Това е приказка за "пясъчни дюни, човек на име Гастон, тайни аеромагнитни проучвания и камилари".
Историята на метеорита Чингети е вълнуваща загадка.
През 1916 г. дълбоко в пустинята Сахара, на около 45 километра от Чингети, Мавритания, е взет 4.5-килограмов каменно-желязен метеорит от върха на гигантска желязна могила висока около 40 метра и 100 метра дължина, която се предполага, че е първоначално падналия огромен метеорит - вероятно най-големият на земята.
Оттогава метеоритът не е намерен отново, въпреки усилията на многобройни експедиции, което поставя самото му съществуване под въпрос.
Сега екип от трима британски изследователи от Имперския колеж в Лондон и Оксфордския университет са извършили свой собствен анализ и са предложили начин да се определи веднъж завинаги дали метеоритът наистина съществува, описвайки своите открития в портала за препринти arXiv. Те твърдят, че са ограничили вероятните места, където метеоритът може да е заровен под високи пясъчни дюни и в момента очакват достъп до данни от карти на магнитните аномалии на региона, които могат да покажат големи блокове желязо с надеждата или да намерят мистериозния изчезнал метеорит, или да потвърдят, че той вероятно никога не е съществувал.
Фрагмент от метеорита Чингети - каменно-железен мезосидерит. Кредит: Claire H/Flickr/CC-BY-SA-2.0
Метеоритът Чингети
По-малкото парче метеорит първоначално е било намерено от френския капитан Гастон Рипер (Gaston Ripert),който е отговарял за камилския корпус на Чингети. Един ден той дочул разговор между камиларите за необичаен железен хълм в пустинята. Той убеждава местен вожд да го заведе там една нощ и след 10-часова езда на камила по "дезориентиращ" маршрут стигат до желязния хълм. Може дори да е бил буквално със завързани очи, в зависимост от това как се тълкува френската фраза en aveugle, която може да означава или "сляп" (т.е. без компас), или "със завързани очи".
4-килограмовият фрагмент, събран от Рипер, по-късно е анализиран от известния геолог Алфред Лакроа, който го смята за значимо откритие. Но когато други не успяват да открият по-големия метеорит Чингуети, хората започват да се съмняват в историята на Рипер.
Селището Чингети. Кредит: Wikimedia Commons
"Знам, че мнозина смятат, че камъкът не съществува; че за някои аз съм чисто и просто измамник, задигнал метален спесимен", пише Рипер на френския натуралист Теодор Моно през 1934 г. "За другите може да съм прост човек, който е сбъркал пясъчен камък с огромен метеорит. Няма да направя нищо, за да ги разубедя, знам само това, което видях."
Насърчен от отделен доклад на местни ковачи, които твърдят, че са извадили желязо от гигантски блок някъде на изток или югоизток от Чингети, Моно периодично търси метеорита няколко пъти през следващите десетилетия, но без резултат. Пилот на име Жак Галодек решил, че е забелязал тъмен силует в сахарските дюни през 80-те години. Но нито Моно, нито втората експедиция в края на 90-те години на миналия век - документирана от британския Канал 4 - успяват да намерят нещо. Моно заключава през 1989 г., че Рипер вероятно е идентифицирал погрешно седиментна скала "без следи от метал" като метеорит.
И все пак, както физикът от университета Рутгерс Мат Бъкли (Matt Buckley) отбелязва в Bluesky, "Тази история има всичко: гигантски необясними метеорити, пясъчни дюни, човек на име Гастон, пластични никелови игли, тайни аеромагнитни проучвания и камилари."
Естествено, това заинтригува Стивън Уорън (Stephen Warren) от Имперския колеж в Лондон, Екатерини Протопапа (Ekaterini Protopapa) от Оксфордския университет и Робърт Уорън (Robert Warren), които започват собственото си търсене на мистериозния изчезнал метеорит през 2020 г.
Лъже ли капитан Рипер? Или просто е сбъркал?
Може би нито едното, нито другото, смятат последните изследователи, които се заемат с мисията да открият метеорита Чингети. Липсата на кратер от удара може да е резултат от това, че метеоритът е навлязъл под много малък ъгъл, преди да се удари в земята, например.
Екипът е определил областите, в които може да се намира желязната могила. Kredit: Warren et al, arXiv, 2024
Предишните експедиции може да не са открили нищо, защото желязната планина е била покрита с пясък, или защото използваните инструменти не са били точни, или защото зоната за търсене е била на грешното място въз основа на неясните инструкции на Рипер. Това са всички възможности, които учените посочват в новия си доклад.
Може би най-интересното е, че Рипер изрично е описал една особеност на железния хълм. Капитанът описва, че е открил издължени метални "игли", които безуспешно се е опитал да отстрани с удари от по-малката си метеоритна проба.
Авторите на статията предполагат, че тези пластични структури биха могли да бъдат фази на никел-желязо, наречени "структури на Томсън" или Видманщетенови структури. Тъй като през 1916 г. те са били непознати, малко вероятно е Рипер да е изфабрикувал подобно наблюдение.
Видманщетенова структура в метеорита от Стаунтън. Вероятно нещо подобно е забелязал Рупер. Кредит: Wikimedia Commons
За първи път изследователите в тази статия използват цифрови модели на релефа, радарни данни и интервюта с местни камилари, за да стеснят районите, в които Рипер може да е бил отведен, въз основа на неговия доклад за половиндневната експедиция.
Използвайки за ориентир височините на дюните, които биха могли да крият гигантския метеорит, екипът е определил областите, които представляват интерес, и е поискал от Министерството на петролната енергия и мините на Мавритания данни от аеромагнитни изследвания за тези места. Засега достъп до тези данни все още не е предоставен.
Алтернативен подход е да се претърси районът пеша в търсене на отдавна изгубения метеорит, но това може да отнеме няколко седмици.
"Ако резултатът е отрицателен, обяснението на историята на Риперт обаче ще остане неразгадано, а проблемите с пластичните игли и случайното откриване на мезосидерита ще останат", пишат изследователите.
Справка: New evidence on the lost giant Chinguetti meteorite; Robert Warren, Stephen Warren, Ekaterini Protopapa; https://arxiv.org/abs/2402.14150
Източник: A giant meteorite has been lost in the desert since 1916—here’s how we might find it, АrsТechnica
Коментари
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!
22548
1
02.03 2024 в 11:05
Последни коментари