Много е модерно напоследък всякакви медии (особено, чиято таргет група са жени) да пишат „експертни“ статии за опасността от консервантите в козметиката. Подобни текстове се пишат от хора, които не блестят с нужни познания и които съм сигурен, че никога не са си задавали въпроса „Защо по дяволите някой слага консерванти?“ Защо въобще производителите на козметика си правят труда да влагат суровина в продукта, която го оскъпява, когато просто могат да си спестят един (ненужен според хипи потребителите) разход?
Краткият отговор – за да защитят здравето на потребителите и да запазят свойствата на продукта непроменени.
Всички продукти (храни, козметика и подобни) могат да се охарактеризират с един много важен показател – активност на водата (aw). Този показател отразява наличната вода (химично, физикохимично и физично свързана), която е достъпна за микроорганизмите. Колкото по-висок е този показател, толкова по-голямо количество свободна вода е налична, а микробите имат нужда от нея, за да се развиват – да козметиката е иделна среда за развитие на болестотворни микроорганизми. Така например медът има много ниско aw, a съответно и налична свободна вода, което възпрепятства развитието на микроорганизми. Именно поради този факт се смята, че медът има някакви магически, лечебни свойства.
Настоящите „модни тендеции“ при козметиката налагат 3 съществуващи варианта, които касаят безопасността на продуктите:
- Влагане на консерванти. Това са вещества, които потискат развитието на патогенни бактерии при нормални условия. Не малка част козметични продукти представляват гъста консистенция, в която са разтворени витамини, протеини, въглехидрати, ензимни кофактори, които имат за цел да подхранват кожата. При нанасяне върху нея се образува тънък филм обогатен на споменатите вещества, които са изключително благодатен субстрат за интензивно развитие на налична или внесена микрофлора, което може да предизвика раздразнение на кожата, инфекции и подобни. Трябва да се отбележи, че при многократно бъркане при нестерилни условия в различни мехлеми също се осъществява бактериално замърсяване, което може и да промени добрия търговски вид на продукта, а не само да представлява опасност за здравето.
Поради разгледаните причини се влагат различни химични съединения, които инхибират микробния растеж. Трябва да се отбележи, че при високи дози от консервантите е възможно да се образува контактна алергия при чувствителна кожа. Проучвания сочат, че някои производители влагат ненужно големи дози консерванти, които просто правят продуктите негодни за ползване от определени хора. - Вторият вариант е демонстративно да се обяви, че в продуктите на определена марка не се влагат консерванти. Сякаш възможността за възникване на бактериална инфекция е повод за гордост. Невлагането на консерванти е повод за гордост, но се пропускат да се споменат множеството проблеми, които могат да възникнат и които ще разгледам в тази серия статии.
- Третият вариант е просто продуктът да не се нуждае от консерванти. Продукти с ниска активност на водата (aw) не позволяват развитие на микрофлора. Продукти с високо съдържане на алкохол също инхибират развитието. При подобни продукти също шумно се обявява, че не съдържат консерванти.
Микробиологично замърсяване на козметични продукти
Козметичните продукти могат да бъдат замърсени по 2 начина: по време на производство и от потребителя по време на употреба. Замърсяването може да предизвика нежелани промени в състава, аромата или цвета на продукта. Микроорганизмите могат да бъдат и патогенни, а следователно те биха били риск за здравето на потребителя. Въвеждане на Добри производствени практики доведе до подобряване на микробиологичните стандарти, но все още могат да се открият много козметични продукти с бактериално замърсяване, а при някои случаи настъпват и сериозни последствия за някои от потребителите (1).
Това се случва с козметиката без консерванти.
Индивидуални инфекции, които се дължат на козметични продукти, е трудно да бъдат документирани. В научната литература има описани случаи на инфекция с Burkholderia spp., след употреба на замърсена вода за уста (2, 3, 4). Има описан интересен случай на възникнало огнище от Burkholderia cepacia след употреба на омекотяващо мляко (5). При други описани случаи патогенът е бил Pseudomonas aeruginosa (6, 7).
Микробиологично замърсяване в големи количества има и в изтеглената (поради една или друга причина) от пазара козметика. При изследване на продукти от Южна Африка са открити представители на цели 58 рода бактерии (8). Най-често срещани са представители от род Pseudomonas (30%), Enterobacter (17%), Aspergillus (13% – плесен) и Staphylococcus spp (9%). В продукти, които са били изтеглени от пазара на САЩ, най-често са откриват Pseudomonas aeruginosa и B. cepacia. От 2005 до 2008 година ЕС са оттеглили 24 различни козметични продукта поради микробиологично замърсяване. 42% от тях са били замърсени с Pseudomonas aeruginosa (9).
Baird (10) е изследвал 232 различни бебешки продукта – 53 (23%) от тях са били замърсени. В проучването са били включени неизползвани продукти, продукти за домашна употреба, болнични продукти. Staphylococcus spp. и Pseudomonas spp. са били сред най-често срещаните изолирани бактерии. При други изследвания са откривани Staphylococcus aureus, Pseudomonas aeruginosa, други бактерии, гъбички и дрожди (11).
