Защо вярваме в невидими свръхестествени същества

Вярата в невидими свръхестествени същества като призраци, ангели, мъртви предци и богове е почти универсална характеристика на човешките общества. Има доказателства, че предразположението към подобни вярвания е вродено, част от нашето еволюционно наследство.

В последните години психолозите и невролозите показаха, че мозъците ни са програмирани да разграничат нещата около нас на живи и неживи. Но "жив" от психологическа гледна точка не съвпада с понятието от биологията, в психологията това е агент - нещо, което може да действа на базата на своите желания по начин, който е рационален в по-голяма или по-малка степен. Разбира се, това е свойство на живите същества, но в нашите мозъци това не винаги е така. Ние можем да възприемаме като агенти и неживи неща, ако те действат така, сякаш са агенти. Интересно е, че децата виждат в любимата си играчка свойствата на един агент и я третират като жива. Това подсилва идеята, че разграничението правим, не е толкова между живо и неживо, колкото между агент и обект.

Това се отразява дори в нашата сензорна система, която разделя постъпващата информация на различни потоци в зависимост от вида на информацията - на информация за активни агенти и информация за обекти. Различни са и областите на мозъка на такива, които се занимават с неодушевени предмети и други, които се занимават с живи същества или одушевени обекти. Така че на фундаментално ниво мозъците ни третират по различен начин агенти и обекти, още от момента, в който ги видим. Обектите са напълно взаимозаменяеми. Докато агентите имат своя собствена уникална същност.

Човешките същества си обясняват явленията в света около тях по два много различни начина. Например, понякога предпочитаме естествените причини или природните закони, за да си обясним дадено събитие. Защо ябълката падна от дървото? Защото вятърът клати клоните. Но също така можем да си обясняваме явленията с влиянието на агенти. Защо ябълката падна от дървото? Защото на някой му се ядат ябълки и клати дървото.

Вродена параноя

"Ако звездите светят, това означава, че има някой, който се нуждае от тях"

HADD

Оксфордският психолог Джъстин Барет (Justin Barrett) смята, че разпространението на подобни вярвания може отчасти да се обясни с когнитивен механизъм, наречен Hypersensitive Agency Detection Device (HADD). Това означава "прекалено чувствителен към агенти детектор" или с други думи - склонността да намираме "агенти" (същества с неопределени намерения) в окръжаващата ни реалност.

Ние сме еволюирали в среда, съдържаща много агенти - членове на семейството, приятели, конкуренти, хищници, плячка и т.н. Откриването и знанието за съществуването на други агенти ни помага да оцелеем и да се възпроизвеждаме. Ние сме развили способността да бъдем чувствителни към тях, дори свръхчувствителни.

Тази свръхчувствителна система заставя първобитният ловец, случайно чул шумолене зад себе си всеки път да предполага, че към него се промъква тигър. Не случайно когнитивният механизъм започва със "хиперсензитивност" (т.е. свръхчувствителност) и основният му принцип на работа е презастраховането. Повечето пъти в храстите няма никой - просто вятърът шумоли в листата. Но в средата, в която сме еволюирали, понякога откриването на истински агент може да ни спаси живота. Много по-добре да се опасяваме от въображаеми хищници, отколкото да бъдем изядени от истински.

Така при естествения подбор оцеляват и дават потомство предпазливите, а щете - параноиците - тези, които не просто са могли да откриват агентите, но и такива, на които много често им се е струвало, че "има някой там", дори и да няма никой. 

Когнитивният механизъм HADD е нашият вътрешен параноик, който постоянно се опитва да усети проявата на нечия чужда воля, най-вече - зла.

Стремежът да търсим одушевени същности навсякъде

Човешкият стремеж да търси одушевени същности навсякъде е познат отдавна на психолозите. Още през 40-те е доказано, че хората са склонни да приписват мисли и емоции дори на движещи по екрана геометрични фигури.

Изглежда като че ли тези триъгълници замислят нещо, нали?

Тези експерименти доказали, че хората често интерпретират тези двуизмерни фигури като притежаващи "одушевеност", въпреки, че нямат обичайните белези на агенти като очи или крайници. Това означава, че движението е достатъчно, за да се тълкува като целенасочено отношение.

