Откъсната опашка от древен гущер е намерена в кехлибар на 100 милиона години

Преди много време гущерите са еволюирали, за да отделят опашките си, когато са застрашени, и сега имаме най-ранния ни пряк пример

Ваня Милева Последна промяна на 29 октомври 2026 в 00:00 93 0

Ръка, държаща мъничкото парче кехлибар между показалеца и палеца си, насочена към светлината, показвайки включванията.

Кредит Dolev Fabrikant
Парчето кехлибар е мъничко, но съдържа още по-малката опашка на древен гущер

Това мъничко невзрачно парче кехлибар на 100 милиона години, с дължина само няколко сантиметра, крие най-ранния ни пряк пример, доказващ, че гущерите са можели по това време да се освобождават от опашките си при опасност.

Доказателството - опашката на малък гущер - в мътната вътрешност на кехлибара е забелязано от докторанта Долев Фабрикант (Dolev Fabrikant).

Изследователите коментират, че "тази малка вкаменелост може да отвори изключителен прозорец към миналото, помагайки ни да разберем историята на една от най-разпространените стратегии за оцеляване сред влечугите."

Как да загубиш опашката си

Около две трети от всички гущери имат способността да отделят опашката си, когато са заплашени от хищник. Известно на изследователите като "каудална автотомия", това поведение се среща при редица гущери, включително сцинкове, гекони и агами.

Отделянето се случва или между прешлените, или в рамките на прешлените на места, известни като фрактурни равнини. След това гущерът свива сфинктерния мускул, за да затвори кръвоносните съдове и да отреже опашката, като някои видове дори покриват раната с кожен клап.

Тази необичайна стратегия за оцеляване се среща и при други тясно свързани групи, включително змии и туатари, но липсва при по-далечни роднини като крокодили и костенурки. Това предполага, че отрязването на опашката има произход, датиращ от поне 240 милиона години.

Компютърна томография на опашката, показваща люспите с отличителен зигзагообразен ръб.Компютърната томография на кехлибара разкрива опашката с невероятни детайли, включително люспи и отличителния зигзагообразен ръб, където опашката е отчупена. Кредит: Dolev Fabrikant

Преди това, детайли в опашните прешлени на древното влечуго Captorhinus - които приличат на плоскости на фрактури - предполагат, че каудалната автотомия вече е била възприета като стратегия преди 280 милиона години по време на ранния перм.

Открити са и други фосили, при които върховете на опашката очевидно са направени от хрущял, а не от кост. Това предполага, че животното е изпуснало опашката си и я е развило отново, докато е било още живо, точно както съвременните гущери.

Но нито едно от тях не е остатък от действително откъсната опашка, така че авторите на това ново проучване твърдят, че тяхната находка - която датира отпреди 99 милиона години - е най-ранното пряко доказателство за тази стратегия за оцеляване във вкаменелостите.

Отличителни модели

Мътната природа на 18-милиметровото парче кехлибар означаваше, че в началото е било трудно да се види вътрешността на вкаменелостта, докато не е поставена в компютърна томография (КТ), където изследователите успяват да я изобразят с изумителни детайли.

Микро-КТ прави рентгенови изображения от много ъгли и ги комбинира в триизмерна реконструкция. Това позволява на учените да изследват структури, скрити от кехлибара, без да е необходимо да ги разрязват.

Томографска реконструкция на автотомизираната опашка с помощта на CTAn софтуер (Bruker). Кредит: Fabrikant et al., Palaeontologia Electronica 2026 ( CC BY-NC-SA 4.0 )

Сканирането разкрива отличителен пръстен от тъкан около отрязания ръб на опашката, който е забележително подобен на откриваните при съвременните гущери. То включва характерния зигзагообразен модел на мускулите, наблюдаван при отпадналите опашки.

Очевидно е невъзможно да се отговори защо точно един древен гущер е изпуснал опашката си преди толкова време. Запазената част в кехлибара показва рана, която би могла да сочи към хищник.

Но също така е възможно опашката на гущера просто да се е залепила за сока, докато е пълзял по клона, и да се е отдръпнал, оставяйки след себе си това интересно доказателство, което да бъде открито десетки милиони години по-късно.

Вкаменелият кехлибар произхожда от находищата на Мианмар, място на въоръжени конфликти. Някои научни списания отказват да публикуват статии, базирани на кехлибар от Мианмар, поради тези връзки. В този случай авторите казват, че са закупили кехлибара от китайски търговец през 2022 г., който от своя страна твърди, че е бил добит в началото на 2017 г., преди крайния срок, използван от палеонтолозите, които са загрижени за ролята на търговията с кехлибар в подхранването на въоръжени конфликти.

Справка: First Fossil Evidence for a Dropped Lizard Tail. Direct fossil evidence of caudal autotomy in a Cretaceous lizard; Dolev Fabrikant, Apostolos Christopoulos, Ahmed Nasser, and Leonidas-Romanos Davranoglou; Palaeontologia Electronica, October 2026; Article number: 29.3.a38; https://doi.org/10.26879/1706

Източник: Shed Tail Of An Ancient Lizard Preserved In Fossilized Amber From 100 Million Years Ago, IFLScience

Виж още за:
    Най-важното
    Всички новини

    Още от Животът

    Коментари

    За писането на коментар е необходима регистрация.
    Моля, регистрирайте се от TУК!
    Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!

    Няма коментари към тази новина !