По-умните се прозяват по-дълго (видео)

Учени са установили, че колкото е по-голяма масата на кората на главния мозък и на броя на невроните в него на животното, толкова по-дълго и по-разнообразно то се прозява, разказва онлайн изданието Science.

Резултатите са публикувани в списание Biology Letters.

При прозявката става силно отваряне устата с дълбоко поемане на въздух и след кратък връх на мускулната контракция устата пасивно се затваря с кратко издишване. Подобно движение се наблюдава при всички гръбначни, но не е ясно съответсва ли физиологично това действие при риби, земноводни, влечуги на прозявката на птиците и бозайниците.

Учените обаче все още не са единодушни по въпроса, но предишни проучвания показват, че прозявката помага за активирането на мозъка чрез повишаване на вътречерепното кръвообращение и охлажда мозъка. Заради тази характеристика прозявката може да послужи като маркер на невронната активност, но досега по тази тема никой сериозно не е работил.

Така в новото проучване изследователи са проследили видеоклипове в YouTube на 29 различни прозявки на бозайници, включително мишки, котки, лисици, таралежи, морски лъвове, слонове и хора.

Изследователите от Университета на Ню Йорк в Онеонта открили зависимост - животните с по-малък мозък и съответно с по-малко неврони в нагънатия външен слой на мозъка, наречен кора (кортекс), имат по-кратки прозявки в сравнение с животни с големи мозъци и с повече неврони в кората.

Приматите се прозяват по-дълго от останалите, а хората, с техните около 12 000 милиона кортикални неврони, имат средно най-дългата прозявка, с продължителност малко повече от 6 секунди. При африканските слонове, чиито мозъци са близо по маса до хората "и имат подобен брой кортикални неврони, продължава около 6 секунди. За разлика от тях прозявките на мишките са били по-малко от 1.5 секунди.

Още по темата

01/10/2016

Човекът

Няма душа, има мозък, казва науката

12/09/2016

Човекът

Учени манипулират чувствата за одобрение или неодобрение в мозъка на доброволци

16/08/2016

Животът

Човешкият мозък е станал голям заради сътрудничеството между хората