На път сме да станем свидетели на същински шаранокалипсис (carpageddon). Австралийското правителство обяви план на стойност 15 милиона австралийски долара да пусне херпес вирус в реките в опит да изтреби най-известния си инвазивен вид риба - шаранът.
От внасянето им през 1859 г., шараните са опустошили естествените рибни популации в Австралия, особено в речната система Мурей-Дарлинг, където вече са 80% от рибата.
Учените от CSIRO, изследователска агенция в Австралия, са прекарали последните седем години, изследвайки потенциала на специфичен срещу шараните щам на херпеса - шаранов херпесвирус 3 - да се приложи в опит да се преборят с нашественика. Усиленото тестване показало, че вирусът убива между 70 и 80% от популациите на шаран, но не поразява местните видове риби, змиорки, пилета, мишки, жаби, костенурки или водни дракони
Правителството обяви в неделя, че шарановият херпесвирус 3 ще бъде пуснат в речната система Мурей-Дарлинг до края на 2018 г.
Подготовка
"Както може да си представите, предстои да се свърши доста работа при подготовката," заяви научния министър Кристофър Пине (Christopher Pyne) по време на пресконференция тази неделя. "Тъй като изведнъж ще има буквално стотици хиляди, ако не и милиони тонове мъртви шарани... Затова трябва да имаме предвидена програма за почистване."
Вирусът на херпеса е смъртоносен за шараните, тъй като атакува бъбреците, кожата и хрилете им като при това затруднява дишането им, обяснява Кен МакКол (Ken McColl) от CSIRO. "Вирусът се размножава в рибата за около седем дни и 24 часа от появата на първите симптоми на заболяването идва смъртта им."
Но както и при всеки вирус, вероятно ще се развие резистентност, която ще се увеличава с времето, добавя той. "Вероятно ще разполагаме с прозорец от около две до четири години, за да се възползваме от ефекта на вируса."
Вирусни постижения
Планът за контрол над шарана ще е първият пример за стратегия за биоконтрол с използване на херпес вирус, но потенциалните рискове за хората са малки, обобщава МакКол. Шарановият херпесвирус 3 не е предизвикал никакви странични ефекти при работници в рибарници в държави като Китай и Виетнам, където много естествени популации на шаран са били инфектирани от първоначалната поява на вируса в края на 90-те години на миналия век.
Също така има нисък шанс вирусът да мутира и да прескочи към други видове, тъй като е сложен ДНК вирус, за разлика от РНК вируси като Ебола и инфлуенца, коментира МакКол. По този начин, шарановият херпес наподобява на миксоматозата, причинена от друг сложен ДНК вирус, който е бил използван успешно и безопасно в Австралия за контрол над броя на зайците - друг инвазивен вид, причинил огромни щети на континента.
Въпреки това, дори най-задълбочените тестове не могат да гарантират, че няма да се появят неочаквани проблеми, коментира Ричард Кингсфорд (Richard Kingsford) от Университета на Ню Саут Уелс. "Смятам, че е чудесна идея, но предполагам, че е както при всички сложни биологични методи за контрол - винаги има рискове."
Източник: New Scientist
Коментари
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!
Няма коментари към тази новина !
Последни коментари