Образователната ни система не работи добре, въпреки че в нея отиват милиарди левове. Страната ни заема все по-ниски места в международни класации като PISA, а много млади хора излизат от училище с недостатъчна научна грамотност или подготовка за пазара на труда.
Макар и тук да има много фактори, според професора по биология Дейвид Слоун Уилсън един от основните проблеми на съвременните училища е, че се отдалечават значително от естествената за нас среда, в която сме еволюирали.
В своя статия за The Evolution Institute, той представя десет “прости истини” за образованието при децата от еволюционна перспектива.
1. Ученето се направлява от детето
Основен факт за образованието в общностите на ловците-събирачи и много други традиционни общности е, че то в края на краищата е отговорност на самите деца. Възрастните не се месят в образованието на децата, освен когато не им отговарят на въпросите или не им дават помощ, която те са поискали за нещо. Те се стараят да предпазят децата от опасности, но избягват да ги контролират в ученето. Приема се, че младите хора ще се сдобият с необходимото им знание чрез самонасочвана игра и изследване на околната среда и следователно се оставя на децата, а дори на тийнейджърите, много свободно време за такива дейности.
2. Децата са биологически подготвени да се учат
Удълженият период на детството при хората е сам по себе си еволюционно адаптивен. Нуждите и склонностите, описващи децата навсякъде, са въведени от естествения отбор, за да помогнат на децата да оцелеят през детството и да ги подготвят за зрелостта. Най-значими за образованието са тяхното силно любопитство, желанието за игра, общуване и капацитетът да упражняват продължително уменията, ценени в непосредственото им социално обкръжение.
Децата изследват всевъзможни страни на света около тях и се упражняват и използват в играта не само уменията, имащи значение за хората навсякъде, но също така и тези, отличаващи тяхната собствена култура. Децата от общностите на ловците-събирачи се упражняват и прилагат в игрите си такива умения като ловуване, събирачество, построяване на колиба, използвайки същите инструменти и техники като по-възрастните и умели членове на общността. Те прекарват дълги часове в извършването на такива дейности, докато играта им постепенно не се превърне в продуктивно приложение на уменията им. Те разказват и преразказват историите, които са чули от по-възрастните; репетират ритуали, танци, художествени форми и други елементи, ценени от тяхната култура. И правят всичко това с радост, по собствена инициатива; би било трудно да бъдат спряни.
3. Класната стая е общността
Децата на ловците-събирачи и други традиционни общности са потопени в живота на цялата общност. Стават преки свидетели на осъществяването на прехраната. Слушат от първа ръка историите, разговорите и споровете на възрастните и вземат участие, заедно с тях, в танците, игрите и церемониите на съответната култура. Тъй като са изложени на всички аспекти на културата си, те интегрират значимите за нея умения в игрите и заниманията си. Могат да видят не само действията на останалите, но и последствията от тези действия, като наблюденията им са наситени с ценностни преценки. Децата се учат какво не бива да правят, ставайки свидетели на провалите на другите, както и какво трябва да правят, забелязвайки техните успехи. Стремят се да подражават на най-успешните членове на тяхната култура — онези, които най-ефективно се справят с изпитанията на средата и на които другите най-много се възхищават, а от друга страна, да избягват стратегиите на по-неуспешните членове.
4. Ученето трябва да има моментни ползи
Образованието има безспорни дългосрочни ползи, но те са по-скоро недостатъчни, за да мотивират учещите се на ранна възраст. Всички видове, включително човешкият, намират за трудно, ако не и невъзможно, да се учиш, когато недостатъците на ученето са близо във времето, а ползите са размити или отложени далеч в бъдещето. На езика на бихейвиористите, ученето изисква “подсилващи” стимули — непосредствени, задоволителни последици. При самонасочваните изследвания и игри подсилващи стимули са направените открития, внезапното констатиране на напредък в някакво умение, удоволствието от дейностите сами по себе си и обратната връзка от социалната среда (която може да е нещо толкова просто като усмивката на някое другарче). Всичко това допринася към радостта от ученето. В днешно време езиковите и математическите умения носят много дългосрочни ползи, но децата по-лесно се ангажират с развиването им, ако преживяват непосредствени ползи.
5. Ученето се случва най-добре в групи със смесена възраст
Преди измислянето на класните училища, децата рядко били разделяни по възраст. Възрастовите различия са основен елемент от ученето при ловците-събирачи и други традиционни общности. Децата имат повече какво да научат от по-големите или по-малките от тях, отколкото от връстниците си. По-малките се стремят да подражават на по-големите, които са по-влиятелни ролеви модели от възрастните, защото уменията и познанията им са по-близки и по-лесно постижими. При игрите със смесена възраст малките деца се захващат и се учат на дейности, които биха били твърде сложни за тях да ги извършват сами или само с връстници. Големите, докато помагат на малките, на свой ред, затвърждават и усъвършенстват собствените си умения. Както всеки учител знае, ние често научаваме повече, когато преподаваме, отколкото когато ни преподават на нас — особено ако учениците ни предизвикват свободно. По-възрастните деца също така упражняват уменията за полагане на грижи и лидерство при взаимодействията си с по-малките.
6. Ефективната среда на учене се възползва от индивидуалните различия
Членовете на даден биологичен вид не са еднообразни. Те често се различават драстично един от друг и успяват да се справят с едно и също предизвикателство по разнообразни пътища. Някои от разликите до голяма степен са генетично детерминирани, други проявяват гъвкавост в развитието си рано в живота, но после стават относително стабилни, а трети остават променливи през целия живот. Това важи дори с по-голяма сила при хората, отколкото при останалите видове. Някои деца например са по-устойчиви на сурови условия, тенденция с частично генетичен принос. В Швеция ги наричат “деца глухарчета”. Някои пък са по-малко устойчиви — повече като орхидеи. Те страдат и се потискат в сурови условия, но може да се справят дори значително по-добре от “глухарчетата”, ако разполагат с подкрепа и насърчение.
