Студеният и загадъчен Облак на Оорт в периферията на нашата Слънчева система може да крие заблудена екзопланета, сочат нови изследвания.
През 1906 г. астрономът и бизнесмен Пърсивал Лоуел започва да търси "Планетата Х" - хипотетична гигантска планета, която обикаля около Слънцето отвъд Нептун. Лоуел е убеден, че планетата Х съществува въз основа на някои предполагаеми отклонения, които е наблюдавал в орбитите на Нептун и Уран. Убеждението му в крайна сметка довежда до откриването на Плутон през 1930 г., въпреки че по-късно учените установяват, че планетата джудже е твърде малка, за да окаже гравитационно въздействие върху орбитата на Нептун (да не говорим за тази на Уран).
Днес хипотезата за Планетата Х до голяма степен се смята за дискредитирана. Това обаче не е спряло астрономите да търсят планети в далечните краища на Слънчевата система. И според ново проучване такива планети може би има - само че много по-далеч, отколкото Лоуел е предполагал.
Международен екип изследователи наскоро симулира нестабилната небесна механика на ранната Слънчева система. Те установяват, че има вероятност едно или повече тела с размерите на планета да са се озовали в Облака на Оорт - огромна система от ледени обекти.
Вижте горната илюстрация, за да придобиете представа за мащабите на Облака на Оорт. По данни на НАСА елипсовидната орбита на Плутон между 30 AU от Слънцето и 50 AU (1 AU е разстоянието между Земята и Слънцето). Смята се обаче, че вътрешният ръб на облака на Оорт е между 2000 и 5000 AU от Слънцето. Външният ръб може да е на 10 000 или дори 100 000 AU от Слънцето - това е около една четвърт до половината от разстоянието между Слънцето и най-близката съседна звезда.
Новата статия, описваща работата, е публикувана в сървъра за препринти arXiv и все още не е рецензирана.
Преди около 4,5 милиарда години, когато Слънчевата система се е формирала за първи път, тя е била неспокойно място. Гравитацията е разхвърляла отломки от бързо охлаждащия се протопланетарен облак като космически билярдни топки. Изследователите изчисляват, че понякога големи парчета отломки - дори с размерите на планета - са били запращани достатъчно далеч, за да избегнат гравитацията на Слънцето.
Учените са наблюдавали такива "планети скитници" да се носят из далечни слънчеви системи. Според изследователите има около 0,5 % вероятност една от тези странстващи планети да се е формирала в нашата система и да се е озовала в Облака на Оорт, докато се е отдалечавала от Слънцето.
Но, по изчисления на екипа, малко по-вероятно е непокорна планета, подобна на Нептун, от друга слънчева система да е била прихваната от гравитацията на Слънцето и да е попаднала някъде в облака на Оорт. Вероятността за това е около 7 % и ако случаят е такъв, тогава обект, подобен на отдавна търсената от Лоуел Планета Х, все пак може да се намира там, въпреки че все още ще е твърде далеч, за да повлияе на орбитата на Нептун.
Въпреки това изследователите смятат, че е най-вероятно Облакът на Оорт да е съставен от колекция от много по-малки ледени обекти. Предвид размера и разстоянието на облака на Оорт обаче може би никога няма да разберем със сигурност какво се крие там.
Справка: Oort cloud (exo)planets; Sean N. Raymond, Andre Izidoro and Nathan A. Kaib; https://arxiv.org/pdf/2306.11109.pdf
Източник: A 'captured' alien planet may be hiding at the edge of our solar system — and it's not 'Planet X', Live Science
Коментари
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!
Няма коментари към тази новина !
Последни коментари