Наричат ги „звезди-бегълци“ или „свръхскоростни звезди“, звезди, които имат толкова голяма скорост, че летят по-бързо от скоростта, нужна им да се откъснат от гравитационната прегръдка на галактиката Млечен път (≈550 км/сек) и следователно са на път да напуснат нашата галактика.
Те се движат с тази висока скорост, защото са изхвърлени от експлозии на свръхнова. Десет такива бързи звезди бяха известни доскоро, но астрономите наскоро откриха още шест звезди-бегълци на базата на ново изследване на данни, събрани с Европейския космически телескоп Gaia.
А две от тях се открояват. J0927 и J1235 се оказват двете най-бързо движещи се звезди в галактиката Млечен път, първата като нов рекордьор със скорост от 2285 км/сек, втората с 1694 км/сек.
Звездите-бегълци могат да бъдат резултат от специален тип свръхнови, свръхновите тип Ia.
Освен това има бяло джудже, което получава материя от обикновена звезда наблизо и което следователно става по-тежко от така наречената граница на Чандрасекар (≈ 1,4 слънчеви маси) и след това претърпява термоядрен взрив. Звездата, която е близо до експлодиралото бяло джудже, е изхвърлена и така започва живота си като беглец.
Все още има някои открити въпроси около свръхнова тип 1а. На теория двойките бели джуджета, които достигат масата на Чандрасекар, би трябвало да са по-редки, отколкото са засичани звезди-бегълци.
Концепция на художник за материал, който се отнема от една звезда и се натрупва върху съседната. Кредит: STSci
В този сценарий бяло джудже открадва хелий от обвивката на съседния си събрат бяло джудже и хелият се детонира първо, причинявайки ударна вълна, която впоследствие запалва втора детонация, този път на въглеродното ядро на звездата.
При такова обстоятелство, докато поглъщащата материал звезда има достатъчно голямо въглеродно ядро, бялото джудже може да се превърне в супернова, без да се доближава до границата на Чандрасекар.
При този специален вариант на свръхнови тип Ia, експлозията може да бъде още по-мощна. Това са свръхнови с „динамично задвижваната двойно изродена двойна детонация“ (D6).
При сценарий с двойна детонация, останките от съседната звезда се изстрелват в космоса със скорост, подобна на тази, с която се е въртяла около своя вече починал партньор. Този процес позволява на беглеца да постигне невероятни скорости през – и в крайна сметка – извън – Млечния път.
Свръхновите с единична детонация също могат да произведат звезди-бегълци. В тези случаи останките от експлодиращата звезда достигат екстремни скорости, вместо звездата партньор. Такива събития се наричат свръхнова от тип 1ax, при която експлозията не успява да унищожи напълно звездата, оставяйки след себе си бързите останки от ядрото на бялото джудже.
Тези бягства все още са много бързи, но не толкова бързи, колкото тези, причинени от двойни детонации.
Изследователите могат да използват разликите в скоростта и спектроскопските сигнатури, за да определят различния произход на звездите-бегълци и да ги класифицират по съответния начин. Тъй като популацията на наблюдаваните бегълци нараства, това в крайна сметка трябва да помогне за ограничаване на честотата, с която се появява всеки тип свръхнова.
Засега новата най-бърза звезда в галактиката е J0927, а втората, също новооткрита, е J1235.
J0927 има радиална скорост почти два пъти по-голяма от всяка друга звезда в галактиката, с няколко изключения. Звездите, които обикалят най-близо до черната дупка в центъра на нашата галактика, например, се въртят около нея с главоломна скорост и са в състояние да се доближат до скоростта на J0927. Тези обекти обаче са хванати здраво в орбита около черната дупка и няма как да избягат.
Справка: Kareem El-Badry et al, The fastest stars in the Galaxy, arXiv (2023). DOI: 10.48550/arxiv.2306.03914
Източник: These are the fastest stars in the galaxy, Scott Alan Johnston, Universe Today
Коментари
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!
Няма коментари към тази новина !
Последни коментари