Как се превръщат диви лисици в домашни любимци

Дивите лисици могат да бъдат превърнати в домашни любимци за няколко поколения. Това доказва експеримент, който се провежда в Сибир от 1959 г. досега за ускоряване на еволюцията. Неговата цел е да се разкрият тайните на одомашняването и в частност по какъв начин хората са превърнали вълците в най-добрия приятел на човека - кучето.

Нова книга с автори Людмила Трут и Лий Алън Дугаткин (Lee Alan Dugatkin) "How to Tame a Fox (and Build a Dog): Visionary Scientists and a Siberian Tale of Jump-Started Evolution" ("Как да се опитоми лисица (и да направите от нея куче") прави епично проучване на поведенческата генетика на лисиците, съобщава New scientist.

Дугаткин е еволюционен биолог и научен историк от Университета в Луисвил, САЩ. Той описва в книгата си дейността на Людмила Трут - професор по еволюционна генетика към Института по клетъчна биология и генетика в Новосибирск, Русия, която е водещ изследовател в експеримента.

"До 5-6 поколения на тази селекция стават най-кротките животни. Те имат животни, които размахват опашки когато видят Людмила да се приближава, които я лижат по лицето, когато влезе в клетката", разказва Дугаткин за работата на Людмила Трут в Сибир след като прави неколкократни посещения на място. "И това е точно резултат от генетична селекция. Тези животни не са обучавани да вършат това, няма механизъм в експеримента да ги обучават в каквото и да било. Това, което се вижда, е резултат от генетична селекция", допълва авторът.

Трут започва с експеримента по одомашняване на дивите лисици в края на 50-те години заедно с генетика Дмитрий Беляев. Тогава тя е само на 25 години. Днес е вече водещият учен в експеримента след смъртта на Беляев през 1985 г. Заедно с екипа си в момента се грижат за 60-то поколение лисици. 

Всичко започва в тайна поради репресиите срещу учените и интелектуалците, извършвани от режима на Сталин. "В книгата се засягат и обществено-социални проблеми. Например, съдбата на Беляев и неговия брат, който беше арестуван в годините, когато генетиката беше обявена за псевдо наука и така и не се завърна", обяснява Трут.

^{Снимка: НГС Новости}

В началото двамата с Беляев не очакват бързи резултати, ако изобщо стигнат до такива поради политическите обстоятелства. Затруднения идват и от природата на дивите лисици - те биват отглеждани в плен още от края на 19-и век заради кожите им, но винаги са оставали диви животни в своята същност.

Под ръководството на Беляев, Трут и нейните сътрудници стартират като използват стандартни тестове за определяне на най-малко агресивните животни и след това ги чифтосват помежду им. Само за три години лисиците започнали да приемат хората и да се размножават малко по-рано през годината от обичайното при дивите им събратя.

След четири години едно малко лисиче - Ембер, размахало опашка когато Трут приближила клетката му. След осем поколения се появили пухкавите опашки. Няколко години по-късно някои от лисиците започнали да се размножават повече от един път в годината. Резултатите са повече от значителни.

В "Произход на видовете" Чарлз Дарвин пише, че при почти всички опитомени видове бозайници се появяват конкретни характеристики: отпуснати уши, белези върху челото във формата на звезда, множество размножителни периоди и намалени, често къдрави опашки.

Засега това постоянно появяване на едни и същи характеристики при различните опитомени видове продължава да бъде мистерия. Най-вероятното обяснение, както и Беляев допуска, е, че всички те са насочени към удължаване на детството, което води до промени в хормоните и поведението.

^{Снимка: НГС Новости}

Учените от института в Сибир наскоро са идентифицирали 335 гена, които показват различия в своята дейност при опитомяването и контролирането на лисиците. Някои от тях засягат хормоналните нива. Липсват обаче доказателства, че тези гени могат да се вържат и с одомашняването на вълците.

Когато Беляев започва изследването, ролята на ДНК като наследствен материал при животните е само подозирана. В наши дни целият геном може да бъде сравнен и учените могат да проучват къде и кога се изразяват гените. Затова и книгата, освен история за научна целеустременост, е и невероятно описание на това колко много е напреднала науката.

Опитомените лисици в Сибир отдавна се държат като кучета - предани и невероятно неустоими. Те могат да бъдат осиновени от всеки желаещ, като сумата отива за финансиране на продължаващите изследвания. За живота на новите домашни любимци на човека, отглеждани в Новосибирск, можете да научите от репортаж на руския сайт НГС.Новости.

Още по темата

03/06/2016

Животът

Кучетата са били опитомени по едно и също време в различни части на света

21/10/2015

Животът

Родината на кучета е Монголия и Непал, според генетичен анализ