Сините китове вече си общуват по друг начин в шумния океан (видео)

Океаните стават все по-шумно място, а в отговор на това, китовете понижават тона на своите акустични комуникации. 

Инфразвуковите песни на сините китове, които им позволяват да общуват, се разпространяват на стотици, вероятно и на хиляди километра. Но съвременното корабоплаване и други човешки дейности изпълват морето с нови и нови акустични вибрации, които прекъсват нормалната връзка между китовете.

През последните две десетилетия учените документират постепенно понижаване на честотата на сигналите, обменяни между сините китове, а причината е неясна.

Промени се наблюдават и при сигналите на баленовите китове в северната част на Атлантическия океан, регистрирани през последните години. Те генерират звуци, на които липсва "оттенък"  в своите разговори.

Причините за това не са ясни и едва наскоро Робърт Дзяк (Robert Dziak) и екипа му от Националната океанска и атмосферна администрация на САЩ (NOAA) успяват да разберат какво се случва - и отново това е свързано с влиянието на човека, съобщава сайтът на Университета на Орегон.

В статия, публикувана в списание Scientific Reports, учените обясняват промените в песните на китовете като адаптация към комуникациите в твърде шумния океан.

"Нашето изследване показва, че сините китове, с може би и други баленови китове като цяло - могат да генерират своите хармонични звуци по много по-различен начин, отколкото се смяташе досега", разказва Робърт Дзяк водещ автор на изследването. "Дълго време мислехме, че генерират призивите си най-вече чрез резонанс на звука в големи камери или кухини в горните си дихателни пътища.

"Но това означава, че честотата на разговори на кита са продиктувани от размера на животното - колкото е по-ниска честотата, толкова по-голямо животното. Ние показваме, че сините китове могат да съсздават тези нискочестотни звуци, дори и да променят честотата в средата на своя разговор, с пулсиращ въздух чрез своите гласни струни" - коментира Робърт Дзяк.

Но проведените симулации показват, че за сметка само на дихателните пътища не се постига звука, съответстващ на китовите песни. "Само чрез продухване на въздух през отварящите се и затварящи се гласни струни, може да създадем звук с различна честота в средната част, както и премахване на обертонове" - обяснява Робърт Дзяк.

С други думи, китовете умеят да контролират скоростта на продухване на въздух през гласните струни и по този начин да контролират звука на гласа си. Всичко това, според учените, показва, че за промените в честотата, наблюдавани през последните години, има причина: "Те избират дали гласът им да е по-висок или по-нисък в отговор на някакъв външен стимул", - коментира Робърт Дзяк.

Такъв стимул може да е шумовото замърсяване на Световния океан. По време на едногодишното изследване на звуците покрай крайбрежието на Орегон учените са установили, че е станало по-"шумно", а няколко дългосрочни проучвания са документирали значително увеличаване на шума на океана в продължение на няколко десетилетия заради повишаване на трафика на контейнерни превози.

"Възможно е китовете да модулират честотите си на вокализация в отговор на увеличението на шума, генериран от човека. Те по същество се опитват да намерят радио канал с по-малко шум, по който да общуват" - обяснява Робърт Дзяк.

Авторите дават и друго, по-оптимистично обяснение, свързано с увеличаването на броя на сините китове. В резултат на сериозните мерки, предприети от световната общност и забраната за лова на тези гиганти, тяхната популация е нарастнала през последните десетилетия, но не толкова бързо, че да се изключат изцяло от списъка на Червената книга, но все пак забележимо. В този случай е възможно просто да сме започнали да срещаме по-ниските гласове на по-големи животни, звукът да си е същият.

Още по темата

03/04/2017

Животът

Записана е за първи път песента на китовете - реакция на земетресение (видео)

26/09/2015

Животът

Какво общо имат китовете с парашутите?

14/03/2015

Животът

Песните на сините китове се чуват на 1000 км разстояние (аудио)