Някои от бактериите имат изградена резистентност към консервантите. При изследване на 42 козметични продукта са открити няколко вида, които са били резистентни към парабени (12). Изолирани Pseudomonas aeruginosa и Enterobacter gergovia са показали резистентност към парабени и формалдехид съдържащи консерванти (13).
В италианско проучване са изследвани 91 различни козметични продукта (14). Нито един от тях не е бил замърсен, но са били замърсени след употреба. Основният патоген е бил Staphylococcus spp.
Огромно проучване от САЩ е изследвало 3000 споделени тестера, които са достъпни за публично показване в магазините. То е открило, че 50% от продуктите са били замърсени с бактерии, а 10% с гъбички. 5% от тях са били изключително силно замърсени (5000 колонообразуващи единици за грам за очни продукти и 10 000 колонообразуващи единици за други продукти) (15, 16). Много често жените използват очни спирали и подобни, които при невнимание могат да наранят горните слоеве на окото, а при налично замърсяване да настъпи и инфекция.
Трябва да се отбележи притеснителното наблюдение, че продукти, които са произведени в развиващите се страни и в такива без приложени добри производствени практики, са значително по-силно замърсени – между 30 и 100%.
Следва продължение – опасности и настъпили промени в козметичните продукти след замърсяване…
Използвани литературни източници:
1) Geis P A, Hennesy R T. Preservative development. In: Cosmetic Microbiology: A Practical Handbook, BrannanD K (ed.): CRC Press, Florida, 2000: pp. 143–161.
2) Kutty P K, Moody B, Smartt G J et al. Multi-state outbreak of Burkholderia cenocepacia colonization and infection associated with the use of intrinsically contaminated alcohol-free mouthwash. Chest 2007.
3) Matrician L, Ange G, Burns S, Fanning W L, Kioski C, Cage G D, Komatsu K K. Outbreak of nosocomial Burkholderia cepacia infection and colonization associated with intrinsically contaminated mouthwash. Infect Control Hosp Epidemiol 2000: 21: 739–41.
4) Molina-Cabrillana J, Bolanos-Rivero M, Varez-Leon E E, Martin Sanchez A M, Sanchez-Palacios M, Alvarez D, Saez-Nieto J A. Intrinsically contaminated alcohol-free mouthwash implicated in a nosocomial outbreak of Burkholderia cepacia colonization and infection. Infect Control Hosp Epidemiol 2006: 27: 1281–1282.
5) Alvarez-Lerma F, Maull E, Terradas R, Segura C, Planells I, Coll P, Knobel H, Vazquez A. Moisturizing body milk as a reservoir of Burkholderia cepacia: outbreak of nosocomial infection in a multidisciplinary intensive care unit. Crit Care 2008: 12: R10.
6) Becks V E, Lorenzoni N M. Pseudomonas aeruginosa outbreak in a neonatal intensive care unit: a possible link to contaminated hand lotion. Am J Infect Control 1995: 23: 396–398.
7) Stephenson J R, Heard S R, Richards M A, Tabaqchali S. Outbreak of septicaemia due to contaminated mouthwash. Br Med J (Clin Res Ed) 1984: 289: 1584.
8) Anelich L E, Korsten L. Survey of micro-organisms associated with spoilage of cosmetic creams manufactured in South Africa. Int J Cosmet Science 1996: 18: 25–40.
9) Lundov M D, Zachariae C. Recalls of microbiological contaminated cosmetics in EU from 2005 to May 2008. Int J Cosmet Sci 2008: 130: 471–474.
10) Baird R M. Bacteriological contamination of products used for the skin care in babies. Int J Cosmet Sci 1984: 6: 85–90.
11) Farrington J K, Martz E L, Wells S J et al. Ability of laboratory methods to predict in-use efficacy of antimicrobial preservatives in an experimental cosmetic. Appl Environ Microbiol 1994: 60: 4553–4558.
12) Flores M, Morillo M, Crespo M L. Deterioration of raw materials and cosmetic products by preservative resistant microorganisms. Int Biodeterior Biodegradation 1997: 40: 157–160.
13) Ferrarese L, Paglia R, Ghirardini A. Bacterial resistance in cosmetics industrial plant: connected problems and their solution. Ann Microbiol 2003: 53: 477–490.
14) Campana R, Scesa C, Patrone V, Vittoria E, Baffone W. Microbiological study of cosmetic products during their use by consumers: health risk and efficacy of preservative systems. Lett Appl Microbiol 2006: 43: 301–306.
15) Tran T T, Hitchins A D. Microbial survey of shared-use cosmetic test kits available to the public. J Ind Microbiol 1994: 13: 389–391.
16) Mislivec P B, Bandler R, Allen G. Incidence of fungi in shared-use cosmetics available to the public. J AOAC Int 1993: 76: 430–436.
Страница на статията : 0102
Коментари
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!
Няма коментари към тази новина !
Последни коментари