Преди около 25 000 години епидемия от коронавирус е избухнала в Източна Азия, показва геномно проучване

Ваня Милева Последна промяна на 25 юни 2021 в 08:11 13244 0

SARS-CoV-2 е най-новият коронавирус, който причинява пандемия, но не е първият. Кредит: NIAID-RML

Коронавирусите, които изтормозиха света през последните две години, всъщност са измъчвали човечеството от хилядолетия, според ново проучване.

Болести, причинени от тези вируси, са вилнели в Източна Азия преди повече от 20000 години, оставяйки следи в ДНК на хората в съвременен Китай, Япония и Виетнам.

През 2002 г. коронавирус предизвика огнище на SARS (тежък остър респираторен синдром) в Китай, заразявайки над 8000 души и убивайки повече от 800 души.

Четири години по-късно идва избухва епидемия от коронавирусна инфекция - MERS (близкоизточен респираторен синдром), която доведе до над 2400 случая и над 850 починали.

И в момента имаме работа с множество щамове на SARS-CoV-2 - вирусът, който причинява COVID-19.

Сега екип от австралийски и американски учени открива, че коронавирусна епидемия е избухнала в Източна Азия преди около 25 000 години и е продължила 20 000 години.

Според тяхното проучване, публикувано в Current Biology, доказателства за това могат да се видят в геномите на съвременните хора от региона.

„Тази епидемия предизвика хаос сред населението и остави значителни генетични белези“, разказва съавторът на изследването проф. Кирил Александров (Kirill Alexandrov), биолог от Техническия университет в Куинсланд.

Историята, записана в нашите гени

Подобно на пръстените на дърво, нашият генетичен код може да разкаже история за събития от нашето древно минало.

Случайните мутации на нашите гени означават, че някои хора са естествено по-податливи от други на заразяване с вируси или развиване на сериозни симптоми на заболяването.

Например скорошно проучване установява, че хората, които носят клъстер гени, наследени от неандерталци преди около 50 000 години, имат по-висок риск от развитие на тежки симптоми на COVID-19.

Но други мутации правят обратното и могат да ни дадат предимство за оцеляване при епидемия на болестта.

И хората с такива генни варианти са по-склонни да се размножават от други.

"Така че това, което се случва в продължение на няколко поколения, е, че генните варианти, които са от полза, ще се увеличават честотата си", заявява съавторът на изследването Ясин Суилми (Yassine Souilmi) от Университета в Аделаида.

"И това оставя много отличителна следа няколко поколения по-късно".

Но са необходими минимум 500 до 1000 години, за да се появи този сигнал за "адаптивни маркери" в генома на популациите, добави д-р Soulimi.

Възкресяване на древната епидемия от коронавирус

Д-р Суилми и колегите му предполагат, че ако хората в миналото са имали срещи с коронавируси, те могат да се проявят в нашия геном.

Учените изследват геномите на хиляди хора от цял ​​свят, съхранявани в базата данни на проекта "1000 генома" (1000 Genomes Project database).

И те откриват генетичен сигнал, свързан с коронавирус, при хора от Виетнам, Китай и Япония, но не и при хора от други части на света.

„След като наблюдавахме този подпис на адаптация, използвахме различни инструменти, за да установим кога може да се е случила тази адаптация“, разказва д-р Суилми.

„Адаптацията изглежда е започнала преди около 25 000 години“.

Това не само е най-ранното доказателство за излагане на човека на коронавируси, но също така показва колко дълго те могат да се разпространяват.

Изследователите установяват, че вирусът е спрял да оказва еволюционен натиск върху геномите преди 5000 години, което означава, че епидемията е продължила около 20 000 години.

„Наистина не можем да разберем дали това е било нещо периодично, което се е случвало всяка зима като грип, или малко по-различни вируси, които са прескачали от животни на хора на всеки пет до 10 години като това, което се е случи през последните 20 години с SARS, MERS и SARS-CoV-2", коментира д-р Суилми.

Може да е бил един вирус или поредица от вируси, които използват една и съща молекулярна техника, идея, подкрепена от други изследвания, които показват, че вирусното семейство, към което принадлежи SARS-CoV-2, се е появило преди около 23 000 години, обяснява Суилми.

Както и да е, това, което става ясно от изследването, е, че хората са били изложени на коронавируси за период от около 20 000 години в един момент от нашата история.

"Адаптацията на няколко гена по едно и също време и при една и съща скорост може да бъде обяснена само с излагането на коронавируси назад във времето", отбелязва д-р Суилми.

Изследователите откриват и доказателства, че вирусът, участващ в древното огнище, е нахлувал в клетките по подобен на SARS-CoV-2 начин.

Търсене в миналото на улики за бъдещето

Разкриването на еволюционната история на минали огнища на коронавирус може да подскаже как да се отговори на бъдещите пандемии.

"[Това] е изключително информативно за това как се разпространяват вирусите и колко дълго могат да се задържат", коментира д-р Суилми.

А проследяването на генетичните адаптации може да помогне на изследователите да определят кои гени са ключовите играчи в реакцията на нашия организъм на инфекциите.

"Това може да помогне с информация при разработването на лекарства и ваксини. За съжаление, това също ни казва, че предстоят още епидемии", споделя д-р Суилми.

Социалните фактори сега са по-важни от гените

Но фактори като достъп до здравеопазване и следване на мерките за ограничаване на епидемията сега оказват по-голямо влияние дали ще се разболеете от гените, отбелязва Вики Джаксън (Vicki Jackson), статистически генетик от Института за медицински изследвания "Уолтър и Елиза Хол".

„Неща като работата, която човек върши, съществуващите здравословни проблеми и социално-икономическите неблагоприятни условия е по-вероятно да имат ефект върху риска от заболяване на индивида“, смята д-р Джаксън.

Д-р Суилми подчертава, че не е възможно да се знае доколко индивидуалната генетична чувствителност е имала роля при хората, които се разболяват, но споменатите фактори като социално дистанциране, носене на маска и проследяване на контакти са по-важни.

И докато 20 000-годишното огнище на коронавирус звучи страшно, д-р Суилми има някои утешителни думи за накрая.

"Тогава не е имало медицински познания, нямало е политика в областта на общественото здраве, ваксини или координиран отговор за справяне с епидемията".

"Доказателството, че можем да преодолеем вирусите, е това, е се справихме с испанския грип и до известна степен с епидемиите от ебола".

Справка: An ancient viral epidemic involving host coronavirus interacting genes more than 20,000 years ago in East Asia
Yassine Souilmi, M. Elise Lauterbur, Ray Tobler, Nevan J. Krogan, Kirill Alexandrov, David Enard et al., 
Current Biology, Open Access Published:June 24, 2021 DOI:https://doi.org/10.1016/j.cub.2021.05.067

Източник: Coronavirus epidemic broke out in East Asia around 25,000 years ago, gene study shows
ABC Science

Най-важното
Всички новини
За писането на коментар е необходима регистрация.
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!

Няма коментари към тази новина !