Какво ни разказва едно перо на 99 милиона години за еволюцията на полета

Ваня Милева Последна промяна на 12 ноември 2026 в 00:00 33 0

кехлибар с перо

Кредит Gondwana Research (2027). DOI: 10.1016/j.gr.2026.09.020
Морфология на най-дългото известно перо от вида Pennaceae [пера с централен ствол и разклонения, простиращи се от двете страни], вградено в кехлибар (ECNU A0033).

Много преди птиците да се издигнат в небето, динозаврите вече са имали пера. Но как точно са еволюирали в сложните структури, които позволяват на птиците да летят, остава загадка. Сега откритието на най-дългото перо, намирано някога запазено в кехлибар, предоставя някои нови улики.

Перото е принадлежало на древен динозавър или ранна птица и е попаднало в дървесна смола преди около 99 милиона години на територията на днешния Мианмар. То е особено ценно за учените, защото е запазено в три измерения, което им позволява да изследват сложни структурни детайли. Повечето фосилни пера се сплескват по време на фосилизирането, така че много от тези детайли се губят.

Улики, заключени в кехлибар

За да видят какво може да разкрие това за ранната структура на перата и полета, учени от Източнокитайския педагогически университет в Шанхай, изследват перото под светлинен микроскоп, без да го изваждат от кехлибара, но успяват да извлекат две миниатюрни проби за по-внимателно разглеждане под сканиращ електронен микроскоп.

След това екипът въвежда тези измервания и други данни в компютърни модели. След това те сравняват как перо, моделирано по подобие на древното, и такова със съвременен дизайн биха реагирали на въздушния поток.

Резултатите, публикувани в списание Gondwana Research, помагат да се изясни редът, в който перата са развили характеристиките, необходими за полет.

Еволюционна хронология

Древното перо изглеждало изненадващо съвременно, но вътрешната му структура показва нещо друго. Въпреки че било голямо и имало добре развита форма, централният му ствол бил необичайно тънък и му липсвали някои от вътрешните структури, които придават здравината на съвременните пера. Липсвали му и малките кукички, които държат отделните нишки на перото заедно. Те му помагат да издържи на полет.

Графично резюме. Кредит: Gondwana Research (2027). DOI: 10.1016/j.gr.2026.09.020

"Тези открития показват, че външната прилика със съвременните летателни пера не означава непременно еквивалентни механични характеристики при ранните пера от вида Pennacea [пера с централен ствол и разклонения, простиращи се от двете страни]", пишат изследователите.

Компютърните симулации разкриват друга слабост. При идентични условия на въздушен поток, перо с дръжка, моделирана по древен образец, се огъна 10 пъти повече от такова с дръжка от съвременен стил.

Когато съберем всички тези данни, откритията показват, че перата са развили своя размер и сложна форма, преди да придобият силата и другите структурни характеристики, необходими за ефективен полет.

"Морфологията им показва, че основните компоненти на конструкцията на перата Pennaceae не са възникнали едновременно"

"Този ​​отделен модел показва, че перата биха могли да постигнат повърхностно напреднал цялостен вид преди установяването на тъканната диференциация, необходима за ефективна аеродинамична функция", пишат изследователите.

Справка: Yanyun Zhang et al., The longest 3D-preserved Cretaceous plumage reveals stepwise pennaceous feather evolution, Gondwana Research (2027). DOI: 10.1016/j.gr.2026.09.020

Източник: What a 99-million-year-old feather is telling us about the evolution of flight, Paul Arnold, Phys.org

Виж още за:
    Най-важното
    Всички новини

    Още от Животът

    Коментари

    За писането на коментар е необходима регистрация.
    Моля, регистрирайте се от TУК!
    Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!

    Няма коментари към тази новина !