Тя се казва Фифика Георгиева, семейството и приятелите я наричат Фиф, а децата - Светулка.
Тази удивителна жена е поредният участник в Националния научнообразователен фестивал "Намереното поколение", който ще се проведе от 24-ти до 26-ти януари в НДК.
Ето каква е нейната вдъхновяваща история:
През 1988 г. за първи път прекрачих прага на ВИТИЗ в класа на проф. Атанас Илков. Бяха най-прекрасните ми години, в които се научих да оцелявам, да отстоявам моите проекти, успях да създам своя почерк като човек и професионалист.
Завърших Театралната академия със специалност куклено актьорско майсторство през 1992 г.
През 1993 г. доц. Вера Стефанова сформира театрална трупа. Бяхме три момичета и изиграхме първото си представление "Приказка за закуска", явявайки се на първия фестивал на кукленото изкуство "Двама са малко - трима са много". Спечелихме наградата за изгряващ талант, музика и режисура на спектакъла.
Бяха смутни времена, нямаше работа за младите артисти, всеки гледаше да си намери държавна работа и въпреки че бяхме много ентусиазирани да играем театър, трупата се разформирова.
Решена на всяка цена да успея, продължих нашата работа, но под друг формат - сформирах един от първите частни театри за деца.
Създадох първите си две авторски представления, които се играха на сцената на НДК и на турнета из страната. Успях да сключа договор със специалисти от бранша и така успях да докажа на себе си, че няма невъзможни неща.
На същият фестивал след една година бях номинирана за главна роля, а спектакълът - за авторска музика и костюми.
По това време вече бях намерила моята любов Жоро и дойде време да родя двете ми прекрасни момчета Дими и Марк.
Но шило в торба не седи. Сменяйки формата имах желание да се развия в друга посока като запазя основата на театъра, изградих един от първите частни парти клубове в София. Стратегията беше, да имам авторски спектакли за рождени дни, различни храни и успях да се наложа на пазара. Времената бях особено трудни и за да успявам с всичко в офиса се наложи да организирам през деня занималня за деца от първи до четвърти клас, хранене, коли, които да взимат и водят децата на училище, тренировки по карате, курс по английски, приложни и изящни изкуства. Идеята беше добра и отворих втори офис.
Но все нещо не ми достигаше.
Непрекъснато бях недоволна от себе си, рутината ме изморяваше. Разработвайки курсовете, наемайки специалисти да работят по дадения проект, непрекъснато работех върху стратегията да измисля формат, който да подобри стария.
И така, един ден, докато си говорех с учителката на малкото ми момче в детската частна градина в Италианският лицей, получих предложение да ходя един път в седмицата и да работя с децата от групата на моето дете, които бяха на 5 години.
Бяха 13 на брой и изключителни сладури.
Предизвикателството беше голямо, защото за първи път щях да работя с малки деца.
Тази среща преобърна живота ми. Бях изработила всичко, за което имах стремеж, в този момент имах желание да работя за душата си. За всичко, за което нямах време.
Измислях какви ли не лудории и смесване на техники, че децата пощуряха. Кръстих ги малките Светулки, защото бяха моя фар за бъдещите ми проекти. Дадоха ми зелена светлина за създаването на моята светеща светулка.
В края на годината организирах изложба с децата във Френският културен институт. Така се роди моята кауза Светулка.
Срещите ни продължиха всяка събота, раждайки нестандартно обучение.
Работех само един ден в седмицата - събота и много бях щастлива.
Но с времето Жоро вървеше с бързи темпове, построи нещо, което до този момент не бе правено в Бългатия, а именно единственият на Балканите демострационен център ShowHow - ресторант за демонстрации.
Той бе построен, за да покаже на българските ресторантьори как трябва да изглежда един български ресторант и не на последно място - пътят на храната.
Пътувайки по света, разработвайки моите идеи, стигнахме до единомислие, че Светулката трябва да продължи своята работа в сградата на фирма Томеко и да започне да разработва център за демонстрации, насочен към публиката, която има специално отношение към храната и към различни неща, свързани с кулинария и изкуства.
Така в нашият център обслужваме клиентите професионалисти като показваме най-доброто от ресторантьорското оборудване, а от друга страна Светулката предлага услуги, насочени към обикновения човек, който обича тази тема.
Там създадох и открих първата по рода си академия по куклено актьорско майсторство "Светулка в космическа совалка", която имаше за цел да обучава децата по схемата на театралната академия, като всяка година имат възможността да се докоснат едновременно до 8 вида изкуства, да научат основните стъпки по най-интересният начин чрез развиване на емоционалната интелигентност на детето в най-ранна възраст.
Целта беше да придобият самочувствие, да се научат да говорят правилно, да бъдат добри партньори в екип, да се научат да си помагат един на друг и най-важното за мен беше да ги науча без проблем да прескачат от изкуство в изкуство, да бъдат свободни личности, да се радват на живота и на малките неща, разбира се, да имат елементарна култура за света - за различните държави и континенти.
