Ако трябва да сме честни, не винаги сме най-рационалния вид. Римските пълководци гледали как летят птиците, преди да взимат сериозни решения, а строителите и до днес понякога пропускат тринадесетия етаж на сградите. Човечеството се осланя на суеверия от много дълго време и вероятно ще продължи.
Знаем, че числото 13 не носи лош късмет наистина, защо тогава продължаваме да сме суеверни?
Ново проучване, публикувано в списанието Proceedings of the National Academy of Sciences съобщава, че понякога е рационално да се доверим на нерационално поведение, в случаите, когато повече хора го правят.
"Интересно е, че изначално в система, където няма никакви установени вярвания, могат да се появят такива и от тях следват координирани поведения," обяснява Ерол Акчай (Erol Akçay), доцент по биология в Университета на Пенсилвания и съавтор на изследването.
Учените анализират суеверията, прилагайки принципите на теорията на игрите. Те създават модел, в който се показва как групи от хора, всеки с различна система от разбирания, могат да еволюират до координиран набор от поведения. Те, с времето, могат да бъдат подсилени от нормите на обществото.
Теорията на игрите е клон на науката, който опитва да моделизира и предвижда как взаимодействат хората и как взимат решения в група или при някакви определени социални условия. Акчай, заедно с Брус Морски (Bryce Morsky), постдокторант, се фокусират специално върху "корелиращите равновесия" - сценарии, при които на участниците се дават съгласувани сигнали, които диктуват отговора им в дадена ситуация.
Класически пример на сценарий на корелиращи равновесия е светофарът. Ако двама души се доближават до кръстовище, единият ще види червения сигнал да спре, а другият - зеления да продължи и двамата ще знаят каква е ситуацията. Рационалната реакция е и двамата да се подчинят на сигнала, който виждат. В този случай светофарът е "корелиращото устройство" или "хореограф", тъй като информира всички участници заедно какво да бъде поведението им.
Екипът иска да провери какво ще се случи, когато корелиращото устройство на участва. Ако хората се осланят на други сигнали, за да насочват действията си и оформят вярванията си според успеха на своите решения, ще се появят ли координирани поведения? Това би показало на учените дали еволюцията може да играе ролята на "сляп хореограф".
"А ако колоездач се движи към кръстовище и вместо светофар види котка," обяснява Ачкай,"котката няма отношение към кръстовището, но може би човек ще реши, че ако види черна котка трябва да спре, или това означава, че наближаващия колоездач ще спре."
Цветът на котката очевидно няма никаква връзка с това, което се случва в кръстовището. Черната котка няма да повиши вероятността колоездачът да навлезе в кръстовището, повече, отколкото бялата би го накрала да спре. Но тук именно е въпросът, че различния цвят котки ще имат значителен ефект ако достатъчно много хора смятат, че цветът на котката има значение. Това е вид стратегия на условия, която може да се отплати на колоездачът, ако е в корелация със суеверията на другите колоездачи, обясняват учените.
Моделът, който те са създали, предполага, че индивидите са рационални и не следват сляпо норми, но биха го направили, ако изглежда, че нормата ще има положителен ефект. Това би променило вярванията им, така че да ги доближи повече до тези на успешните хора. Всъщност това създава динамика, подобна на естествената еволюция, където нормите "се съревновават" една спрямо друга в рамките на групата.
Процесът накрая води до формирането на нови социални норми. Дали те ще бъдат стабилни или не, зависи от това дали са постоянни, или иначе казано дали успешно координират индивидуалното поведение, дори при липса на външен "хореограф".
"Бавно, тези участници натрупват суеверия," добавя Морски, първи автор на проучването. "Те може да си кажат "добре, вярвам, че при такова събитие трябва да се държа така, защото друг човек ще се държи по същия начин" и с течение на времето ако успеят с тази стратегия, суеверията навлизат и стават еволюционно стабилни."
"Понякога може да е рационално да се поддържат тези нерационални вярвания."
Нормите, които могат да укажат как да се държи един участник, докато му дават надеждна идея как се държат другите в сходна ситуация създават суеверия, защото помагат да се координират големи групи дори при отсъствие на външни хореографи, като светофарите. За да се проучат повече резултатите, учените се надяват да проведат социален експеримент, за да открият кои индивиди могат да започнат да развиват собствени суеверия или вярвания, ако няма създадени никакви.
"Това, което харесвам в този труд," обяснява Морски, "е, че тези вярвания са измислени суеверия, но те стават истински, защото на практика всички ги следват, така че се създава социална реалност. Имам интерес да проучим това в детайли."
Източник: ZME Science
Коментари
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!
Няма коментари към тази новина !
Последни коментари