тази новина !
Последни коментари