Дивите пчели са много по-добри градински опрашители от медоносните пчели

Климатека Последна промяна на 19 май 2023 в 00:01 1373 0

Дивите пчели са много по-добри градински опрашители от медоносните пчели

Кредит Adobe Stock Images (свободен лиценз)

Дивите пчели са много по-добри градински опрашители от медоносните пчели, тъй като работят при по-ниски температури

Дивите пчели могат да са основни опрашители в природни, селскостопански и градски екосистеми. Въпреки че пчелите зидарки не са медоносни пчели, те се считат за най-добрите опрашители на растения, особено на градински дървета, като череши, сливи, ябълки, круши и др. За съжаление, популациите на много от тях са намалели през последните години. Една от причините за това, наред с използването на пестициди и загубата на естествени местообитания, е глобалната промяна на климата. Възможна стратегия за обръщане на тази тенденция е възможността част от дивите опрашители да бъдат отглеждани при полуестествени условия. По този начин бихме могли да им помогнем да се адаптират по-лесно към климатичните промени.

Опрашването от насекоми облагодетелства приблизително 87% от цъфтящите растения по света и 35% от културите, отглеждани за човешка консумация. Последните тенденции в световното селскостопанско производство разкриват нарастваща зависимост между добива от повече площи, засадени с култури, които зависят от опрашителите и наличието на диви опрашители в полето, особено в развиващите се страни. За култури, зависими от опрашителите, като тиква, кафе и диня, добивът често се подобрява, когато присъства богата и разнообразна група от диви опрашители.

Снимка 1: Цъфтящи ябълки. Източник

Намаляването на дивите опрашители оказва негативно влияние върху добивите от селскостопанските култури

Опрашването е важно за оплождането, образуването на плодове, развитието на семената и продължаването на жизнения цикъл на растенията, които осигуряват храна за хората, домашните животни и дивата фауна. Важни видове опрашители са критично намалели вследствие на агротехнически практики, използване на пестициди, липса на разнообразни видове цъфтящи растения, интродукция на инвазивни растения, загуба на местообитание, и не на последно място – видимото изменение на климата през последните години. 

По-високите средни температури, свързани с изменението на климата, могат да окажат сериозно въздействие върху растенията и животните като нарушат взаимно изгодните им взаимоотношения. Цветът на обикновената съсънка (Pulsatilla vulgaris), например, е много чувствителен към повишаване на температурите и започва да цъфти по-рано всяка година, докато един от основните му опрашители, вид пчела от рода Osmia, не успява да се излюпи по-рано. В най-лошия случай това може да доведе до намаляване на образуването на семена от растението и да влоши репродукцията му, като същевременно се наложи пчелата да се приспособи към други растения, за да се храни, компенсирайки така липсата на храна.

Намаляването на дивите опрашители, вследствие от комплексното въздействие на проявленията, свързани с промените в климата, оказва и ще оказва в бъдеще сериозно негативно влияние върху добивите от селскостопанските култури, които са пряко зависими от тях. Подходяща стратегия за противодействие е отглеждането на видовете в полуестествени условия.

Кои са пчелите зидарки?

Пчелите от род Osmia, известни като пчели зидарки, са самотно живеещи диви пчели. Те са само един от над 2000 вида диви пчели срещащи се в Европа. Те играят ключова роля в опрашването на различните видове цъфтящи растения. Те са миролюбиви и нежилещи насекоми със среден размер (8 – 15 мм), отличават се по металния си блясък и обилния кафяв мъх по повърхността на тялото. При мъжките се наблюдават дълги антени, а при женските – труднозабележим апарат в долната част на корема, с който събират цветен прашец. Пчелите зидарки обикновено гнездят в празни стъбла на растения, в пукнатини в стени и камъни, в черупки на охлюви и други сухоземни мекотели, както и в различни подобни убежища. Те опрашват предимно цветовете на градинските овощни дървета.

Родът включва около 350 вида, които са разпространени по целия свят. Само 130 от тях живеят в Европа. Основни срещани видове тук са Osmia rufa, Osmia cornuta, Osmia lignaria, Osmia uncinata Gerstedt, Osmia parietina, Osmia nigriventris Zetterstedt и др.

Снимка 2: Osmia rufa мъжка пчела. Източник.

