Ключови съставки за живота са формирани малко след Големия взрив

Животът винаги намира начин

НаукаOFFNews Последна промяна на 11 юли 2018 в 14:11 10491 0

Първите органични вещества са се образували скоро след Големия взрив. Това установи с новаторски подход международен екип физици.

Сложната органична химия, която някога бе считана за присъща само за живата природа, е не само навсякъде в съвременната Вселена, а може и да се е формирала в космическо сърце след Големия взрив, пише ScienceAlert.

Не минава и година, без границите на органичната химия да преминат нови предели. На Марс има въглеродна химия, алкохол в младите звездни системи и мастни молекули, които просто се носят между звездите.

Сега "резултатите показват, че основните съставки на живота като аминокиселини, нуклеотиди и други ключови молекули, се появяват много рано", когато Вселената е била едва на няколко милиона години, заключават групата в своята статия, публикувана в arХiv.

За първите 100 милиона години периодичната таблица на Вселената е доста къса: водород, хелий и почти нищо друго. По-големите строителни блокове изискват гравитационните пещи на звездите.

Това повдига един интересен въпрос - след като първите звезди освобождават полезния си товар от елементи, какви съединения са се образували?

Теоретично книгата с рецепти може да клони до безкрайност като се има предвид всяка възможна комбинация от всеки елемент с променлив брой.

Така че изследователският екип поставя някакви граници, ограничавайки обхвата до молекули с дадена маса, а не просто атомни конфигурации. По този начин се получават молекули с една и съща маса.

След това сравняват този масив със значителното химическо разнообразие на Земята, като използват база данни, състояща се от около 94 милиона молекули, за да разберат обхвата, който трябва да разгледат.

Отговорът им е приблизително 290 далтона или маса, еквивалентна на приблизително 290 водородни атома. Има много молекули около този размер, като броят им намалява значително под 100 далтона и когато минава границата от 1 000 далтона (1 далтон е единица за атомна маса равна на 1/12 от масата на свободния въглероден атом в покой).

Това обаче важи само за Земята, която е специален случай.

Изследването на метеорити на 5 милиард години, открити в австралийската пустиня обаче показва сходен модел, макар че горната граница е около 240 далтона.

Това предполага, че има нещо, което да управлява този модел. Предвид всички възможни комбинации от атоми в периодичната таблица, изглежда, че атомите имат предпочитани комбинации с маса няколкостотин далтона.

Атомите могат да се сглобяват и задържат по различни начини. Случайните срещи могат да предизвикат огромно разнообразие от молекули под 240 далтона. За да се получат по-големи маси обаче се изискват повече подходящи условия. Според екипъа е възможно да се разбере, кога възникват такива специални условия.

Според техните оценки първите елементи от най-ранните ядрени пещи на Вселената вероятно са разпръсквали звездния си прах, който чрез случайни срещи е създал прости молекули с по-малка маса от 240 далтона.

Едва тогава космическите процеси, които виждаме и днес, създават богато разнообразие от органични вещества изграждайки ги върху тези по-малки клъстери от атоми.

Всъщност няма причина да мислим, че аминокиселините и нуклидите да не са сред първите големи въглеродни молекули, които се появяват приблизително 165 милиона години, след като се запалиха първите звезди.

Но трябва да имаме предвид, че "органичен" не означава непременно живот. Тази еволюция от твърд въглерод до Хомо Сапиенс може да е заложена още в ранната Вселена, но има още много да се научи в тази насока.

Интересно е да се осъзнае, че смътните граници на живота може да се простират до зората на химията в нововъзникващия космос.

Виж още за:
Най-важното
Всички новини

Още от Животът

Коментари

За писането на коментар е необходима регистрация.
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!

Няма коментари към тази новина !