Проучване установява потенциалната връзка между инхибиторите на протонната помпа (ИПП), често използвани антиацидни лекарства за потискане на производството на стомашна киселина, и повишен риск от деменция.
В статията на изследователи от университетската болница в Копенхаген и университета в Орхус, Дания, публикувана в списание Alzheimer's & Dementia, те откриват значителни корелации между употребата на ИПП, продължителността на употреба и повишения риск от деменция.
Проучването е проведено в национална датска кохорта от 1 983 785 лица на възраст от 60 до 75 години между 2000 и 2018 г. и включва само лица без предишна диагноза деменция или лечение със специфични лекарства за деменция.
По време на проучването 99 384 индивида развиват деменция, а 469 920 са използвани като контролна група. Употребата на ИПП се свързва с повишен риск от деменция по всякаква причина, особено за тези на възраст от 60 до 69 години при диагностицирането. Групата от 60 до 69 години има коефициент на заболеваемост от 1,25 до 1,59 в зависимост от продължителността на употреба и 1,36 като цяло за тези, които някога са използвали ИПП.
По-незначителен риск се наблюдава в групите от 70 до 79 и от 80 до 89, съответно с 1,12 и 1,06 за продължителна употреба. Не е наблюдавана значима връзка между употребата на ИПП и деменцията при лица над 89 години при диагностицирането.
Експозицията на ИПП се свързва с повишен процент на деменция по всякаква причина, възникваща преди 90-годишна възраст, независимо кога е започнало лечение с ИПП. По-дългата кумулативна продължителност на употребата на ИПП дава по-високи оценки на риска.
ИПП обикновено се използват за лечение на състояния, свързани със стомашната киселина. Предишни проучвания показват противоречиви резултати по отношение на връзката между употребата на ИПП и деменцията. ИПП се свързват с потенциални неврологични нежелани реакции, включително ефекти върху мозъчните невротрансмитери, въпреки че механизмите и причинно-следствената връзка са неясни.
Констатациите показват, че употребата на ИПП е свързана с повишен риск от деменция, особено при по-млади индивиди. Това не означава, че употребата на ИПП причинява деменция, тъй като е възможна и обратна причинно-следствена връзка, при която производството на киселина в стомаха се увеличава в началото на развитието на деменция и леченията с ИПП се използват за лечение на симптом на заболяване, което вече е в прогресия. Възможно е също така лечението с ИПП да създава смущения, които водят до деменция.
Ентералната нервна система, невронални клетки, вградени в стените на стомашно-чревната система, е съществена част от връзката черва-мозък с потенциал за прекъсване на едното, което да засегне другото. Също така са наблюдавани корелации между болестта на Алцхаймер и специфични популации на чревната микробиота, което може допълнително да обърка причинно-следствените връзки.
Авторите предполагат, че са необходими допълнителни изследвания, за да се проучат механизмите, които са в основата на тази асоциация и дали тя варира между подтиповете на деменция.
Справка: Nelsan Pourhadi et al, Proton pump inhibitors and dementia: A nationwide population‐based study, Alzheimer's & Dementia (2023). DOI: 10.1002/alz.13477
Източник: Antacid use correlated to dementia, though causality remains elusive, Justin Jackson, Medical Xpress
Коментари
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!
Няма коментари към тази новина !
Последни коментари