Първата година Светулчиците бяха на гости в Африка. Изучаваха африкански ритми, танци, рисуваха африкански облекла, дори сами си направиха бижута, с една дума, те живееха една година като африканци.
Втората година гостувахме на Латинска Америка. Запяха перфектно на португалски. Създадох вокална група "Светулките и Светещите скелети" - група по хип-хоп.
Настъпи момента и на сложната задача, да покажем на децата какво е спектакъл, какви са различните видиве кукли, как трябва да си ги направят сами, какво е начало, кулминация и край. Продължавахме да творим и тъй като бяхме в най-добре оборудваната база, реших да създам и академия по готварство от 4-104 години - Как да сготвим щастие в кухнята на Светулка!
Правейки програмата, целта ми беше да покажа на децата професионално златните правила в кухнята, красотата на тази професия, да им създам усет и специално отношение към различната храна заедно с екип от професионалисти.
Да ги науча да пазаруват с мисъл, да покажа нагледно с импровизирания пазар как се избират продуктите, как да ги съхраняват, как се обработват правилно и може би най-важното - различните технологии на приготвяне на храната.
За мен беше от изключително значение да поканя специалисти готвачи, доказали се във времето, работили в чужбина, да предадат своя опит.
Трябва да сме изключително отговорни за здравето и възпитанието на децата ни.
Цената, която плащаме сега е инвестиция за бъдещето им.
Участвайки в нашите уроци, родителите споделяха грешките си, натрупани с години в готвенето. Това ми даде посока да изградя една програма, която да даде основата и да запали желанието на децата да приготвят сами храната си. Освен да си сръчен и да имаш усет, трябва да знаеш правилата като във всяка една професия. Те ще ти дадат знания, ще сформират естетика у детето и ще му дадат една стабилна основа да бъде здраво за неговото бъдеще.
Храненето на децата трябва да стане постепенно един от най-важните уроци за оцеляване, които остават за цял живот, особено когато напускат семейното гнездо.
Посещавайки нашите уроци в академията, порасналите деца ще имат познанието да си правят бюджет за деня, седмица, месец. Ще имат готовността да пазаруват със самочувствие и да приготвят своята домашна храна дори при елементарни условия. И разбира се, да бъдат здрави.
Каузата Светулка подпомага всички деца от различни възрастови групи да изградят усет кои са по-добрите полезни храни. Тяхното правилно съчетаване, термична обработка. Да се хранят с жива храна!
Преди две години отворих първият детски ресторант Светулка в България, в който децата готвят за своя рожден ден заедно с гостите си, както и със своите родители.
Създадох подвижна кухня - Светулка на колела, с която можем да обиколим света!
Продължавайки моята теория за храните, организирам и лично водя готварския формат "Един живот в рецепти" - проекта Светулкови вечери за възрастни.
С него целя да покажа на българската публика някои от най-известните готвачи на България, а повярвайте ми те са много. Тази гурме вечеря е образователна, тя е интерактивна, освен, че преставям програмата, аз разказам живота в рецепти на хората, които не ги виждаме всеки път в ресторанта за култовите им моменти, за това от къде са тръгнали и къде са стигнали до този момент. Всеки гост от публиката може да се качи на сцената и плейтва своята чиния, да зададе въпрос към госта на вечерта, да види нагледно как се случват нещата в кухнята през цялата вечеря. Да опита новия вкус, да чуе за тенденциите в храненето, да научи няколко полезни неща в приготвянето на храната.
И накрая, да си тръгне с толкова много топлина събрани в едно светещо бурканче - сладкото на Светулка!
Горда съм да споделя с вас, че в годините работа гостите започнаха да търсят нашите продукти, които са опитвали на събитията. По този повод започнахме производство на сладка и лютеница. А последните ни продукти са четири вида Крафт сладолед, произведен на основата на пълномаслено мляко, сладката на Светулката, които се произвеждат без консерванти и стабилизатори и щипка тайна.
Вече имам сериозна група последователи, които се интересуват от качествени храни и продукти.
Тук децата са добре дошли и с гордост мога да кажа, че поне 15 гостенчета винаги присъстват на моите Светулкови вечери.
Другият формат, който създадох за майките е дамски клуб Змиярника.
Събираме се жени от бизнеса и не само сме с огромно чувсво за хумор, но и всеки път имаме различни теми на разговор и се стремим да разтоварваме стреса с нестандарстни готварски уроци.
И моля ви, не мислете че Змиярник е змия, това е блатно цвете, билка, цъфтяща с най-красивите цветове в природата.
Още по темата
Земята
„Всеки ден синоптиците правят по една малка научна разработка“
Космос
Доцент д-р Евгени Овчаров разказва за тръпката на астрономическите открития
Космос
Вдъхновен да споделя своето знание за космоса - историята на гл.ас. д-р Владимир Божилов
Коментари
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!
Няма коментари към тази новина !
Последни коментари