Изминалата зима беше най-топлата за последните 136 г. в България и втората най-топла в Европа
Глобалната температура през февруари отново прекрачи прага от 1,5 °C и регистрира стойност от 1,77 °C. За изминалите 12 месеца средната глобална температура е най-високата регистрирана в света и е с рекордните за момента 1,56 °C над доиндустриалния период. В Европа февруари също беше значително по-топъл от нормалното и е на второ място по положителна аномалия, която е с 3,30 °C по-висока от нормата за периода 1991 – 2020 г. В България февруари е бил най-топлият за последните 58 години, като месечната аномалия средно за страната е повече от 5 °C, а по поречието на Дунав и в Предбалкана е била дори над 7 °C. Интересното е, че в нито един ден през месеца не е имало снежна покривка в равнинната част на страната, включително и по високите западни полета, като и в София. Всички 29 дни от февруари са били с дневна аномалия над нормата, като в някои от тях положителни аномалии са достигнали над 10 °C. С приключването на февруари вече може да се направи анализ и за целия зимен сезон. След като Европа записа най-топлата си зима миналата година, тазгодишната зима се нарежда на второ място, като е била с 1,44 °C по-топла, спрямо нормата за периода 1991 – 2020 г. В България изминалата зима беше най-топлата за последните 136 г., като зимните рекорди се дължат основно на топлия февруари.
Глобалната температура отново прекрачи прага от 1,5 °C и регистрира стойност от 1,77 °C
Средната температура на въздуха през февруари 2024 г. в глобален план е била с 0,81 °C по-висока спрямо новия климатологичен период 1991 – 2020 г. и с 1,01 °C по-топла от предишния климатологичен период 1981 – 2010 г., според обобщената информация от Европейската служба за изменение на климата Коперник (C3S). Тези стойности на месечната аномалия показват, че тя е по-висока с 0,12 °C от предишния най-топъл февруари 2016 г. (Фиг. 1). Февруари 2024 г. е 9-ият пореден месец с рекордно висока средна глобална температура. При сравнение със средната температура на доиндустриалния период (1850 – 1900 г.), изминалият месец глобално е с цели 1,77 °C, по-топъл, стойност значително над заложените в Парижкото споразумение от 1,5 °C. Нещо повече в тази насока – за изминалите 12 месеца (март 2023 г. – февруари 2024 г.) средната глобална температура е най-високата регистрирана до момента за едногодишен период и е с рекордните за момента 1,56 °C над доиндустриалния период.
През последното десетилетие има само положителни аномалии, с аномалии над половин градус през 2016 и 2020 г. Тенденцията на повишение на средната глобална февруарска температура за последните 30 години е 0,19 °C на десетилетие.
В регионален план има много високи месечни аномалии в Арктика, Северен Сибир, Централна и Североизточна Северна Америка (Фиг. 2). В централните щати на САЩ на 26 февруари 2024 г. в 78 населени места са отчетени най-високи температури за деня, а в Омаха, Небраска, Де Мойн, Айова и Минеаполис, Минесота са измерени най-високите февруарски температури в метеорологичната историята на тези градове. Особено фрапиращ е дневният рекорд в станция Ватерло, Айова, където подобрението над предишната най-висока стойност за деня е с 14 °C.
Температури над средните са отчетени и в по-голямата част от Южна Америка, което благоприятства високата активност на горските пожари там, започнала още по време на миналогодишните горещи вълни. В Африка почти целият континент е с положителни отклонения от нормата, като по-високи стойности има в южната част на континента. В Австралия се получиха интересни разпределения на месечните аномалии. В крайните северни и южни части от континента беше по-студено от нормите, докато по средата на месеца топлата аномалия на места надхвърли 3 °C. В крайна сметка най-малкият континент на Земята регистрира третия си най-топъл февруари.
Фигура 2. Аномалии на средната температура на въздуха за февруари 2024 г. спрямо нормата за 1991 – 2020 г. за цялото земно кълбо. Източник: C3S/ECMWF
През февруари 2024 г. в големи части на Централна и Източна Азия средните температури са били поднормени, като голяма отрицателна аномалия регистрират Камчатка, Монголия и Централен Китай. В китайския град Синдзян на 18-ти февруари е отчетена температура от -52.3 °C, стойност много близка до абсолютната минимална температурата на Китай от -53 °C, поставен през януари миналата година. С отрицателни аномалии са още големи територии в Гренландия, Антарктида и Западна Канада.
