Уравненията за скоростта на бягащите динозаври са грешни

според наблюдения на тичащи по мека кал токачки

Ваня Милева Последна промяна на 27 юни 2025 в 09:32 248 0

бягащ динозавър

Кредит Biology Letters (2025). DOI: 10.1098/rsbl.2025.0191
Вляво: бягащ динозавър. Кредит: Needpix.com. Вдясно: (a) Проучвано животно. Следи от токачки, направени в твърда (b), мека (c) и много мека (d) кал, мащаб = 5 см. (e) Измервания на височината на таза в средна стойка и като сума от бедрената кост, тибията и тарзометатарзуса.

Международен екип е установил, че уравненията за определяне на скоростта на движещ се динозавър, базирани на отпечатъци в пътеки, може да са неточни.

В своето проучване, публикувано в списание Biology Letters, изследователите са използвали за тест токачки да ходят или да тичат по кална пътека и след това са използвали стандартни уравнения, за да изчислят скоростта им.

През 70-те години на миналия век палеонтолозите разработват математически уравнения, за да определят скоростта на движение на динозавър, въз основа на разстоянието между отпечатъците, оставени в пътеките, и други фактори. Тези уравнения се използват и досега.

Но изглежда, че резултатите от подобни изчисления може да се наложи да бъдат преразгледани, тъй като резултатите от новите експерименти показват, че уравненията може да са изключително неточни.

За да проверят точността на уравненията, изследователите използват токачките – големи птици и членове на единствения оцелял динозавърски род. Първо създали кални тестови писти с различна консистенция. След това принудили птиците да ходят и тичат по тестовата писта и ги записали с помощта на високоскоростни камери и таймери, за да определят истинската им скорост на ходене или бягане.

След това изследователите са използвали стандартните уравнения, за да изчислят скоростта на ходене и бягане на птиците, използвайки само техните отпечатъци в тестовата пътека. Резултатите от уравненията показали, че птиците са ходили и бягали по-бързо, отколкото реално са го правили във всеки от случаите (в някои случаи с до четири пъти повече), а консистенцията на калта не е имала значение.

Изследователският екип предполага, че има много възможни причини за разликата. Уравненията приемат, че динозаврите са ходили по твърда повърхност, а не в кал например. Ходенето в кал обикновено забавя темпото на ходене и бягане. По този начин скоростта на динозаврите, ходещи по кална повърхност (и оставящи следи от стъпки), вероятно би било по-бавно. Те отбелязват, че уравненията също така допускат, че по-дългата крачка се равнява на по-бързо темпо. Разглеждайки следите, оставени от токачките, те установили, че това не винаги е така.

Справка: Tash L. Prescott et al, Speed from fossil trackways: calculations not validated by extant birds on compliant substrates, Biology Letters (2025). DOI: 10.1098/rsbl.2025.0191

Източник: Observing guineafowl running on soft mud shows math used to calculate dinosaur speed may be inaccurate, Bob Yirka, Phys.org

Виж още за:
    Най-важното
    Всички новини

    Още от Животът

    Коментари

    За писането на коментар е необходима регистрация.
    Моля, регистрирайте се от TУК!
    Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!

    Няма коментари към тази новина !