Като оставим настрана измислените видове като трифидите, растенията не могат физически да се местят от място на място, за да се чифтосват едно с друго. Затова растенията, особено цъфтящите, разчитат на природни сили като вятъра или на опрашители като пчели и птици.
Тъй като цветята произвеждат много по-голям брой поленови зърна, отколкото яйцеклетки, поленовите зърна на съперничещи си растения се конкурират помежду си за място върху опрашителите. Тъй като опрашителят, който пристига на цветето, може вече да е покрит с поленови зърна на конкурентни растения, това оказва влияние чий прашец ще стигне до следващото цвете.
Според ново проучване най-малко едно растение може да си гарантира възпроизвеждане, взривявайки "конкурентния" прашец от тялото на опрашващото животно.
Проучването, публикувано в The American Naturalist, описва няколко растения, които вероятно са развили механизми, премахващи прашеца на съперниците и поставят своите поленови зърна върху опрашителя.
Например Hypenea macrantha, наситено червено цвете, ендемично за Бразилия, има подобен на катапулт механизъм, който ефективно отстранява прашеца от конкурентните цветове.
Цвят на Hypenea macrantha в дивата природа с видим катапулт в долната част. Кредит: Bruce Anderson
Досега изследователите смятаха, че този катапулт спомага главно за попадането на много прашец върху човката на птицата. В скорошно проучване на учени от университета в Стеленбош обаче са заснети видеоклипове на забавен каданс, които показват как подобният на катапулт механизъм ефективно отстранява прашеца от конкурентни цветя от клюна на колибри и сигурно поставя собствения си прашец на същото място.
Изследователите експериментират с поставяне на поленови зърна върху клюна на колибри и преброяването им. По-късно човката била поставена в цветето Hypenea macrantha, което използва експлозивното поставяне на прашеца, за да депозира собствения си прашец. След това изхвърляне изследователите преброяват поленовите зърна и откриват по-голям брой зърна от Hypenea macrantha върху клюна.
Поленови зърна, маркирани с квантови точки върху клюна на колибри. Той се разглежда под източник на ултравиолетова светлина. Зърната са поставени от изследователите върху клюна и преброени (само зърната между двете маркировки в). След това тази човка е поставена в цвете - след като цветето се взриви, авторите преброяват отново маркираните зърна, за да видят колко от тях е премахнала експлозията. Кредит: Daniela Cristina de Cario Calaça, César Augusto Arvelos, and Carlos Andres Matallana Puerto
"Цветовете, посещавани от колибри, отлагат прашеца си върху човките на колибрите, но има много малко място за отлагане на прашеца. Цветовете са развили катапултен механизъм, при който прашецът се изстрелва към човката на колибрито. Силата на изстреляните полени измества преди това отложените от конкурентните растения, което позволява на цветето да постави собствените си зърна върху по-чиста човка, като по този начин увеличава шансовете си за репродуктивен успех", коментира професор Брус Андерсън (Bruce Anderson).
Досега се смяташе, че подобни механизми не съществуват в растителното царство. Това е първото изследване, което предоставя доказателства за идеята за конкуренция между мъжките поленови зърна при растенията. Тази конкуренция може да е допринесла за еволюцията на тази особеност.
"Доскоро никой не си беше помислял да търси такъв вид структури в растенията. От една страна, цветовете на един индивид никога не взаимодействат пряко с цветовете на друг индивид, когато се извършва чифтосване. Това затруднява цветята да въздействат на мъжките гамети на други цветя, както могат да правят животните. Този механизъм всъщност може да измести прашеца от предишните цветове, повишаваки мъжкия репродуктивен успехв конкуренцията за място върху телата на опрашителите", обяснява професор Андерсън.
Справка: Anderson, B., Sabino-Oliveira, A. C., Matallana-Puerto, C. A., Arvelos, C. A., Novaes, C. S., Calaça, C., Schulze-Albuquerque, I., Santos Pereira, J. P., Borges, J. O., Consorte, P. M., Medina-Benavides, S., Andrade, O., Monteiro, T. R., Marcelo, V. G., D. Silva, V. H., & Oliveira, P. E. (2024). Pollen Wars: Explosive Pollination Removes Pollen Deposited from Previously Visited Flowers. The American Naturalist. DOI: 10.1086/732797
Източник: Explosive flower blasts beaks to dislodge rival pollen, New Atlas
Коментари
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!
Няма коментари към тази новина !
Последни коментари