Въпреки че феноменът Ел Ниньо продължава да отслабва, средната температура на Световния океан остава рекордно висока. Средната месечна температура на повърхността на океана за февруари 2024 г. е била 21,06°C, което също е пореден рекорд. Тя е с 0,27°C по-висока от предишния рекорд, поставен през 2016 г. (20,79°C). Това е и най-високата абсолютна средна месечна стойност за всички месеци, надминавайки предишния рекорд от август 2023 г. (20,98°C). Въпреки че Ел Ниньо има важен принос за високите глобални температури на повърхността на океана през последните няколко месеца, в момента то отслабва и температурите в екваториалния Пасифик са по-ниски, отколкото през февруари 1998 г. и февруари 2016 г., които са предишните най-топли години.
Европа регистрира втория си най-топъл февруари
В Европа месец февруари 2024 г. беше значително по-топъл от нормалното, като средната европейска температура е била с 3,30 °C по-висока от нормата за периода 1991 – 2020 г. Тази стойност отрежда второ място по положителна аномалия, като водач остава далечната 1990 г., с аномалия повече от 4 °C. За последните 10 години средната европейска температура се е повишила с над половин градус, което съпоставено с останалите континенти има най-висока стойност.
В регионален план, с изключение на Исландия, Скандинавските планини и централните части на Европейска Русия, останалата по-голяма част от континента е била с положителна температурна аномалия. Най-голяма е тя в полярните северни острови, като Нова Земя и Шпицберген, както и в централните и югоизточни райони на Стария континент (Фиг. 3).
Фигура 4. Отклонение на средната температура на въздуха за февруари 2024 г. спрямо нормата за 1991 – 2020 г. в Европа. Източник: C3S/ECMWF
За някои страни на Западна, Централна и Югоизточна Европа февруари 2024 г. е най-топлият февруари в историята им. Към този момент това е потвърдено за Уелс и Англия в Обединеното кралство, а също и за Германия и Румъния. Швейцария също отчита най-топлия февруари, като там метеорологичната редица с данни води началото си от 1864 г. В Италия също средните месечни температури са много над нормата, но не са рекордно високи. Въпреки това, редица ски курорти в Апенините и Южните Алпи, отчитат един от най-безснежните ски сезони, откакто се развива ски спорта в страната (Фиг. 4).
Фигура 4. Кадър от уеб камера на ски писта в ски курорта Кампо Феличе, Италия на 28.02.2024. Източник
В България месечната аномалия средно за страната е била повече от 5 °C
В нашата страна февруари 2024 г. беше много топъл месец, с една от най-големите положителни месечни аномалии, спрямо нормата за периода 1991 – 2020 г. Средното месечно отклонение за цяла България е повече от 5 °C, според данни от някои станции на НИМХ, както и от стандартно разположени автоматични станции. И през този зимен месец в Северна България беше по-топло от редица места в Южна. За равнинната част на страната най-голяма наднорменост се наблюдава по поречието на Дунав и в Предбалкана, където нейната стойност е над 7 °C, което е и една от най-големите стойности през последните години. В югозападните райони аномалията е със значително по-ниски стойности, но отново с голяма разлика, спрямо нормата, като положителното отклонение е около 4 °C. Тази ситуация в разпределението на средните месечни температури доведе до изравняване на температурите между Северна и Южна България. Нещо повече – например в Ловеч имаше средна февруарска температура, близка, до тази на южния Сандански и южноморския Бургас. При нормален месец, или при правилно разпределение на температурните полета, обикновено в Ловеч е по-студено с около 3 °C от крайните югозападни и югоизточни части на страната. Топло беше и в планините, но все пак най-високите части над 2000 м.н.в. имаха най-малко превишение на нормата, стигащо до около 3 °C.
Този февруари е бил най-топлият за последните 58 години, като температурите са били малко по-високи от предишния рекордьор – 2016 г.
