Историята разказва, че когато Мария Антоанета е заловена по време на Френската революция, косата й побелява за една нощ. В по-скорошната история, покойният сенатор от САЩ Джон МакКейн преживява сериозни травми като затворник по време на войната във Виетнам и също изгубва цвета на косата си.
Често побеляването на косата е свързано със стресови преживявания и в изрази на различните езици. Сега за пръв път учени от Университета Харвард откриват как точно работи този процес - стресът активира нерви, които са част от отговора "бий се или бягай", който на свой ред причинява трайно увреждане на стволовите клетки, регенериращи пигментите в космените фоликули.
Изследването, публикувано в Nature, показва нови данни за това как стресът влияе на тялото.
"Всеки има анекдот за това как стресът влияе на тялото, особено на кожата и косата - единствените тъкани, които можем да видим отвън", обяснява водещият автор Йа-Чъе Хсу (Ya-Chieh Hsu), професор и експерт по стволови клетки и регенеративна биология в Харвард. "Искахме да разберем дали тази връзка е вярна и ако е така, как стресът води до промени в различни тъкани. Пигментацията на косата е система, която е достъпна и лесна да се проследи като за начало - освен това бяхме истински любопитни да видим дали стресът наистина води до побеляване на косата".
Стресът влияе на цялото тяло и затова се налага учените първо да ограничат информацията до това коя система е отговорна за връзката между стреса и цвета на косата. Екипът първо предполага, че стресът причинява имунна атака на клетките, произвеждащи пигменти. Оказва се обаче, че при мишки, които нямат имунни клетки, козината също побелява, затова учените се насочват към хормона кортизол. Но това също се оказва задънена улица.
"Стресът винаги повишава нивата на хормона кортизол в тялото, затова смятахме, че кортизолът може да играе роля", обяснява Хсу. "Но изненадващо, когато премахнахме надбъбречните жлези на мишки, така че да не произвеждат хормони, подобни на коритизол, те все пак побеляха при стрес".
След като систематично елиминират различни възможности, учените стигат до симпатиковата нервна система, която е отговорна за отговорът "бий се или бягай" на тялото.
Симпатиковите нерви се разклоняват към всеки космен фоликул в кожата. Учените откриват, че стресът кара тези нерви да отделят веществото норепинефрин, което се усвоява от околните стволови клетки, регенериращи пигментите.
Във фоликулите, някои стволови клетки служат за резервоар на клетките, произвеждащи пигменти. Когато косата се регененира, някои от стволовите клетки се превръщат в пигментсинтезиращи клетки, които придават цвят на косата.
Учените откриват, че норепинефрина от симпатиковите нерви кара стволовите клетки да се активират прекомерно. Всички стволови клетки се преобразуват в пигментпроизвеждащи клетки, предварително "изпразвайки" резервоара.
"Когато започнахме да изучаваме това, очаквах, че стресът е вреден за здравето, но разрушителният ефект на стреса, който открихме, беше отвъд това, което си бях представяла", разказва Хсу. "След едва няколко дни, всички пигментрегенериращи стволови клетки бяха изгубени. Веднъж когато изчезнат, вече не може да се регенерира пигмент. Увреждането остава за постоянно."
Откритието подчертава негативните странични ефекти от иначе защитния еволюционен отговор, споделят учените.
"Острият стрес, особено отговорът "бий се или бягай", традиционно се разглежда като полезен за оцеляването на животните. Но в този случай, резкият стрес причинява изчезване на стволови клетки завинаги", обяснява постдокторантът Бин Джан (Bing Zhang), първи автор на изследването.
За да свържат стреса и побеляването на косата, учените започват с отговора на цялото тяло и прогресивно се съсредоточават върху индивидуални органни системи, взаимодействия между клетки и накрая молекулната динамика. Процесът изисква различни методи на анализ, включително и такива за изучаването на органи, нерви и клетъчни рецептори.
"За да започнем от най-високото ниво и до най-малкия детайл, си сътрудничихме с много учени от широка гама дисциплини, използвайки комбинация от различни подходи за разрешаването на много фундаментален биологичен въпрос", обяснява Джан.
Един от сътрудниците е Айзък Чиу (Isaac Chiu), доцент по имунология в Медицинското училище Харвард, който изучава връзката между нервната и имунната система.
"Знаем, че периферните неврони силно регулират органните функции, кръвоносните съдове и имунитета, но по-малко е известно за това как регулират стволовите клетки", разказва Чиу. "С това изследване вече знаем как невроните могат да контролират стволовите клетки и техните функции и можем да обясним как те взаимодействат на клетъчно и молекулно ниво, за да свържем стреса с побеляването на косата".
Тези открития може да помогнат да се откруе повече за широките ефекти на стреса върху редица органи и тъкани. Това може да помогне за развитието на нови изследвания, търсещи как да се промени или спре увреждащият ефект от стреса.
"Разбирайки точно как стресът влияе на стволовите клетки, които регенерират пигмент, ние положихме основата на разбирането как стресът влияе на други тъкани и органи в тялото", споделя Хсу. "Разбирането как тъканите ни се променят при стрес е първата критична стъпка към евентуално лечение, което може да спре или да преобърне разрушителното влияние на стреса. Все още имаме много да учим в тази насока."
Източник: EurekAlert - Solving a biological puzzle: How stress causes gray hair
Коментари
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!
Няма коментари към тази новина !
Последни коментари