Учени са установили, че колкото е по-голяма масата на кората на главния мозък и на броя на невроните в него на животното, толкова по-дълго и по-разнообразно то се прозява, разказва онлайн изданието Science.
Резултатите са публикувани в списание Biology Letters.
При прозявката става силно отваряне устата с дълбоко поемане на въздух и след кратък връх на мускулната контракция устата пасивно се затваря с кратко издишване. Подобно движение се наблюдава при всички гръбначни, но не е ясно съответсва ли физиологично това действие при риби, земноводни, влечуги на прозявката на птиците и бозайниците.
Учените обаче все още не са единодушни по въпроса, но предишни проучвания показват, че прозявката помага за активирането на мозъка чрез повишаване на вътречерепното кръвообращение и охлажда мозъка. Заради тази характеристика прозявката може да послужи като маркер на невронната активност, но досега по тази тема никой сериозно не е работил.
Така в новото проучване изследователи са проследили видеоклипове в YouTube на 29 различни прозявки на бозайници, включително мишки, котки, лисици, таралежи, морски лъвове, слонове и хора.
Изследователите от Университета на Ню Йорк в Онеонта открили зависимост - животните с по-малък мозък и съответно с по-малко неврони в нагънатия външен слой на мозъка, наречен кора (кортекс), имат по-кратки прозявки в сравнение с животни с големи мозъци и с повече неврони в кората.
Приматите се прозяват по-дълго от останалите, а хората, с техните около 12 000 милиона кортикални неврони, имат средно най-дългата прозявка, с продължителност малко повече от 6 секунди. При африканските слонове, чиито мозъци са близо по маса до хората "и имат подобен брой кортикални неврони, продължава около 6 секунди. За разлика от тях прозявките на мишките са били по-малко от 1.5 секунди.
Коментари
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!
15914
1
06.10 2016 в 11:18
Последни коментари