В съвремието ни досегашният най-топъл февруари е бил през 2016 г., но той е бил само с няколко десети по-хладен от тазгодишния (Фиг. 5). При справка в архивите на НИМХ, следващият февруари, който може да съперничи по топлина на тазгодишния, е през 1966 г., който по всяка вероятност е бил с подобна аномалия, но това ще стане ясно едва след обработката на всички данни. Много топло е било и през 1978 и 1995 г. Февруари месец остава месецът, който през новото хилядолетие е способен да предложи и големи отрицателни аномалии – това се е случило през 2003 и 2012 г. Ако се върнем по-назад във времето, изключително студено е било и през 1909 и 1929 г., когато в някои райони на страната месечната аномалия е била между 8 и 10 °C под нормата. Много студено е било и през 1954 г., 1956 г., 1965 г. и 1985 г., като най-студеният месец е бил през 2017 г. Въпреки това, скоростта на повишение на месечната температура от 2000 г. насам е с голяма стойност и е близо 1 °C на десетилетие.
Фигура 5. Отклонение на средната температура на въздуха в България през февруари 2024, спрямо нормата за периода 1991 – 2020 г. Източник.
Февруари 2024 г. се отчете с 29 дни, всички с дневна аномалия над нормата, като в някои от тях се стигна до внушителни положителни аномалии над 10 °C. В средата на месеца имаше относително захлаждане, което доближи температурите до нормата, но въпреки това те останаха над нея.
Февруари ще се запомни и с едно изключително рядко събитие – в нито един ден през месеца нямаше снежна покривка в равнинната част на страната, включително и по високите западни полета, като София.
В съвремието нямаме такъв аналог, дори през топлите 2016 и 2007 г. имаме отчетени дни със снежна покривка в равнинната част на страната. За този прецедент, освен високите температури през месеца, роля изигра и липсата на валежи – като средно за страната те бяха само около 30% от месечната норма. За последните 30 години средната февруарска температура се е повишила с около 0.8 °C, като най-голямо е затоплянето в Предбалкана с повече от 1°C.
Каква беше изминалата зима?
В климатологията под зимен сезон се разбира развитието на времето през месеците декември, януари и февруари. Т.е. средната температура за изминалата зима е изчислена за периода 01.12.2023 – 29.02.2024 г.
В Европа изминалата зима е била по-топла с 1.44 °C, спрямо нормата за периода 1991 – 2020 г., като стойността е близка до миналогодишната. Тази аномалия е около два пъти по-малка по стойност от най-топлата зима до момента 2019/2020 г. Тазгодишната аномалия нарежда зимата на 2022/23 г., като втората най-топла, заедно с 2006/07 и 2015/16 г.
Фигура 6. Отклонение на средната температура на въздуха за сезон зима 2023/24 г. спрямо нормата за 1991 – 2020 г. за Европа. Източник: C3S/ECMWF
В регионален план се наблюдава сериозна разлика от една страна, между студените Исландия, Скандинавски полуостров и Западна Русия, а от друга, много топли централни и югоизточни райони на континента със значителна, а на места и рекордно висока месечна аномалия.
Рекордно топла зима в България за последните 136 години
След като предната година също бе отчетена рекордно топла зима, през 2023/2024 г. отново имаме „нова най-топла зима“. Все още окончателните обработки на данни от февруари не са готови, но и с предварителните анализи изминалата зима ще бъде най-топлата за последните 136 г. в България. Видно и от Фиг. 7, стойността на аномалията за изминалата зима е с няколко десети над досегашните рекордьори 2022/23 и 2006/07 г.
Фигура 7. Отклонение на средната температура на въздуха за сезон зима 2022/23 г. спрямо нормата за 1991 – 2020 г. за България. Източник.
В регионален план най-голяма месечна аномалия на зимната температура се наблюдава в Северна България и най-вече Предбалкана, докато в югозападните райони и високите части на планините стойността на сезонната аномалия е двойно по-малка, но пак със съществена разлика, спрямо нормите.
По-детайлен регионален анализ прави климатологът Цветомир Кънчев. Според неговия анализ, на север от Стара планина всички станции са отбелязали стойности за рекордно топла зима, макар и само с по 1-2 десети над предишния рекорд. На някои места има и по-големи разлики, които стигат до 0,6 – 0.9℃, като Добрич и Враца. В Горнотракийската низина, както и при повечето от високите западни полета, зимата или е била рекордна, или е била само с по 1 десета от градуса под рекорда от минали години. В Югозападна България, Трънско, Кюстендилско, долината на р. Струма, Разложко и Гоцеделчевско сезонната температура на настоящата зима е с по 4 – 5 десети от градуса под рекордите.
