
Нов тайм-лапс видеозапис показва удивителни детайли за това как един пухкав, самотен коралов полип без крака успява да "ходи".
Вместо да се обединяват, за да изграждат коралови рифове, гъбовидните корали обикновено живеят сами. Погледнати отвън, тези корали (от семейство Fungiidae) изглеждат като рошави кръгли гъби, попаднали случайно в океана.
Трудно може да се нарече "ходене" походката, заснета от кораловия биолог и фотограф Брет Люис (Brett Lewis). Мекото тяло "пулсира и се надува като медуза", разказва той. За да се придвижи напред, кораловият полип превръща надуването и пулсациите в малки подскоци, съобщават Люис и колегите му на 22 януари в PLOS One.
"Винаги съм смятал тези корали за очарователни", признава Люис от Технологичния университет в Куинсланд, Бризбейн, Австралия. Въпреки че "ако бяха по-големи, да, щяха да бъдат страховити".
"Ако бяха по-големи, да, щяха да бъдат страховити". Кредит: B.M. Lewis et al/PLOS One 2025 (CC-BY 4.0)
Телата им са обвити от лепкав биофилм, който прихваща непредпазливи малки същества, за да ги изяде. Когато коралът усети улов, устата - или няколко усти - се отварят, за да засмучат филма и обречената жертва към стомаха с вътрешен букет от подобни на червеи нишки. "Червеите", покрити с жилещи и храносмилателни клетки, могат да се промъкват през отвори навън и дори да пробиват през стените на тялото. Чудовищно вдъхновение, коментира Люис, което да "използвам ... в моите Dungeons and Dragons".
Подобно на своите братовчеди, изграждащи рифове, тези гъбовидни корали също имат твърд скелет, но е вътрешен. Те започват живота си на рифа. Но преди скелетът им да стане твърде тежък за изтегляне, полипът се отправя на дълъг път извън рифа към вечния си дом на пясъчното, по-дълбоко и по-малко населено океанско дъно.
"Знаехме, че те се движат", обяснява Люис, който ги отглежда в аквариуми. "Отиваш на работа и се връщаш, а те са на друго място."
През 80-те години на ХХ век японски изследователи забелязват движението, но Люис е имал желание да разгледа прожеса с модерно оборудване.
В лабораторията му шампионът Cycloseris cyclolites може да премине цели 36 милиметра за около два часа. Ако коралите можеха да поддържат такава скорост, те биха могли да прекосят стандартен лист хартия за компютърен принтер за около шест часа.
Новите изображения показват корал в движение, който издува купола си, но само пръстенът в основата на купола има твърд контакт с дъното. "Като да се повдигнеш малко на пръсти", добавя Люис.
След това с пулсация, подобна на тази на медуза, и хоп!, надуващият се корал се отлепва от дъното с подскачащ малък микроскок. Когато се успокоява, за да се хване отново за дъното, той не е съвсем на същото място, на което е бил. Време е за следващото надуване и за следващия скок....
Младите гъбовидни корали като този започват живота си на рифовете, дебнейки за дребна плячка. Но преди да станат твърде тежки, за да се придвижват сами, те извършват една голяма миграция извън рифа, като се придвижват чрез надуване на външния ръб на куполното си тяло и посредством пулсиране на тялото се изтласкват напред, както се вижда в това time-lapse видео. Това става бавно - за един или два часа "ходене" не би могло да прекоси дори една чиния за вечеря - но в крайна сметка те намират някое по-дълбоко местенце, където да се заселят на пясъка. Кредит: B.M. Lewis et al/PLOS One 2025 (CC-BY 4.0)
Изпълзящият от рифа корал може да открие пътя си към по-дълбоките води по промените в цвета на светлината, филтрирана на различни дълбочини. Дължината на вълната към по-синия край на спектъра прониква по-дълбоко във водата. Поставянето на корали в средата на лабораторна кутия разкрива тенденция да се примъкват към зоната със синя светлина в единия край вместо към бялата светлина в другия. Ако синята светлина стане по-интензивна, всички корали във втория тест ще се насочват към дълбоките води.
"Особено ми хареса видеото с подскачащите корали", разказва морският естествоизпитател Берт Хоексема (Bert Hoeksema) от Центъра за биоразнообразие Naturalis в Лайден, Нидерландия. Той е изучавал едно от предизвикателствата на живота без крака: как се изправят, когато са повалени с главата надолу. Той и колегите му са наблюдавали как малък гъбовиден корал от друг вид се преобръща след един час лежане, след това три часа извиване - и после внезапно преобръщане. Но как?
Устата на коралите може да изплюва вода, а наблюдаваният от него полип е имал три усти. "Мисля, че реактивното задвижване може да помогне на малките гъбовидни корали да направят решителната крачка", отбелязва Хоексема.
Справка:
B. Lewis et al. Walking coral: Complex phototactic mobility in the free-living coral Cycloseris cyclolites. PLOS One. January 22, 2025. doi: 10.1371/journal.pone.0315623
B.W. Hoeksema and P. Bongaerts. Mobility and self-righting by a free-living mushroom coral through pulsed inflation. Marine Biodiversity. Vol. 46, 2016, p. 521. doi: 10.1007/s12526-015-0384-y
Източник: How a mushroom coral goes for a walk without legs, Science News
Коментари
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!
Няма коментари към тази новина !
Последни коментари
dolivo
Учените, работещи за връщането на вълнестия мамут, създават вълнести мишки
dolivo
Обществото умее да разпознава фалшиви новини, но е скептично към верните новини, показва метаанализ
dolivo
Прогноза за развитие на технологиите до 2099 от Рей Курцвейл
dolivo
Може ли удар от малка черна дупка да убие човек?