В мрачните часове на здрача много жаби могат да излъчват слабо зелено или оранжево сияние.
Проучване на стотици жаби в Южна Америка показва, че много повече жаби са биофлуоресцентни, отколкото се смяташе досега, съобщават изследователи в препринт, публикуван в bioRxiv.org. Според учените призрачните цветове може да играят роля в комуникацията на жабите с представители на същия вид.
Откритията "са напомняне да проверяваме собственото си възприятие като хора", посочва Дженифър Ламб (Jennifer Lamb), херпетолог в Държавния университет "Сейнт Клауд" в Минесота, която не е участвала в изследването. "Много сме визуално доминиращи по отношение на сетивата си. Другите животни също са такива, но те може би възприемат този визуален свят по различен начин от нас."
Биофлуоресценцията се среща при много видове същества. Това се случва, когато организмът поглъща светлина с една дължина на вълната или цвят и я излъчва отново с друга дължина на вълната с по-ниска енергия. През последните няколко години изследователите разпознават тази особеност във все по-голямо разнообразие от видове - от козината на летящи катерици и птицечовки до гнездата на някои оси.
Флуоресценцията е открита за първи път при жабите през 2017 г. Оттогава изследователите са проверили повече земноводни за флуоресценция, разказва Кортни Уичър (Courtney Whitcher), еволюционен биолог в Държавния университет на Флорида в Талахаси. Но изследванията на биофлуоресценцията на жабите са използвали само един или два източника на светлина, уточнява тя, обикновено виолетова или ултравиолетова светлина.
За да получат по-подробна и цялостна представа за флуоресценцията при жабите, Уичър и колегите ѝ изследват жабите, използвайки пет различни източника на светлина, обхващащи диапазон от дължини на вълните от зелена до ултравиолетова. От март до май 2022 г. екипът улавя и осветява 528 отделни жаби в Бразилия, Колумбия, Еквадор и Перу и измерва всяка повторно излъчена светлина.
Всичките 151 вида жаби, които са били тествани, са имали някаква степен на флуоресценция, варираща от 2% от първоначалния интензитет на светлината до доста над 90%. Преди това проучване по-малко от две дузини от 42-те вида жаби са били считани за флуоресцентни.
Зелената и оранжевата флуоресценция на жабите е най-интензивна при синята светлина, която преобладава при здрач. Това е подобно на флуоресцирането на много видове саламандри при синя светлина, разказва Ламб.
Зелената флуоресценция, като например светещите ивици, показани при тази елегантна горска дървесна жаба (Dendropsophus elegans), може да участва в комуникацията, особено по отношение на чифтосването.Courtney Whitcher
Флуоресценцията при сухоземните животни "доскоро се смяташе за рядкост, а когато хората тръгнат да я търсят, изследвайки множество видове, се оказва, че тя е навсякъде", разказва зоологът Линда Рейнхолд (Linda Reinhold), от Университета "Джеймс Кук" в Куинсланд, Австралия. "Това е само защото никой не е търсил преди."
Много от силно флуоресциращите части на тялото на жабите участват и в подаването на сигнали към други жаби. Голяма част от флуоресценцията изглежда е съсредоточена върху гърлото и долната част на жабите, които обикновено се използват в ритуалите за ухажване.
"Докато те издават звуци, тази област на гласовата торбичка се разширява и свива", обяснява Уитчър. Флуоресценцията може да направи демонстрацията по-забележима.
Зеленото сияние вероятно е нещо, което другите жаби могат да видят, казват изследователите. Екипът установява, че в часовете на здрача - времето, когато жабите са склонни да се ухажват и да се чифтосват - очите на жабите са доста чувствителни към специфичната зелена светлина, която се излъчва от кожата на жабите. Оранжевата флуоресценция, от друга страна, може да е предназначена за друг приемник, например за хищник. Тя може да служи като камуфлаж или предупредителен сигнал, обяснява Уитчър.
"Удивително е" колко широко разпространена е флуоресценцията сред тези жаби, заявява еволюционният биолог Марк Шерц (Mark Scherz) от Природонаучния институт на Дания в Копенхаген. "Нито един от изследваните видове не е пропуснал да флуоресцира", посочва Шерц и добавя, че тестването на жабите спрямо различни дължини на светлинните вълни може да помогне да се обясни степента на флуоресциране.
Но той е скептичен, че флуоресценцията ще бъде достатъчно силна за целите на комуникацията. Той казва, че здрачът е много по-тъмен от дневната светлина, така че може да няма много налична светлина за превръщане в изумрудено сияние.
Сега Уитчър проучва дали флуоресценцията при мъжките жаби влияе върху избора на женските жаби за чифтосване. "Може би има праг на интензивност на флуоресценцията, който е необходим, за да се предизвика някакъв поведенчески отговор", смята изследователката.
Справка:
C. Whitcher et al. Evidence for ecological tuning of novel anuran biofluorescent signals. bioRxiv.org. Posted July 28, 2023. doi: 10.1101/2023.07.25.550432.
A.M. Kohler et al. Ultraviolet fluorescence discovered in New World flying squirrels (Glaucomys). Journal of Mammalogy. Vol. 100, February 28, 2019, p. 21. doi: 10.1093/jmammal/gyy177.
C. Taboada et al. Naturally occurring fluorescence in frogs. Proceedings of the Natural Academy of Sciences. Vol. 114, April 4, 2017, p. 3762. doi: 10.1073/pnas.1701053114.
Източник: Many frogs glow in blue light, and it may be a secret, eerie language, Science News
Коментари
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!
Няма коментари към тази новина !
Последни коментари