Всичките ни високопланински метеорологични станции са отчели данни под абсолютните рекорди от 2014 г.: Мусала с 0,2℃ под рекорда; Рожен с 0,4 ℃; Мургаш – 0,6 ℃; Черни връх – 1,3 ℃ и Ботев с – 1,1 ℃. Ако трябва да степенуваме кои части на страната са допринесли най-много за рекорда, то това са: Предбалканът, Дунавската равнина, Черноморието, Горнотракийската низина, Високите западни полета, Югозападна България и планините, посочва Цветомир Кънчев.
Фигура 8: Рекордни стойности на метеорологичните станции в България за зимен сезон 2023/24 г.
Ако направим съпоставка, на кой месец дължим новите зимни рекордни стойности, то това безспорно е февруари (Фиг. 9).
Фигура 9. Аномалия на средната температурата през декември, януари и февруари за трите най-топли зимни сезони през ХХI в., спрямо нормата за 1991 – 2020 г. за България. Източник.
При изминалите две най-топли зими основният принос за това се падаше на януари, докато през тази зима имаме промяна в модела – януари беше с най-малката месечна аномалия, с няколкодневен зимен период, но дори и това не беше достатъчно, защото февруари, противно на първоначалните прогнози, показа, че климатът е неузнаваемо променен и можем да очакваме неочакваното.
Причините за това са множество глобални фактори – от една страна, естествени физически процеси, като атмосферна циркулация, благоприятсваща наднормени температури, малко валежи и липсата на охлаждащия ефект на снежната покривка в умерения пояс, феноменът Ел Ниньо, но от друга, и не малката тежест има и антропогенният фактор – усилен парников ефект, вследствие на изгарянето на фосилни горива, промяна на подстилащата повърхнина, намесата в някои природни процеси и др. Пак ще отбележим, че това са глобални фактори, които обаче имат пряко отношение към регионалния климат. В сила е и обратната връзка, промените на местно ниво рано или късно се отразяват и на глобалния климат, като могат да променят в една или друга посока някои естествени природни процеси, играещи важна роля за формиране на времето и на климата на нашата планета. А за ролята на климата по отношение на водните ресурси, може да прочетете повече тук.
*Публикацията е част от поредица, която прави обзор на метеорологичните и климатичните условия на глобално, регионално и локално ниво. Ежемесечните публикации излизат в рамките на следващия календарен месец и са базирани на обзор на Европейската служба за изменение на климата Коперник (C3S) за предходния месец.
Виж още:
- Все по-високи температури и рекорди – това ли е новото нормално?
- Кои бяха най-опасните метеорологични явления по света през 2023 година?
- Януари 2024 г.: Светът записа поредния рекорд
В публикацията са използвани материали от:
- https://climate.copernicus.eu/surface-air-temperature-february-2024
- https://climate.copernicus.eu/sea-ice-cover-february-2024
- https://www.cpc.ncep.noaa.gov/products/analysis_monitoring/enso_advisory/ensodisc.shtml
- https://eu.usatoday.com/story/graphics/2024/02/27/record-high-temperatures-across-us/72761279007/
- http://www.bom.gov.au/
- https://www.theguardian.com/environment/2024/feb/23/weather-tracker-china-contrasts-cold-heat-break-records
- https://lenews.ch/2024/03/02/this-february-switzerlands-warmest-on-record/
- https://www.climateka.bg/
- www.stringmeteo.com
- http://www.meteo.bg/bg
Източник: Какви рекорди счупи февруари по света, в Европа и у нас?, Климатека
Авторът Симеон Матев е доктор по климатология, защитил е докторат на тема „Съвременни изменения на климата в България“. В момента е асистент по климатология в катедра „Климатология, хидрология и геоморфология“ на Софийския университет „Св. Климент Охридски“, като основните му научни интереси са в областта на изменението на климата, дългосрочните прогнози и климатичните фактори за геоморфоложки процеси. Има богат медиен опит, бил е в екипа на „Времето“ в почти всички наши телевизии, както зад кадър, така и в ефир.
Коментари
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!
Няма коментари към тази новина !
Последни коментари