В днешно време сме свидетели на голям парадокс. Науката е разгадала механизмите зад голяма част от явленията около нас. Точността при измерванията и изводите постепенно заменя неясния език на откритията и представите на миналото.
Паралелно с това обаче се наблюдава възход на псевдонаучни възгледи и доктрини в най-различни вариации.
Теоретични физици - като например небезизвестният поддръжник на Дийпак Чопра Менас Кафатос (Menas Kafatos), се изказват в подкрепа на "нова наука за съзнанието", а диетолози обясняват сложни формули за лечение на аурата, коригиране на придобито киселинно pH на кръвта в алкална посока и детоксикация на черния дроб.
Науката е във възход. Но също така и псевдонауката.
Защо това е така?
Можем ли например да говорим за някакво влошаване на психичното или мозъчното здраве на голяма част от населението като оказващо косвено влияние?
Съществуват например изследвания, свързващи религиозността с нисък коефициент на интелигентност, психични проблеми или дефицит на някои когнитивни функции.
Някои учени дори стигат до правене на връзка между примитивните религиозни възгледи и симптомите на шизофренията.
В психологическата литература са добре известни т. нар. шизоидна и шизотипна личност, или личности, характеризиращи се, освен всичко останало, с вяра в свръхестественото в различни степени на сериозност и патологичност при застъпването на характеристиките.
Но дали наистина вярата в конспирации, свръхестествени явления и неподозирани здравни панацеи се дължи на някакви психични проблеми?
Въпреки че вярата в свръхестественото може да бъде симптом на някои патологични процеси, отговорът е по-скоро не. Това не означава, разбира се, че религиозното поведение на дадено лице не би могло да съвпада с различни психични разстройства - като например обсесивно-компулсивно разстройство. Според експерименталния психолог и редактор на списание " Скептик" Майкъл Шърмър, многото различни теории и предположения за света около нас - независимо дали научни, или ненаучни, демонстрират едно ключово свойство на нашия мозък. Хората имат естествената склонност да правят асоциации между възприетите елементи и въз основа на тези асоциации да изграждат модели, с които да си обяснят света.
Според Шърмър вродената склонност да се изграждат сложни модели от на пръв поглед несвързани елементи всъщност е в основата на оцеляването на човешкия вид, което обяснява нейното запазване до днес в условията на естествен подбор.
Ако в условията на силно враждебна среда, в каквато са живели до неотдавна нашите прадеди, дадена група или индивид пропусне да направи бърза връзка между дадено явление и определени признаци, то последиците биха могли да са фатални.
Повече можете да научите тук:
Коментари
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!
15914
3
11.12 2016 в 12:24
15914
2
11.12 2016 в 12:24
15914
1
11.12 2016 в 12:23
Последни коментари