Връзката между формирането на митологични понятия и HADD е съвсем ясна. Всякакви необясними събития могат да бъдат повод за търсене на агенти. Възможно и удобно обяснение за необясними природни явления са свръхестествените същества, които все пак приемат близки и разбираеми форми. Така мълниите стават отблясъци на сраженията, които води богът на гръмотевиците, например.

Конспиративните теории

С HADD лесно може да се обяснят всякакви конспиративни теории от психологическа гледна точка. На действието именно на този когнитивен механизъм се дължи съществуването на някои концепции, толкова популярни сред обществото.

Човек се сблъсква с различни събития в политиката и икономиката, които не е в състояние да си обясни поради непознаване на законите, действащи в тези сфери. В резултат на това той започва да търси одушевена активна сила - агентът, който отговаря за събитието. И ако събитията са неприятни (хиперинфлация или общ дефицит), на сцената на излизат чужди разузнавателни агенции, древни рицарски ордени и мрачни секти, които се опитват да клатят лодката.

Хипотезата HADD не твърди, че не съществуват невидими агенти. Може би някои от невидимите агенти, които хората предполагат, че съществуват, са реални. Може би наистина има призраци, духове или богове. Но ако хипотезата HADD правилно обяснява защо толкова много хора вярват в съществуването на невидими агенти, след това фактът, че мнозина вярват в тях, вече не може да се счита за доказателство, че има такива агенти.

Интересно е как митологичните концепции се запазват и предават от човек на човек? HADD може прекрасно да обясни защо, например, човек в стара изоставена къща през нощта, изплашен от скърцащите дъски на пода, може да реши, че къщата е обитавана от духове. Но как тази вяра се усвоява от другите? Защо всички автоматично се съгласяват с предложеното обяснение и не забравят, а преданията се запазват от поколение на поколение.

Строгият минимализъм

"Духът на прабаба ви казва да копаете в градината? Нормално.
Духът на прабаба ви иска да му направите профил във Facebook? Това е прекалено."

MCIC

Отговорът на този въпрос се крие в една друга концепция за когнитивната психология -  "минимално контраинтуитивни концепции" (Minimal counter-intuitive concepts - MCIC). С този термин се наричат идеите, които са в противоречие с представите ни за реалността, но не прекалено.

Пример за минимално контраинтуитивна концепция е говорещо дърво. Знаем, че дърветата не могат да говорят, но нашето съзнание е готово за това допускане. Но говорещо дърво, член на управляващата партия, страдащо от срамежливост, мечтаещо да напише еротичен роман - това вече съвсем не е "минимално контраинтуитивна концепция".

В този случай има противоречие не една, а с няколко представи за реалността: дърветата не говорят, нямат политически възгледи, чувства и настроения и не пишат романи. 

Тези два примера дават възможност да се разбере какво е минимално контраинтуитивно (минимум нелогично): говорещите дървета са по-често фолклорни персонажи, докато дървета партийни членове - са само в най-извратената човешка фантазия.

Хипотезата, която предлагат последователите на когнитивната теология, се заключава в това, че цялата митологична същност - това са минимално контраинтуитивни концепции, идеи, които се отклоняват от нормата само с една - две стъпки.

Ако живеете сред суровите скандинавски фиорди и сте запознати с реални бойни чукове, то "бойният чук, управляващ енергията на бурята" ще бъде за вас да минимално контраинтуитивна концепция. Към обичайните свойства на чука като бойно оръжие се добавя още едно, свръхестествено. Духовете се покриват със същото понятие, той е човек, само че "без физическо тяло".

Такива понятия са най-лесно остават в масовото съзнание и се предават от поколение на поколение, според психолозите, които работят в тази посока.

Селективността на възприятията е крепостта на вярата

"Молитвите помагат!"

SP

Когнитивната психология показва и как религиозните или митологични представи се загнездват дълбоко в човешкото съзнание. 