Защо обаче е необходимо да развъждаме пчелите зидарки?

Пчелите зидарски са много по-добри градински опрашители от медоносните пчели, тъй като работят при по-ниски температури. Това е много важно при неблагоприятни климатични условия, които често се случват през пролетта, когато градините цъфтят. Те са незаменими в малки оранжерии, където опрашването с помощта на медоносни пчели е нерентабилно, тъй като пчелните семейства са скъпи и се нуждаят от квалифицирана грижа. За да опрашите градина във вашия двор или вила, са достатъчни стотина пашкули, от които ще излязат 25 – 30 женски. Сметката е проста – 1 – 2 женски са достатъчни, за да опрашат едно дърво, но все пак част от тях ще свършат работа и на съседите ви.

Развъждането на пчели зидарки отговаря напълно на определението за пчеларство. Подобно на пчеларството, това е интересна дейност, за която има стотици трикове. Единствената разлика е, че медоносните пчели са по-изучени, всеки елемент от поведението е изследван и описан от много изследователи и съществуват множество книги. Но за особеностите на поведението на пчелите зидарки не се знае толкова много, което отваря широко поле за изследване и има много по-голям шанс всеки един от нас да направи малко, но истинско откритие или да опише нова непозната страна на тяхното поведение.

За да разберете природата на пчелите, трябва да разберете тяхното разнообразие. Децата също могат да бъдат научени от ранна възраст да наблюдават природата и по-специално тази на пчелите. Пчелите зидарки, за разлика от нашите медоносни пчели, са абсолютно безопасни. Съответно всяко дете може да ги отглежда не само на село, но дори и в града на балкона, ако живее не по-високо от петия етаж. Ако едно дете обича тези пчели от детството си, има голяма вероятност в бъдеще то да обича медоносните пчели и да стане пчелар. 

А защо засаждаме цветя – полза от тях почти няма, но пък получаваме естетическо удовлетворение от тях. Пчелите зидарки са едни от най-красивите пчели в света. Освен това отглеждането и продажбата на цветя за някои е пълноценен бизнес. Така че отглеждането и продажбата на пчели зидарки може да бъде бизнес, както се вижда от чуждия опит в други страни. Например при отглеждането на боровинки в САЩ е нормална практика да бъдат използвани пчели зидарки. В Полша, Чехия и Германия те се използват за контролирано опрашване на ябълкови насаждения. 

За съжаление, фермерите в България все още не са стигнали до ниво на осъзнаване, че с помощта на контролирано опрашване те значително могат да повишат добивите си. Положително развитие в тази посока е, че през последните две години Българската асоциация за биологична растителна защита започна да отглежда успешно пчели зидарки от вида Osmia bicornis, които използва в опитите си за контролирано опрашване на череши, ябълки и сливи.

Какви са спецификите на развъждане на пчелите зидарки?

Жизненият цикъл на тези пчели е едногодишен. Мъжките и женските се появяват в началото на пролетта, излитат от дупките си и се чифтосват, а след това търсят място за гнездене, като използват за това готови кухини в растенията или гризат меката част на стъблата. Диаметърът на гнездото обикновено е от 4 до 10 мм. Всяка гнездова тръба съдържа няколко килийки със земни прегради, които пчелите правят от пръст, кал или сдъвкани листа. Женската усърдно запълва всяка клетка с прашец, който, смесен с нектар, ще служи като храна за бъдещите ларви, които ще се излюпят от яйцата. Процесът на изграждане на тези клетки продължава, докато тръбата се напълни напълно с от 6 до 12 клетки. 

Мъжкият, за разлика от мъжката медоносна пчела, може да се чифтосва няколко пъти. През периода юли – август от яйцата се излюпват ларви, които се хранят със събраната смес от нектар и прашец. До края на септември ларвите се превръщат в пашкули и зимуват до пролетта, а щом настъпи пролетта най-възрастната пчела, която се намира в края на тръбата, се събужда, прегризва преградата, и събужда спящата под нея пчела. Това от своя страна събужда следващата пчела и така всички пчели в клетките на тръбата са готови за активен жизнен цикъл.

