Повечето от нас смятат, че са над средното ниво по способности да откриват дезинформация. Това, разбира се, е статистически невъзможност - а пандемията на коронавируса показа това добре.
Тъй като броят на случаите нараства в световен мащаб и в частност у нас, с по над 100 смъртни случая на ден, а лекари и други здравни експерти молят гражданите да се вслушат в съветите им. Проблемът е, че някои хора все още смятат, че пандемията е измама.
Ново проучване установи, че тази тенденция да вярваме, че пò умеем да различаваме фалшивата информация от другите, е една от ключовите причини, поради които спирането на дезинформацията за пандемията онлайн се е оказало толкова трудно. Всички мислим, че другите по-лесно се поддават на дезинформация.
„Затова е толкова трудно да бъдат привлечени да се образоват или обучат на медийна грамотност, защото повечето хора смятат, че всички останали се нуждаят от обучение повече от тях“, обяснява изследователят Ян Чън (Yang Cheng), специалист по комуникации от Университета на Северна Каролина в прессъобщение на университета.
Така хората в крайна сметка подхранват инфодемията, което води не само до по-нататъшно разпространение на вируса, но и директно до други смъртни случаи.
Проучването обхваща 1793 възрастни от САЩ и се извършва от Чън и колегата му Юндзюен Луо (Yunjuan Luo) от Южнокитайския технологичен университет.
Резултатите от това проучване показват, че фалшивото съдържание е по-вероятно да предизвика обществен страх, безпокойство и неприязън. Такава информация се предава по-лесно в социалните медии, отколкото неутрално съдържание.
Научните комуникатори биха могли да обмислят използването на тази характеристика на дезинформацията, за да разпространяват онлайн истинските факти, тъй като научните концепции са абстрактни и не са лесни за разбиране от широката общественост.
„Тъй като страхът, безпокойството или други негативни емоции могат да улеснят търсенето на информация или да насърчат хората да избягват специфично поведение по време на криза, комуникаторите може да помислят да използват тези емоционални послания за предаване на точна информация за COVID-19 и общественото здраве“, съветва Чън.
Този метод за разпространение на здравни съвети се прилага и срещу колебанията по повод ваксината.
Но прекаленото насаждане на страх може да бъде и контрапродуктивно.
„Едно от най-трудните неща е да се улучи нужната точна доза страх у хората“, предупреждава Холи Уилкин (Holley Wilkin), специалист по комуникации от Университета на Джорджия, неучаствал в изследването. „Искате да приемат пандемията сериозно, но не трябва да прекалявате, така че да си помислят „това никога не може да се случи“.
Уилкин обяснява, че когато хората се сблъскват с постоянен страх, съобщения, базирани на страха, нямат такова влияние. Фокусът трябва да се насочи върху това, което може да се спечели, става по-важно. Така че, правилното насочване на съобщенията изисква разбиране на аудиторията.
"Няма хомогенна аудитория, която да реагира на едни и същи съобщения по един и същ начин. Трябва да използваме множество източници по множество канали, защото част от хората може да не вярва на точно на този човек, но може да се довери на друг човек", отбелязва Уилкин.
Но има някои техники, които можем да използваме в разговор на дезинформирани хората, които не са ни безразлични. Една такава стратегия е мотивационното интервю.
„Аз разпитвам пациентите си за най-големите им препятствия пред промяната на мисленето или навиците им. По този начин знам към кои тревоги или дезинформация да се насоча“, пише за Undark през юни лекарят Йо Юнг Ким (Yoo Jung Kim), предупреждавайки да не се прибягва до подигравки и плашене в разговори с дезинформирани хора и подчертавайки значението на съчувствието, търпението и уважението.
"Тези, които чувстват, че убежденията им са застрашени, могат да укрепят още повече възгледите си."
Грешката тук е, че често погрешно подхождаме към поведението на хората, сякаш то зависи на 100 процента от индивида. Но това често не е така, посочва Уилкин. Покрай политическата поляризация и троловете, назначени за разпространение на страх и лъжи относно вируса, е важно да се помни, че голяма част от разпространението на тази дезинформация идва от по-големи проблеми, включително липса на лидерство.
Медиите също играят роля в създаването на този проблем.
„Ако дадена медия дава еднакъв глас и време на научните експерти и научните скептици, независимо дали става въпрос за изменението на климата или COVID-19, тя предава посланието, че „това нещо е спорно“, дори когато не е така. Хората започват да поставят под въпрос дали учените знаят за какво говорят", подчертава Уилкин.
Трябва да осъзнаем, че дори и всички да искат, не всеки има възможност да стане медийно и научно грамотен. Това е грамотността, необходима за обработка на огромната информация, която ни залива всеки ден. Така че с дезинформацията трябва да се борим на ниво наука, данни, регулиране и политика.
Добрата новина е, че Чън и Луо установяват, че този, който си мисли, че може добре да разкрива дезинформацията, е по-вероятно да подкрепи ограничения на фалшивите новини.
Справка: Cheng, Y. and Luo, Y. (2020), "The presumed influence of digital misinformation: examining US public’s support for governmental restrictions versus corrective action in the COVID-19 pandemic", Online Information Review, Vol. ahead-of-print No. ahead-of-print. https://doi.org/10.1108/OIR-08-2020-0386
Източник: Coronavirus Shows You May Not Be as Good at Detecting Misinformation as You Think, ScienceAlert
Още по темата
Животът
Кълбо от конспирации: Glaxo, лабораторията в Ухан, Pfizer, Сорос и Бил Гейтс
Животът
Епидемичен взрив от дезинформация за COVID-19 в един документален филм. Най-опасните твърдения в „Plandemic“
Скептик
Радиовълните не убиват птици. Откъде тръгнаха легендите за 5G?
Коментари
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!
Няма коментари към тази новина !
Последни коментари