Изследователи за първи път доказват, че флуоресцентните цветове на коралите имат за цел да привличат плячка.
За първи път наскоро проведено проучване от Университета в Тел Авив, съвместно с Музея по естествена история "Стейнхард" и Междууниверситетския институт за морски науки в Ейлат, установи, че вълшебното явление в дълбоките рифове, при което коралите демонстрират светещи цветове (флуоресценция), е предназначено да служи като механизъм за привличане на плячка. Изследването доказва, че морските обитатели, с които се хранят коралите, са привлечени от флуоресцентните цветове.
Професор Йоси Лоя (Yossi Loya) от Факултета по зоология и Музея по естествена история "Стейнхард" към Университета в Тел Авив ръководи изследването, заедно с д-р Ор Бен-Зви (Or Ben-Zvi), Йоав Линдеман (Yoav Lindemann) и д-р Гал Еял (Gal Eyal).
Способността на водните организми да светят отдавна привлича както учените, така и любителите на природата. Биологичната роля на явлението, което се среща често при коралите, създаващи рифове, е била предмет на ожесточени спорове.
През годините са били изследвани различни предположения, включително: Дали това явление защитава от радиация? подобрява фотосинтезата? има антиоксидантно действие? Според най-новите изследвания флуоресценцията на коралите всъщност служи като примамка за плячката.
Изследователите проверяват своята хипотеза като първо се опитват да определят дали планктонът (малки организми, които се носят в морето заедно с течението) се привлича от флуоресценцията както в лабораторни условия, така и в морето. След това изследователите определят в лаборатория количествено хищническия капацитет на мезофотичните корали (корали, които живеят между плитката зона на кораловите рифове и дълбоката, напълно тъмна зона на океана), които имат различни флуоресцентни характеристики.
За да проверят потенциалното привличане на планктоните към флуоресценцията, изследователите използват, наред с други, ракообразното Artemia salina, което се използва в много експерименти, както и като храна за коралите. Изследователите отбелязват, че когато на ракообразните е предоставен избор между зелена или оранжева флуоресцентна цел и безцветна "контролна" цел, те проявяват значително предпочитание към флуоресцентната цел.
Освен това, когато на ракообразните е бил даден избор между две безцветни мишени, изборът им е бил разпределен на случаен принцип в експерименталната постановка. При всички лабораторни експерименти ракообразните в значителна степен проявяват предпочитание към флуоресцентния сигнал. Подобни резултати са получени и след използване на местни ракообразни от Червено море. Но за разлика от ракообразните, рибите, които не се считат за плячка на коралите, не проявяват такава склонност и по-скоро избягват флуоресцентните сигнали като цяло и оранжевите сигнали в частност.
Учен, който получава данни за изследването. Кредит: University Tel Aviv
Във втората фаза на изследването експериментът е проведен в естествената среда на коралите, на около 40 метра дълбочина в морето, където флуоресцентните капани (както зелени, така и оранжеви) привличат два пъти повече планктон от прозрачните капани.
"Проведохме експеримент в морските дълбини, за да проучим възможното привличане на разнообразни и естествени колекции от планктон към флуоресцентни капани, при естествените течения и светлинни условия, които съществуват в дълбоките води. Тъй като флуоресценцията се "активира" основно от синя светлина (светлината на морските дълбини), на тези дълбочини флуоресценцията е естествено излъчвана и данните, които се получиха от експеримента, бяха недвусмислени, подобно на лабораторния експеримент", разказва д-р Ор Бен-Цви.
В последната част на изследването учените проучват степента на успешен лов на мезофотни корали, които са събрани на 45-метрова дълбочина в залива Ейлат, и установяват, че коралите, които се характеризират със зелена флуоресценция, се радват на 25% по-висока степен на успешен лов в сравнение с коралите с жълта флуоресценция.
"Много корали показват флуоресцентни цветни шарки, които подчертават техните усти или върхове на пипалата, факт, който подкрепя идеята, че флуоресценцията, подобно на биолуминесценцията (производството на светлина чрез химична реакция), действа като механизъм за привличане на плячка.
Изследването доказва, че светещият и цветен вид на коралите може да действа като примамка за привличане на плуващ планктон към живеещи на земята хищници, като коралите, и особено в местообитания, където коралите изискват наличие на други източници на енергия в допълнение или като заместител на фотосинтезата (производство на захар от симбиотични водорасли в тъканта на коралите, използващи светлинна енергия)", обяснява професор Лоя.
"Въпреки пропуските в съществуващите знания относно визуалното възприемане на флуоресцентните сигнали от планктона, настоящото изследване представя експериментални доказателства за ролята на флуоресценцията за привличане на плячка при коралите. Предполагаме, че тази хипотеза, която наричаме "хипотеза на светлинния капан", може да се приложи и за други флуоресцентни организми в морето и че това явление може да играе по-голяма роля в морските екосистеми, отколкото се смяташе досега", заключава д-р Бен-Зви.
Справка: “Coral fluorescence: a prey-lure in deep habitats” by Or Ben-Zvi, Yoav Lindemann, Gal Eyal, and Yossi Loya, 2 June 2022, Communications Biology. DOI: 10.1038/s42003-022-03460-3
Източник: A Mystery Solved: Why Does Coral Glow?, University Tel Aviv
Коментари
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!
Няма коментари към тази новина !
Последни коментари