Смокиновите дървета превръщат CO₂ в камък

Ваня Милева Последна промяна на 08 юли 2025 в 00:00 153 0

африкански смокинови дървета

Кредит Wikimedia Commons
Първото дърво, идентифицирано като имащо активен оксалат-карбонатен път, е Ироко (Milicia excelsa).

Кенийските смокинови дървета могат буквално да превръщат части от себе си в камък, използвайки микроби, превръщайки вътрешните си кристали във варовикови отлагания, които заключват въглерода, намаляват киселиннмостта на околните почви и въпреки това дават плодове като бонус – една прекрасна комбимнация под формата на вкусно ново оръжие в арсенала за борба с изменението на климата.

Някои смокинови дървета отглеждат собствен тебешир, тихо погребвайки атмосферния CO₂ за дълго време, като същевременно служат и като продуктивни овощни дървета.

Някои видове смокинови дървета съхраняват калциев карбонат в стволовете си – по същество се превръщат (частично) в камък, установи ново изследване. Екип от кенийски, американски, австрийски и швейцарски учени установи, че дърветата могат да извличат въглероден диоксид (CO₂) от атмосферата и да го съхраняват като "камъни" от калциев карбонат в околната почва.

Изследването ще бъде представено тази седмица на конференцията "Голдшмит", която се провежда в Прага, Чехия, от 6 до 11 юли 2025 г. Конференцията "Голдшмит" е водещата световна конференция по геохимия. Това е съвместен конгрес на Европейската асоциация по геохимия и Геохимичното дружество (САЩ) и се очаква да присъстват 4000 души. 

Дърветата – произхождащи от Кения – са едни от първите овощни дървета, за които е доказано, че притежават тази способност, известна като оксалат-карбонатен път.

Всички дървета използват фотосинтеза, за да превърнат CO₂ в органичен въглерод, който формира техния ствол, клони, корени и листа; ето защо засаждането на дървета се разглежда като потенциално средство за намаляване на емисиите на CO₂.

Някои дървета също използват CO₂, за да създават кристали калциев оксалат. Когато части от дървото се разлагат, тези кристали се превръщат от специализирани бактерии или гъбички в калциев карбонат – същият минерал като варовика или тебешира. Това повишава pH на почвата около дървото, като същевременно увеличава и наличието на определени хранителни вещества. Неорганичният въглерод в калциевия карбонат обикновено има много по-дълъг живот в почвата от органичния въглерод, което го прави по-ефективен метод за улавяне на CO₂ .

"От известно време знаем за пътя на оксалатния карбонат, но потенциалът му за улавяне на въглерод не е напълно изучен. Ако засаждаме дървета за агролесовъдство и тяхната способност да съхраняват CO₂ като органичен въглерод, докато произвеждат храна, бихме могли да изберем дървета, които осигуряват допълнителна полза чрез улавяне и на неорганичен въглерод под формата на калциев карбонат", д-р Майк Роули (Mike Rowley), старши преподавател в Университета в Цюрих (UZH), представя изследването на конференцията "Голдшмит".

Екип от UZH, Техническия университет в Найроби, Кения, гората Садхана, Националната лаборатория "Лорънс Бъркли", Калифорнийския университет, Дейвис и Университета в Нюшател е изследвал три вида смокинови дървета, отглеждани в окръг Самбуру, Кения. Те са определили колко далеч от дървото се образува калциевият карбонат и са идентифицирали микробните съобщества, участващи в процеса.

Използвайки синхротронен анализ в Станфордския синхротронно-лъчеви източник, авторите са установили, че калциевият карбонат се образува както по външната страна на стволовете на дърветата, така и по-дълбоко в дървесината.

"С образуването на калциев карбонат, почвата около дървото става по-алкална. Калциевият карбонат се образува както на повърхността на дървото, така и в дървесните структури, вероятно тъй като микроорганизмите разграждат кристалите на повърхността и проникват по-дълбоко в дървото. Това показва, че неорганичният въглерод се улавя по-дълбоко в дървесината, отколкото сме предполагали преди", обяснява д-р Роули.

От трите изследвани вида смокинови дървета, учените са установили, че Ficus wakefieldii е най-ефективният в улавянето на CO₂ като калциев карбонат. Сега те планират да оценят пригодността на дървото за агролесовъдство, като определят количествено неговите нужди от вода и добивите на плодове, както и като направят по-подробен анализ на това колко CO₂ може да бъде уловено при различни условия.

Повечето изследвания на оксалат-карбонатния път са проведени в тропически местообитания и са фокусирани върху дървета, които не произвеждат храна. Първото дърво, идентифицирано като имащо активен оксалат-карбонатен път, е Ироко (Milicia excelsa). То може да абсорбира един тон калциев карбонат в почвата през целия си живот.

Калциевият оксалат е един от най-разпространените биоминерали, а кристалите му се произвеждат от много растения. Микроорганизмите, които превръщат калциевия оксалат в калциев карбонат, също са широко разпространени.

"По-лесно е да се идентифицира калциев карбонат в по-сухи среди", обясня д-р Роули. Но дори и в по-влажни среди, въглеродът все още може да бъде уловен. Досега са идентифицирани множество видове дървета, които могат да образуват калциев карбонат. Но ние вярваме, че има много повече. Това означава, че оксалат-карбонатният път може да бъде значителна, недооценена възможност за намаляване на емисиите на CO₂, докато се засаждат дървета за горско стопанство или овощарство."

Източник: From air to stone: The fig trees fighting climate change, European Association of Geochemistry

Виж още за:
    Най-важното
    Всички новини

    Още от Животът

    Коментари

    За писането на коментар е необходима регистрация.
    Моля, регистрирайте се от TУК!
    Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!

    Няма коментари към тази новина !