Цветята се "отказват" от опрашителите насекоми и еволюират в посока да са по-малко привлекателни за тях с намаляването на броят на насекомите, обясняват изследователи.
Проучването установява, че цветовете на полските теменужки, растящи близо до Париж, са с 10% по-малки и произвеждат 20% по-малко нектар от цветята, расли в същите полета преди 20 до 30 години. Освен това се посещават по-рядко от насекомите.
Теменужките еволюират към отказване от опрашителите и се развиват към самоопрашване, при което всяко растение се възпроизвежда само, което работи в краткосрочен план, но може да ограничи способността им да се адаптират към бъдещи промени в околната среда.
Растенията произвеждат нектар за насекомите, а в замяна насекомите пренасят прашец между растенията. Тази взаимноизгодна връзка се е формирала в продължение на милиони години съвместна еволюция. Но теменужките и опрашителите сега може да са заклещени в порочен кръг: растенията произвеждат по-малко нектар и това означава, че ще има по-малко храна, достъпна за насекомите, което от своя страна ще ускори намаляването на броят им.
Резултати от проучването показват, че древните взаимодействия, свързващи теменугите с техните опрашители, изчезват с изненадваща бързина.
Намаляването на броя на насекомите е отчетено от проучвания в цяла Европа. Едно проучване за германски природни резервати установява, че от 1989 г. до 2016 г. общото тегло на насекомите, уловени в капани, е намаляло със 75 %.
Според изследователите ефектите от намаляването на опрашителите не са лесно обратими, тъй като растенията вече са започнали да се променят. Поради това са спешно необходими мерки за опазване, за да се спре и обърне намаляването на опрашителите.
Методът, използван в изследването, се нарича "екология на възкресението". Това включваше покълване на предшественици на теменуга от семена, събрани през 90-те и 2000-те години и съхранявани до днес от ботаниците. Екипът сравнява как четири популации от полски теменуги (Viola arvensis) са се променили през този период.
Освен промени в цветовете, те не са открили други промени между популациите, като размера на листата или общия размер на растението, съобщава статията, публикувано в списание New Phytologist.
Viola arvensis Murray, Полска теменуга - Pl@ntNet identify. Кредит: creativecommons.org (CC BY-SA 4.0 DEED)
Ако няма вероятност цветовете да привлекат насекоми, тогава растението губи енергия, правейки ги големи и богати на нектар. Предишни изследвания показаха, че процентът на полските теменуги, разчитащи на самоопрашване, се е увеличил с 25% през последните 20 години.
За изследователите това е особено вълнуващо откритие, защото показва, че "еволюцията се случва в реално време", а "фактът, че тези цветя променят стратегията си в отговор на намаляващото количество на опрашители, е доста стряскащ. Това изследване показва, че растението отменя хиляди години еволюция в отговор на феномен, който съществува само от 50 години", коментира д-р Филип Донкърсли (Philip Donkersley) от Университета Ланкастър, който не е участвал в изследването.
"Въпреки че повечето изследвания са направени в Европа и Северна Америка, знаем, че намаляването на броя на опрашителите е глобално явление. Тези резултати може да са само върхът на айсберга: райони с много по-голямо растително разнообразие вероятно ще имат много повече примери за диви растения, променящи своите стратегии за опрашване в отговор на липсата на опрашители", отбелязва Донкърсли.
Напръстниците са еволюирали, за да позволят опрашване от колибри в Коста Рика, а не от пчели, след като са внесени в страната преди 200 години. Кредит: skeeze - pixabay.com
Подобни процеси могат да се наблюдават при инвазивни популации, които трябва да се адаптират в нови екологични ниши. Популациите на напръстника са еволюирали, за да бъдат опрашвани от земни пчели в Европа. Но преди 200 години те са пренесени в Коста Рика и Колумбия и оттогава са променили формата на цветовете си, така че да могат да бъдат опрашвани от колибрите, откриват изследователите.
Други изследвания показват, че растенията, които не могат да се самоопрашват, вървят по обратния път, произвеждайки повече прашец, тъй като опрашителите са оскъдни. Тъй като не могат да прибегнат до други методи, те трябва да се конкурират с други растения, за да привлекат намаляващия брой опрашители.
Справка: Ongoing convergent evolution of a selfing syndrome threatens plant–pollinator interactions
Samson Acoca-Pidolle, Perrine Gauthier, Louis Devresse, Antoine Deverge Merdrignac, Virginie Pons, Pierre-Olivier Cheptou
First published: 19 December 2023 https://doi.org/10.1111/nph.19422
Източник: Flowers ‘giving up’ on scarce insects and evolving to self-pollinate, say scientists, Phoebe Weston, Guardian
Коментари
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!
Няма коментари към тази новина !
Последни коментари