В днешно време сме свидетели на голям парадокс. Науката е разгадала механизмите зад голяма част от явленията около нас. Точността при измерванията и изводите постепенно заменя неясния език на откритията и представите на миналото.
Паралелно с това обаче се наблюдава възход на псевдонаучни възгледи и доктрини в най-различни вариации.
Теоретични физици - като например небезизвестният поддръжник на Дийпак Чопра Менас Кафатос (Menas Kafatos), се изказват в подкрепа на "нова наука за съзнанието", а диетолози обясняват сложни формули за лечение на аурата, коригиране на придобито киселинно pH на кръвта в алкална посока и детоксикация на черния дроб.
Науката е във възход. Но също така и псевдонауката.
Защо това е така?
Можем ли например да говорим за някакво влошаване на психичното или мозъчното здраве на голяма част от населението като оказващо косвено влияние?
Съществуват например изследвания, свързващи религиозността с нисък коефициент на интелигентност, психични проблеми или дефицит на някои когнитивни функции.
Някои учени дори стигат до правене на връзка между примитивните религиозни възгледи и симптомите на шизофренията.
В психологическата литература са добре известни т. нар. шизоидна и шизотипна личност, или личности, характеризиращи се, освен всичко останало, с вяра в свръхестественото в различни степени на сериозност и патологичност при застъпването на характеристиките.
Но дали наистина вярата в конспирации, свръхестествени явления и неподозирани здравни панацеи се дължи на някакви психични проблеми?
Въпреки че вярата в свръхестественото може да бъде симптом на някои патологични процеси, отговорът е по-скоро не. Това не означава, разбира се, че религиозното поведение на дадено лице не би могло да съвпада с различни психични разстройства - като например обсесивно-компулсивно разстройство. Според експерименталния психолог и редактор на списание " Скептик" Майкъл Шърмър, многото различни теории и предположения за света около нас - независимо дали научни, или ненаучни, демонстрират едно ключово свойство на нашия мозък. Хората имат естествената склонност да правят асоциации между възприетите елементи и въз основа на тези асоциации да изграждат модели, с които да си обяснят света.
Според Шърмър вродената склонност да се изграждат сложни модели от на пръв поглед несвързани елементи всъщност е в основата на оцеляването на човешкия вид, което обяснява нейното запазване до днес в условията на естествен подбор.
Ако в условията на силно враждебна среда, в каквато са живели до неотдавна нашите прадеди, дадена група или индивид пропусне да направи бърза връзка между дадено явление и определени признаци, то последиците биха могли да са фатални.
Повече можете да научите тук:



















Коментари
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!
21929
3
11.12 2016 в 12:24
21929
2
11.12 2016 в 12:24
21929
1
11.12 2016 в 12:23
Последни коментари
Прост Човек
Колко бързо става квантовото вплитане? Учени го изследват в атосекунден мащаб
Прост Човек
Последната теорема на Стивън Хокинг преобръща времето и причинността
Прост Човек
Разрязването на фотон на две създава безкраен рояк от частици
zlatkov
Учени сканират 74 милиона радиосигнала от междузвезден обект за признаци на извънземни технологии
Джендо Джедев
За срещата на Земята с Халеевата комета през 1910 г. някои са пили "противокометни хапчета"