Изследователи са открили, че гъбите, въпреки че нямат мозък, проявяват форми на интелигентност като памет, обучение и вземане на решения.
В хода на експериментите гъбите демонстрират стратегически модели на растеж, когато са изложени на различни физически условия, което предполага форма на комуникация в техните мицелни мрежи. Това новаторско изследване разкрива сложното и интелигентно поведение на гъбите, поставяйки под въпрос представата ни за когнитивните процеси при простите организми.
Изследване на интелигентността на гъбите
Могат ли организми без мозък да проявяват признаци на интелигентност? Изследователите от университета Тохоку и колежа Нагаока си задават този въпрос, когато провеждат проучване за измерване на процесите на вземане на решения при гъбите. Макар да звучи като научна фантастика, това ниво на базово познание е възможно дори при гъбите.
„Ще се изненадате на колко много неща са способни гъбите“, отбелязва Ю Фукасава (Yu Fukasawa) от университета Тохоку, „Те имат памет, учат и могат да вземат решения. Честно казано, разликите в начина, по който решават проблеми в сравнение с хората, са поразителни.“
Гъбични мицелни мрежи, свързващи дървени блокове, подредени във формата на кръг (вляво) и кръст (вдясно). Кредит: ©Yu Fukasawa et al.
Подземната мрежа
Гъбите се развиват, като отделят спори, които могат да покълнат и да образуват дълги, подобни на паяжини нишки под земята (мицел). Обикновено виждаме само дребните гуглички на повърхността, без да си даваме сметка, че под краката ни има огромна мрежа от взаимосвързан мицел. Именно чрез тази мрежа гъбите може да обменят информация, подобно на невронните връзки в мозъка.
Наблюдавано вземане на решения от гъби
В настоящото проучване е изследвано как мрежата от мицели на дървесни гъби реагира на две различни ситуации: дървени блокчета, поставени в кръг срещу кръстосано разположение. Например, ако гъбите не проявяваха умения за вземане на решения, те просто щяха да се разпространят от централната точка, без да се съобразяват с разположението на блокчетата. Забележително е, че не на това са станали свидетели изследователите.
При кръстосаното подреждане степента на свързаност е по-голяма в най-външните четири блока. Беше изказана хипотезата, че това се дължи на факта, че най-външните блокове могат да служат като „аванпостове“ за мицелната мрежа, която да се впуска в експедиции за търсене на храна, поради което са необходими по-плътни връзки. При кръговата подредба степента на свързаност е еднаква във всеки блок. Мъртвият център на кръга обаче остава чист. Предполага се, че мицелната мрежа не вижда полза от прекомерното си разрастване в една вече добре населена област.
Последици за разбирането на гъбната екология
Тези констатации предполагат, че мицелната мрежа е способна да предава информация за заобикалящата я среда в цялата мрежа и съответно да променя посоката си на растеж въз основа на формата.
Нашето разбиране за мистериозния свят на гъбите е ограничено, особено в сравнение с познанията ни за растенията и животните. Това изследване ще ни помогне да разберем по-добре как функционират биотичните екосистеми и как са еволюирали различните видове когнитивност при организмите.
Справка: “Spatial resource arrangement influences both network structures and activity of fungal mycelia: A form of pattern recognition?” by Yu Fukasawa, Kosuke Hamano, Koji Kaga, Daisuke Akai and Takayuki Takehi, 12 September 2024, Fungal Ecology DOI: 10.1016/j.funeco.2024.101387
Източник: No Brains, No Problem: The Surprising Intelligence of Fungi, Tohoku University
Коментари
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!
Няма коментари към тази новина !
Последни коментари