Открити са фосили на гигантски пингвин - най-големият, живял някога

Останките на девет нови екземпляра пингвини от формацията Моераки на Южния остров, Нова Зеландия, са открити от палеонтолога от музея "Брус" Даниел Ксепка (Daniel Ksepka) и колегите му от Нова Зеландия, Великобритания и САЩ.

Сред откритията е най-големият пингвин, живял някога, причислен към нов вид - Kumimanu fordycei, тежал до 160 кг.

Вторият нов вид, Petradyptes stonehousei, е представен от пет екземпляра.

Животното е било малко по-голямо от съществуващия и днес императорски пингвин (Aptenodytes forsteri).

И двата нови вида са живели през епохата на късния палеоцен, преди 60-55 милиона години.

"Kumimanu fordycei и Petradyptes stonehousei показват, че пингвините са станали много големи в началото на еволюционната си история, милиони години преди да усъвършенстват плавниците си", посочват палеонтолозите.

Те също така отбелязват, че двата вида са запазили примитивни характеристики като по-тънки кости на плавниците и точки на прикрепване на мускулите, които приличат на тези при летящите птици.

За да оценят размера на видовете, учните измерват стотици кости на съвременни пингвини и изчисляват регресия, използвайки размерите на костите на плавниците, за да предскажат теглото им.

"Пингвините са били толкова големи, тъй като това ги е правело по-ефективни във водата", обяснява д-р Ксепка.

"По-големият пингвин е можел да улови по-голяма плячка и, което е по-важно, е можел по-добре да запази телесната си температура в студени води."

Огромните размери и разположението на Kumimanu fordycei близо до корена на еволюционното дърво на пингвините осигуряват допълнителна подкрепа за сценарий, при който пингвините са достигнали горната граница на размера на тялото си много рано в своята еволюционна история.

"Възможно е размерът им да е позволил на най-ранните пингвини да се разпространят от Нова Зеландия към други части на света", коментира д-р Ксепка.

Краят на изчезването през периода Креда елиминира доминиращите мозазаври и плезиозаври от океаните. По време на палеоцена това позволява на акулите, крокодилите, костенурките и птиците да се разпространят в морските води. Пингвините, тъй като са топлокръвни, могат да търсят храна в по-хладни води от крокодилите. Гигантските пингвини със сигурност са резултат от липсата на големи активни морски хищници в студените води. Гигантските пингвини и морските крокодили (като Guarinisuchus munizi) намаляват и изчезват през еоцена. Предполага се, че това се дължи на еволюцията на китообразни като Basilosaurus. 160-килограмов пингвин би бил вкусна храна за базилозаврите, обяснява в коментар Дейл Хармън (Dale Harmon).

Справка: Daniel T. Ksepka et al. Largest-known fossil penguin provides insight into the early evolution of sphenisciform body size and flipper anatomy. Journal of Paleontology, published online February 8, 2023; doi: 10.1017/jpa.2022.88

Източник: Fossils Reveal Two New Species of Giant Penguins, Enrico de Lazaro, Sci.News