Хората, които се смеят често в ежедневието си, може би са по-добре подготвени за справяне със стресови събития, но изглежда, че това не важи за интензивността на смеха. Това са констатациите, докладвани от изследователски екип от Базелския университет в списание PLOS ONE.
Смята се, че хората обикновено се смеят 18 пъти на ден - обикновено, когато са в контакт с други хора и в зависимост от степента на удоволствие, което изпитват. Изследователите съобщават и за разлики, свързани с времето на деня, възрастта и пола - например известно е, че средно жените се усмихват повече от мъжете. Сега изследователи от отдела по клинична психология и епидемиология на катедрата по психология на Базелския университет наскоро провеждат проучване на връзката между стресовите събития и смеха по отношение на усещания стрес в ежедневието.
Въпроси, зададени от приложение
В интензивно дългосрочно проучване звуков сигнал от приложение за мобилен телефон подтиква участниците да отговарят на въпроси по осем пъти на ден на неравни интервали за период от 14 дни. Въпросите, свързани с честотата и интензивността на смеха и причината за смеха - както и всички преживяни стресови събития или симптоми на стрес - във времето от последния сигнал.
Използвайки този метод, изследователите, работещи с водещите автори д-р Теа Зандър-Шеленберг (Thea Zander-Schellenberg) и д-р Изабела Колинс (Isabella Collins), успяват да проучат връзките между смях, стресови събития и физически и психологически симптоми на стрес ("имах главоболие" или „чувствах се неспокоен“) като част от ежедневието. Наскоро публикуваният анализ се основава на данни от 41 студенти по психология, 33 от които жени, със средна възраст малко под 22 години.
Интензивността на смеха има по-малко влияние
Първият резултат от наблюдателното проучване се очакваше въз основа на специализираната литература: във фази, в които субектите се смеят често, стресовите събития са свързани с по-малки симптоми на субективен стрес. Втората констатация обаче бе неочаквана. Когато става дума за връзката между стресовите събития и интензивността на смеха (силен, среден или слаб), няма статистическа зависимост със симптомите на стреса.
"Това може да е така, защото хората са по-добри в оценката на честотата на смеха си, отколкото на неговата интензивност, през последните няколко часа", коментира изследователският екип.
Справка: Thea Zander-Schellenberg et al, Does laughing have a stress-buffering effect in daily life? An intensive longitudinal study, PLOS ONE (2020). DOI: 10.1371/journal.pone.0235851
Източник: Laughter acts as a stress buffer—and even smiling helps, University of Basel
Смехът е непропорционален на причината
Интересно е, че силата на смеха никога не е пропорционална на дразнителя, който го предизвиква. Стимулът може да бъде съвсем незначителен в сравнение с реакцията на това човешко състояние. Повод за смях може да е виц, дребни проблеми, случили се на наши приятели и т. н. Това отличава смеха от други подобни състояния, които се нуждаят от много по-убедителна причина. Така че, ако заплачем за нещо, това означава, че за нас има някаква сериозна причина, нищо че понякога е важна само за нас, а за другите не е толкова очевидна. Смехът, ако се вгледате внимателно, винаги се предизвиква от някоя дреболия.
Превръщането на заплахата в поздрав е широко разпространено явление в животинското царство и има многобройни паралели в човешкото общество. Скритият смисъл на такова поведение всъщност е същият като този при животните: "аз мога да постъпя така с теб, но няма да го направя".
Коментари
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!
Няма коментари към тази новина !
Последни коментари