Как Леонардо да Винчи успява да изобрази триизмерни сцени с такава забележителна точност?
Точно както художниците Рембранд, Дега, Пикасо, да Винчи може да е имал необичайно състояние на окото, която му позволява да види буквално по различен начин пространството. Така е според ново изследване, публикувано неотдавна в списание JAMA Ophthalmology.
Кристофър Тайлър (Christopher Tyler), офталмолог от Лондонския градски университет (City University of London), заяви, че Леонардо да Винчи най-вероятно е имал страбизъм. В същото време болестта може да е помогнала на художника в работата му, тъй като е свързана с добро стереозрение.
Какво е страбизъм?
Обикновено очите работят едновременно, гледат към един и същ обект и изпращат към мозъка информация, необходима за създаването на триизмерно изображение. Това триизмерно изображение дава усещането за дълбочина и възможността да преценяваме разстоянието до обектите.
Страбизъм е бинокулярно разстройство на зрението, при което има отклонение на едното или двете очи от зрителната ос. Това означава, че очите не работят едновременно и всяко от тях вижда различна картина, вместо едно общо изображение, както е нормално. Въпреки, че думата „страбизъм” най-често се възприема като кривогледство навътре (езотропия), тя също означава кривене навън (екзотропия) и гледане на едното око нагоре или надолу (хипертропия или хипотропия).
Това може да доведе до двоен виждане и да се компенсира като мозъкът пренебрегва всякаква визуална информация, идващи от неправилно подравненото око.
Особен поглед
Отклонението се лекува с очила, очни упражнения и/или хирургия на очите. Но състоянието дава и едно необичайно предимство, поне ако сте художник. Това е така, защото неспособността на очите да работят в тандем за създаване на интегрирана представа за света (стереослепота) води до ограничено възприемане на дълбочината.
Това звучи като проблем за един художник, но и означава, че хората с това състояние трябва да използват други похвати, за да представят перспективата. По същество те възприемат пространството около тях различно от хората без това увреждане - което е доста удобно за изобразяване на 3D обект на 2D платформа. Също така страбизмът е по-често срещан сред художниците, отколкото сред останалата част от населението.
Някои невробиолози предполагат, че Рембранд е имал такова отклонение в зрението и че това се е отразила в неговото своеобразно използване на светлината и тъмнината.
Леонардо да Винчи пък използва техниката "сфумато", която придава на картината особена, замъглена въздушна перспектива и по-голяма дълбочина на фона.
Сега изследователите смятат, че имат доказателства, които им дават основание да предположат, че да Винчи е имал подобно състоние.
За своето проучване Тайлър изучава шест творби: две скулптури, две маслени картини и две рисунки. За модел за тези произведения може да е послужил самият художник. Офталмологът измерва в тези творби ъгъла, под който зениците се отклоняват от средната линия.
"Млад войн" на Андреа дел Верокио.
Изследователят изучава статуята на Давид и бюст под условното име "Млад войн" на Андреа дел Верокио. Предполага се, че моделът на младия воин е бил Леонардо, който по време на създаването на тази творба е бил ученик в работилницата на скулптора. В същото време, външният вид на воина е много подобен на Давид, и в двете скулптури има забележително кривогледство.
Двете картини, които Тайлър изследва, "Йоан Кръстител" и "Спасителят на света" (Salvator Mundi), са нарисувани от самия Леонардо. Въпреки че не се водят като автопортрети на художника, да Винчи вероятно е отразил своя външен вид в една или друга степен.
"Йоан Кръстител" на да Винчи
В резултат на това Тайлър стига до извода, че Леонардо е имал страбизъм. В същото време, в спокойна позиция, ъгълът на страбизъм е 10,3 градуса, но когато художникът се фокусира, очите му се връщат в правилната позиция.
Коментари
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!
Няма коментари към тази новина !
Последни коментари