Има поразителни прилики в социалното и културното поведение на делфините и хората и те са много по-сходни, отколкото си мислехме, според ново проучване, но в същото време, морските бозайници никога няма да могат да постигнат успеха на хората, твърдят учените.
Констатациите на изследователите са публикувани в списание Nature Ecology & Evolution.
Предишни изследвания откриха много прилики между морските бозайници и човека. Китовете и делфините, също като хората, се обединяват в групи, те си взаимодействат с други видове, комуникират един с друг (те дори имат свои собствени наречия), предават своите умения на следващите поколения. Например афалата могат да използват прости инструменти, а косатките се наричат помежду си по име.
Екип изследователи, водени от д-р Киърън Фокс (Kieran Fox) от Станфордския университет в Калифорния, разглеждат 90 вида китове, делфини и морски свине, и откриват връзка между размера на мозъка и социалните и културни черти.
Изследването показва, че китовете и делфините могат да постигнат по-високи когнитивни и социални умения, отколкото мислехме. Големият въпрос е обаче как видове, които са толкова различни - като приматите и китоподобните - са успели да развият сходни поведения.
Това е първото проучване на базата на толкова голям набор от данни за размерите на мозъка на китове, делфини и морски свине и тяхното социално поведение. И са намерени "солидни доказателства", че китоподобните бозайници имат сложни социални поведения, подобно на хората. В проучването авторите очертават редица черти, които тези морски бозайници споделят с хората. Например, те могат да образуват сложни взаимоотношения и да работят заедно за взаимна изгода. Те също така учат другите как да ловуват и използват инструменти, както и ловуват в сътрудничество.
"Без съмнение, коеволюцията на мозъка, социалната структура и поведението на морските бозайници предоставя уникален и поразителен паралел с големите мозъци и хиперсоциалността на хората и другите примати на сушата" - заяви д-р Сузане Шулц (Susanne Shultz) от Университета в Манчестър, съавтор на изследването.
Мозъкът на тези животни може да се е развил по същия начин, както при приматите и човека, според т. нар. хипотеза на социалния мозък.
Според нея в процеса на еволюция, човешкият мозък нараства, така че хората могат да се организират в големи и сложни социални групи.
За първи път обаче е намерена връзка между социалното поведение и размера на мозъка при тези същества.
"За да стигнем до по-обща теория на човешкото поведение, трябва да разберем това, което прави хората толкова различни от другите животни" - заяви д-р Майкъл Мутукришна (Michael Muthukrishna) от Лондонското училище по икономика (LSE), съавтор на изследването.
"За съжаление, те няма да могат да копират огромните ни мегаполиси и технологии, защото не са развили противостоящи палци", добави Сузане Шулц.
Коментари
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!
Няма коментари към тази новина !
Последни коментари