Във всяка мишка дебне потенциален убиец.
Изследователи откриват област на мозъка на мишките, която ако се активира чрез лазер, гризачите се превръщат в агресивни хищници, а ако се изключи - отново се държат нормално, разказва NewScientist.
Статията е публикувана в списание Cell.
Мишките, плъховете и другите гризачи използват своите зъби и нокти за добиване и консумиране на растителна храна и рядко - за защита от хищници или нападение. Оказва се, че това не пречи на съществуването на пълноценна "ловна програма" и всички инстинкти и стратегии за поведение на хищник в мозъка им.
Иван де Араухо (Ivan de Araujo) от Йейлския университет и екипът му откриват, че две малки групи от неврони в мозъка на мишките са в основата на инстинкта за убиване. Едната координира преследването на плячката, докато другата контролира мускулите на шията и челюстта, които се използват за захапване на жертвата. И двете са в амигдалата - частта от мозъка, свързана с мотивацията, емоциите и страха.
Чрез модифициране на тези неврони, така че да могат да бъдат активирани чрез лазерна светлина с техника, наречена оптогенетика, екипът успя да накара мишките да преминат от една схема в друга всеки път, когато пожелаят.
Изследователите са успели да контролират и наблюдават мозъка на жива мишка, използвайки оптогенетични инструменти, които са революция неврологията през последното десетилетие. Те инжектирали мишката с вирус, съдържащ светлочувствителни протеини, проектирани да достигнат специфични мозъчни клетки. След като протеините влязат вътре в клетката, изследователите активирали дистанционно неврона със светлина, все едно включват телевизор.
Когато лазерът е изключен, мишките се държат в клетките си нормално. Но въздействието на лазера върху мишките ги кара да изведнъж да започнат неистови атаки срещу всичко на пътя си - живи щурци, фалшиви насекоми или дори пръчки и бутилки. Мишките скачат на "плячката", сграбчват я с лапите си и забиват зъбите си в нея.
Преследване или захапване
След това изследователите блокират действието на всеки набор от неврони последователно. Когато блокират невроните, отговарящи за преследване на плячката, мишките са бавни, не ловуват, но все още могат да хапят. И обратно, когато блокират невроните за хапенето, мишките преследват плячката, но захапката им е двойно по-слаба, отколкото в "жищнически режим".
Следващата стъпка ще бъде да се определи какво активира тези две групи от неврони в реалния живот, коментира де Араухо. "Ние все още не знаем. Но поведенческите проучвания показват, че визуалните знаци като малки движещи се обекти, са от решаващо значение за задействане на хищническото поведение".
Амигдалата получава сетивна информация за визуални знаци, мирис и звуци, така че има смисъл в тази област да е включен и инстинктът на хищника-преследвач, отбелязва Елена Багли (Elena Bagley) от Университета в Сидни, Австралия.
Вероятно амигдалата започва да развива тези функции, когато гръбначните за първи път развиват вратове и челюсти, което позволява по-ефективно преследване и убиване, коментира де Араухо. "Преконфигурацията поставя челюстните хищници на върха на хранителната верига."
Интересно е обаче защо тези функции са останали в мозъка на животни, които не са хищници.
Коментари
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!
Няма коментари към тази новина !
Последни коментари