За мнозина може да изглежда странно, че дивите пчели, като пчелите зидарки, се отглеждат от някого. Всъщност те трябва да бъдат отглеждани, особено като се има предвид факта, че тези трудолюбиви насекоми стават все по-малко, някои видове дори са включени в Червената книга. Въпреки че пчелите зидарки не са медоносни пчели, те се считат за най-добрите опрашители на растения, особено на градински дървета, като череши, сливи, ябълки, круши и др. Те започват дейността си през пролетта, малко по-рано от домашните пчели, и могат да опрашват цветята дори при облачно и дъждовно време. В допълнение, те могат да събират цветен прашец дори от онези цветове, които са труднодостъпни за други видове.

Кои са неприятелите на пчелите зидарки?

Дивата пчела зидарка има достатъчно врагове. Колкото и да е странно, но често срещан враг на този вид е самият той. Според някои натуралисти, женските пчели, които започват да снасят яйца, след като по-голямата част от тях е направила това, просто унищожават вече готовите клетки. Те изхвърлят вече снесени яйца и хранилища за полени, след което сами създават нови хранилища за полени и снасят яйцата си. Причината за това поведение все още не е ясна. Поради тази причина е препоръчително, след като по-голямата част са запечатали своите галерии, да премахнете кошерите и да окачите няколко резервни кошера. Пчелите зидарки се нападат и от различни видове акари, които паразитират върху пчелните ларви.

Как да привлечем тези насекоми в градината си? 

За да направите това, трябва да се погрижите за две условия: 

Осигуряване на пролетни нектарни растения в близост – добре е да има достатъчен брой пролетни нектарни растения, например коза върба – най-добрият източник на цветен прашец, както и тревни площи с диви цветя. Риган, жълт кантарион, детелина, елда, слънчоглед, копър също са растения, които дивите пчели обичат. 

Осигуряване на пчелна къща – най-лесният вариант е да окачите снопове тръстика на тавана или под навес. Съберете тръстикови стъбла, нарежете ги, след това изрежете тръбичките с желаната дължина (10 – 20 мм дълги и 6 – 10 мм в диаметър). Тръбата трябва да е затворена от едната страна и да завършва с възел на стъблото. Окачете ги не само под покрива си, но и в околностите на близките къщи и дори села. Чудесно е, ако някъде наблизо има къща, покрита с тръстика, въпреки че този тип строителство вече е изчезнал в наши дни. Наличието на къщи от тръстика и резервоари за вода, около които винаги трябва да е влажно, ще осигури появата на тези пчели. Можете да построите кутия, да я напълните със сегменти от тръстика (речна тръстика) и да направите покрив. Друга версия на подобна пчелна къща е кошер от тенекиена кутия, пълен с растителни стъбла и окачен под покрива.

Снимка 3: Тръстика като място за гнездене на диви пчели. Източник.

Нищо повече не трябва да се прави, освен да се грижим за надеждността на къщите, така че птиците и мишките да не ги опустошат. Пчелите зидарки не се страхуват от замръзване и ще започнат активната си работа още през април, като така ще допринасят за увеличаване на добива на всички плодоносни растения.

Снимка 4. Osmia rufa ларви. Източник.

Осигурявайки прости за изработка убежища за дивите пчели, без значение дали живеете в град или село, можете да допринесете за опазване на популациите в стабилно състояние и по-лесната им адаптация към днешните климатични промени. Тяхното опазване е ключово за осигуряването на стабилни добиви от основни за човечеството селскостопански култури, както и за устойчивост в естествените екосистеми.

В публикацията са използвани материали от:

  1. Field Guide to the Bees of Great Britain and Ireland, Steven Falk 2018
  2. Bees of Europe, Michez, D.; Rasmont, P.; Terzo, M.; Vereecken, N.J. 2019
  3. Atlas of the European Bees: genus Bombus, Pierre Rasmont & Stéphanie Iserbyt, 2010

Виж още:

Източник: Полуестественото отглеждане на пчелите зидарки – стратегия за запазване на популацията в условията на променящ се климат, Климатека

Авторът Роман Рачков е част от авторския екип на Климатека, той е агроном, специалист по тропично и субтропично земеделие, дългогодишен експерт по интегрирана и биологична растителна защита. Председател е на Българската асоциация по биологична растителна защита, има интереси в областта на инвазивните видове насекоми в Европа.

Виж още за:
Най-важното
Всички новини
За писането на коментар е необходима регистрация.
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!

Няма коментари към тази новина !