Например, такова когнитивно изкривяване е селективността на възприятията (Selective perception - SP) - склонността на нашата психика да помни положителните резултати и да забравя негативните, навикът на мозъка ни да отбелязва всяко попадение в целта и да не обръща внимание на пропуските. Селективността на възприятията ни кара да не забелязваме и по-бързо да забравяме събития, факти, които противоречат на нашите предишни убеждения. 

Това когнитивно изкривяване силно влияе на интерпретацията на резултатите от молитвите. Вярващият ще си спомня само случаите, когато божеството е "отговорило" на молитвите му и ще забравя всички ситуации, когато молитвите не са чути. После той ще разказва на познатите си, че молитвите работят и боговете реагират на тях. Тук трябва да се включи и ситуацията, когато в резултат на случайно стечение на обстоятелствата човек оцелява при катастрофа. Това той няма да свърже с теорията на вероятностите, а с намесата на свръхестествени сили.

Ефектът на илюзорната истина

"Не могат да грешат толкова поколения!"

ITE

Друго когнитивно изкривяване, което укрепва религиозните представи е ефектът на илюзорната истина (Illusory truth effect - ITE), който всъщност е многократно усилен принцип на "общественото доказателство", предложен от Робърт Чалдини (Robert Cialdini). В съответствие с този принцип, информацията, която се повтаря и преразказва от няколко поколения поред автоматично се приема за истина.

Колкото по-често чуваме или четем някакво изявление, толкова сме по-склонни да му вярваме, дори и когато се повтаря от един човек или институция.  Ефектът на илюзорната истина се обяснява с това, че за подсъзнанието ни повторението се свързва с точност, прецизност, правилност.

Накрая, трябва да се спомене още едно когнитивно изкривяване, наречено компенсаторен контрол, особено характерен за общества, преживяващи силни катаклизми. Всеки от нас в една или друга степен отказва да приеме факта, че ев живота му има фактори, които са извън неговия контрол. Но войната и икономическата криза са ситуация, на които отделният човек почти не може да влия. При такава ситуация човешкият ум си създава защитни механизми, които да поддържат илюзията за контрол над реалността. Магическото и религиозното мислене са един от тези механизми. Илюзията за контрол се поддържа от молитви, отправени към свръхестествени същества. Не случайно казват, че "в падащ самолет (на война, в болница) няма атеисти".

Това е нормално

Това са долу-горе когнитивните механизми, които ни тласкат към ирационалното.

Вярата в ирационалното е присъщ на всеки човек модел на мислене. Просто мозъците ни са проектирани така - това е помогнало на нашите предци да оцелеят. И това, че потръпваме от вида на тъмни нощни сенки или скърцането на стара къща, носим талисмани, имаме предчувствия, вярвате в сбъдването на желания, сънища, съдба или карма, това не ни прави тъпи или луди. Това е нормално човешко поведение.

Но скептицизмът е филтърът, с който можем да отсеем ирационалните представи. Трябва да се признае, че мозъкът ни не е съвършен като инструмент и за възприятие, и обработка на информация. Съществуват безброй специфични начини, по които човешкият мозък греши и е пристрастен. Но колкото повече се разбира как работят нашите умове, толкова по-способни ще сме да предвиждаме нашите грешки и да ги коригираме.

Използвана и допълнителна литература:

Why do people believe in invisible beings? Why do so many cultures believe in unseen beings?, Stephen Law Ph.D.

Cognitive Science of Religion and Religious Worldviews , Justin Barrett

Hyperactive Agency Detection Device (HADD) und Natürliche Selektion, Joe Dramiga

The Role of Agency Detection in the Invention of Supernatural Beings An Abductive Approach, Tommaso Bertolotti and Lorenzo Magnani

Hyperactive Agency Detection, Steven Novella 

Caveman instincts may explain our belief in gods and ghosts, Steve Kelly, The Conversation

Как мы творим богов: поведенческая экономика объясняет веру в иррациональное, Сергей Лебедев

Още по темата

19/08/2015

Скептик

В конспирации вярват тези, които не контролират живота си

20/07/2015

Скептик

Конспирация: Експедицията до Плутон е фалшива

17/06/2015

Космос

Говорителят на руската прокуратура поиска разследване на американското кацане на Луната

11/05/2015

Скептик

HAARP като инструмент на науката