Често се оказваме в безкраен цикъл от мисли, опитвайки се да заспим. И от време на време се опитваме да спрем този безкраен поток от мисли, като си казваме просто да спрем да мислим. Но дали можем да спрем да мислим и дали ще успеем изобщо някога да го направим?
Зависи от това какво разбирате под „мислене“, коментира Майкъл Халаса (Michael Halassa), асистент в катедрата за когнитивни науки в Масачузетския технологичен институт (MIT). Една мисъл, която е резултат от химически сигнали между мозъчните клетки, може да се случи както на съзнателно, така и на несъзнавано ниво, обяснява невроученият.
Типът мислене, който ни е добре познат като безкрайните мисли, които се появяват, когато се опитваме да заспим, на теория може да бъде заглушен. Предполага се, че за това помага медитацията, отбелязва Халаса.
Но въпреки че медитаторите се стремят да направят това - не е ясно доколко всъщност празно от мисли състояние могат да постигнат.
"Не знам дали [напълно спиране на мисленето] е теоретично възможно и ако е така, мисля, че това би било невероятно трудно да се провери", твърди Джулия Кам (Julia Kam), когнитивен учен от Knight Lab в Калифорнийския университет, Бъркли.
Но е ясно, че "медитиращите са много по-настроени към това, което са техните мисли", обяснява Кам пред Live Science. „Така че, когато се предполага, че са фокусирани върху нещо, а умът им се отклонява, тогава те много по-добре улавят това отклонение на вниманието.“
Има разлика между това да имаш мисли и да си наясно, че имаш мисли, подчертава Кам. Така че, ако попитате някого за какво мисли и той отговори „за нищо“, той просто не може да осъзнае, че има мисли, казва тя. Например може да сте дълбоко замислени за връзката си или предстоящ тест и осъзнавате това само когато някой ви потупа по рамото и ви измъкне от тези мисли, обяснява тя. Хората, които мислят за "нищо", също могат да имат поток от мисли в съзнанието си, които не разказват последователна история, коментира Халаса.
Но мозъкът всъщност никога не спира да „мисли“ в по-широк смисъл. Повечето мисли всъщност се случват на заден план, без да сме наясно с тях и „всъщност няма начин да ги изключим“, отбелязва Халаса.
Ако видите смътно познато лице сред тълпата и си мислите, че го познавате, понякога не може да се сетите веднага откъде го познавате, разказва Халаса. Но може би часове по-късно изведнъж си спомняте. Това е резултатът от това, че мозъкът ви „мисли“ на заден план, отбелязва Халаса.
Дори вземането на решения се случва най-вече несъзнателно. Например част от това „мислене“ на заден фон води до това, което ние наричаме „интуиция“, обяснява Халаса. „Често мозъкът ни преработва много числа и ни дава вътрешното усещане, с което в крайна сметка се съгласяваме“. Не винаги имаме съзнателен достъп до процеса на вземане на решения в нашия мозък и понякога си създаваме история, за да обясним това решение - понякога е точно, понякога не, добавя той.
Кам е на същото мнение, че начина, по който се определя „мисленето“, променя отговора на въпроса.
"Ако имате предвид вътрешния диалог със себе си, тогава, да, можем да спрем да водим този вътрешен диалог", отбелязва Кам. Но ако мисленето означава да не се фокусира вниманието върху нищо конкретно, „мисля, че това би било много по-трудно за неспециалист“.
Дори четейки това, мисленето за мисленето изпраща съобщения през верига от неврони в мозъка. Така че ако по някакъв начин успеем да се спрем да „мислим“ съзнателно или да постигнем „празно състояние на ума“ чрез медитация, мозъкът няма да се изключи. Ще продължи да има мисли - просто няма да ги осъзнаваме.
Източник: Can We Ever Stop Thinking?, Live Science
Коментари
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!
Няма коментари към тази новина !
Последни коментари