Еволюционни анализи показват, че и двата типа индивиди може да се съхранят в определена популация, в зависимост от съответните ползи и недостатъци. Освен за устойчивостта, това важи и за много други личностни черти. Някои деца са по-храбри от други, повече или по-малко общителни, отдадени на действията или на размислите. Подобни различия са ценни не само за отделните хора, но и за културата като цяло поради многобройните приноси, до които разнообразието на умения и интереси може да доведе. Когато процесът на ученето е “движен” от самото дете и предлага достатъчно голям избор, всеки може да открие образователната ниша, която чувства, че подхожда най-добре на личността му.
7. Ученето се потиска от страха и тревожността
Когато индивидите от който и да е вид бъдат поставени в заплашителни ситуации, те насочват ресурсите си към непосредственото си самосъхранение. За свободното изследване на околната действителност е необходима безопасност. Доколкото средата на образование предизвиква страх, тя насочва ученето към бягството или преодоляването на източника на тревожност. Чести източници на страх и тревожност в училищата са тормозът и подигравките от другите ученици, стереотипи, класифициращи учениците като неспособни, тревожността от тестовете и оценяванията и суровите критики или заплахи от провал. В най-добрия случай тези форми на страх и тревожност насочват ученето към някаква строго определена задача, като например преповтарянето на материал преди изпит. В най-лошия случай те парализират желанието за учене напълно (бел. авт. темата има връзка и с изследванията за развиването на външна и вътрешна мотивация в психологическата литература).
8. Ученето се улеснява от избора и се потиска от принудата
Много хора ценят личната си свобода, като се стремят да вземат самостоятелни решения и не приемат с лека ръка опитите за контрол или принуда върху тях. Например според някои изследвания в трудовата психология работниците предпочитат като цяло длъжности с повече автономия, отколкото такива със сляпо следване на заповеди. През еволюционната ни история решенията, налагани ни от другите, е било много по-вероятно да са в полза на налагащите ги, отколкото на подчиняващите се на тях. Един начин, по който предците ни станали толкова различни от другите примати, е, че те открили как да се съпротивляват на доминацията в групите им, създавайки форма на превантивен егалитаризъм в подкрепа на сътрудничеството и работата в екип. Дълбоко в себе си сме демократичен вид. Децата не се различават от възрастните в това отношение; те се съпротивляват на опитите да им се казва какво да правят. Което не означава, че трябва да им се позволи да се държат неприлично. По-скоро това предполага, че трябва да им се позволи да участват в процесите по вземането на решения. С оглед на доказателствата, че основаното на участие управление е полезно за организациите, е изненадващо колко малко проучвания има за ефектите на участието при учениците.
9. Отдалечаването от средата на предците ни може да създаде неочаквани проблеми
Видовете са адаптирани към средата, която са населявали дълго време в миналото, но не и непременно към настоящата си среда. Поставени в нова среда, понякога древните адаптации може да доведат до много проблеми. Напрмер диетата на много деца днес включва значително по-високо съотношение на омега-6 и омега-3 мастни киселини, отколкото диетата на предците им, което може да навреди на неврологичното и когнитивното им развитие. Други примери са физическата активност и докосването. Децата в училище често са задължавани да седят на едно място за дълги периоди от време и докосването понякога е забранено като превенция срещу сексуалните посегателства. Тези практики имат своята логика в съвременното ни общество, но пренебрегват обстоятелството, че физическото движение и докосването между доверени лица са били неизменна част от средата на нашите предци. При децата, лишавани от движение или физически досег, се отчитат високи нива на стресови хормони, което може да навреди на способността за усвояване на материала. Много от проблемите, с които училищата и децата се сблъскват днес, е вероятно да са неволни последици от прекомерното отдалечаване на образователната среда от естествената за тях.
10. Някои умения се усвояват по-малко спонтанно от други и изискват продължителни усилия
Някои умения — като ходенето и говоренето, са били важни за вида ни в продължение на толкова много поколения, че сме станали генетично подготвени да ги развием на ранна възраст. Почти всички деца се упражняват в тези умения по естествен път в ежедневието си, повече или по-малко автоматично. От друга страна, някои умения са специфични за културата ни на принадлежност и те обикновено изискват повече съзнателни усилия. Всяка култура, включително тези на ловците-събирачи, има такива специални умения. Например различните общности на ловците-събирачи разполагат с разнообразни и впечатляващо сложни начини за проследяване и ловуване на животни, в зависимост от терена и животното. Те също така използват разнообразни инструменти и оръжия — тръбички, лъкове, стрели или капани, изискващи прецизна изработка и много добри умения, за да се борави с тях.
Литературата и математиката са примери за съвременни и културно ценени умения, към чието усвояване конкретно не сме генетично адаптирани. Децата по естествен път ще се почувстват мотивирани да ги развият у себе си, доколкото ги наблюдават в успешни модели за подражание или им намерят непосредствено и носещо радост приложение. Дори тогава, известно количество неспонтанна практика или експлицитни инструкции може да се окажат необходими за развиването им.
Коментари
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!
4061
1
07.08 2019 в 09:44
----
това е една от основните грешки на средното, не трябва основната му цел да е обучаване на кадри за индустрията, а трябва да създава мислещи хора ! Защото тогава всеки един човек ще е способен бързо да се адаптира към която и да е индустрия !
Последни коментари