Когато са нападнати и ранени малките коралови рибки дамсел отделят химически вещества, които привличат други хищници към мястото на атаката, което дава възможност на атакуваната рибка да получи шанс да отърве кожата.
Животът на рибките дамсел (сем.Pomacentridae) никак не е лесен. Този малък вид риби са често срещани в тропическите рифове по цял свят, където се хранят основно с планктон. Те са известни с активното си поведение и красивата си окраска и често се откриват като красиви малки групички, скупчени около коралите. Въпреки че са често срещани и енергични, те видимо нямат никакви механизми за защита - нямат нито иглички, нито пък токсини. Те определено са перфектната плячка за другите хищни риби и са напълно наясно с това. В момента, в който се появи хищник, те се стрелват към някакво укритие, като бързината и сръчността им са единствената надежда за оцеляване.
Тъй като непрекъснато са обект на атаки, данселите са развили множество механизми за засичане на опасността. Те могат дори да подушат заплаха - когато кожата на някой дамсел е наранена, от раната в околната вода се отделят определени химични съединения. Другите дамсели могат да засичат тези химикали - като реално ги "подушват" - и когато ги усетят те побягват и се скриват. Но докато тази химична аларма определено е от полза за другите дамсели, учените дълго време са спорели дали ранената риба има някаква полза от генерирането на тези химични сигнали. Дали те са само страничен продукт от физическата травма? Или пък те изпълняват някаква друга по-важна функция за самата атакувана рибка?
Учените първо решили да проверят дали алармените съединения отделени при травма от дамселите имат ефект върху други видове - по-специално, хищници. Затова те порязали лимонов дамсел оставен в малко количество вода, после използвали спринцовка, за да инжектират тази вода на определено място в коралов риф и да видят кой ще реагира. Само 5 мин. след като била инжектирана водата, съдържащата алармените съединения от дамсел, се появили няколко хищни риби (dusky dottyback), като това не се наблюдавало при контролата с чиста солена вода. "Това е първото изследване, поне до колкото ни е известно, което осигурява директни емпирични доказателства, показващ как в естествени условия, морски хищник бива привлечен от химични сигнали за тревога произхождащи от плячката," твърдят авторите в заключението на изследването си.
След това учените проектирали лабораторен експеримент, за да тестват дали дамсела има каквато и да е полза от тези новопристигнали хищници. Те използвали воден резервоар, в който тествали следните постановки: а) само един хищник; б) два хищника; или в) два хищника, от които единия не знаел за другия, поради наличието на течение. Те открили, че когато основния хищник знаел, че наблизо има конкурент, те ставали по-агресивни към потенциалната плячка. Но по-важното било, че когато имало втори хищник - дори когато първия още не знаел за него - рибката дамсел имала много по-висок шанс да избяга.
Експерименталната постановка на учените за тестване на химическите сигнали за тревога отделяни от рибките дамсел. Картинка: Lönnstedt & McCormick 2015
"Химичните алармени сигнали при рибите изглежда действат по подобен начин на сигналите за тревога, произвеждани от много птици и бозайници," твърди съ-авторът Марк МакКормик от Университета "Джеймс Кук": те привличат подкрепление под формата на други хищни риби. "Повечето хищници на пръв поглед изглеждат като повече неприятности, но ние установихме, че допълнителните хищници повлияват на ситуацията, осигурявайки на плячката по-голям шанс за бягство."
Става дума за класическа ситуация от типа "врагът на моя враг е мой приятел". Когато дамселите са наранени, от раната по кожата им се отделят химически вещества, които се долавят от други хищници търсещи храна наблизо. Когато новодошлите хищници се опитат да уловят същата плячка, първоначално пристигналият хищник се разсейва (ако не се случи и самият той да е в опасност, ако другия хищник е по-голям от него) и така дамсела получава шанс да избяга и да не се превърне в обяд, докато двата хищника се разправят помежду си за това чие е правото върху храната. При своята експериментална постановка, учените са открили, че когато в резервоара има само един хищник, рибката дамсел била изяждана 19 пъти от 20 случая. Но когато и друг хищник получи възможност да се бори за плячката, дамсела получавал 40% шанс да избяга.
"Тези открития са първите, които демонстрират еволюционен механизъм, с помощта на който риби могат да имат полза от производството и освобождаването на алармени сигнали и подчертава сложната и важна роля, която играят химическите сигнали при взаимодействията между хищник и плячка в кораловите рифове," обобщава Уна Лонстед (Oona Lönnstedt), първи автор в публикацията.
В по-широка перспектива, тези данни ни разкриват сложността на химическата сигнализация изобщо в океанската среда. Като хора, ние сме свикнали да разчитаме предимно на своето зрение и така пропускаме толкова голяма част от случващото се под водата. Подобни изследвания показват, че под вълните се случват много повече неща, отколкото си даваме сметка.
По материали от: Lönnstedt OM and McCormick MI (2015) Damsel in distress: captured damselfish prey emit chemical cues that attract secondary predators and improve escape chances. Proceedings of the Royal Society B, 20152038. DOI: 10.1098/rspb.2015.2038
Източник: Discover Magazine
Коментари
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!
Няма коментари към тази новина !
Последни коментари