Футурологията - аналитичен поглед в бъдещето

В зала "България" в София американският футуролог Джером Глен, основател на глобалната мрежа за анализи Millennium Project, изнесе лекция на тема "Промените в технологиите и бъдещето на професиите". 

Лекцията бе предназначена за лидери и всеки, който се интересува от предизвикателствата на бъдещето. Книгата на Джером Глен "Човешкото бъдеще" бе представена от д-р Мариана Тодорова, футуролог от БАН, която заедно с  д-р Боян Иванчев, е основател на българския клон на Millennium Project.

Глен е подписал споразумение за основаването на български клон на Millennium Project, който ще бъде един от 55-те клона на мозъчния тръст, пръснати по целия свят. Причината за основаването му е да се запълни съществуващия у нас дефицит на идеи, да се създаде неформална платформа за обсъждане на модели за бъдещето, като се ангажират широк кръг хора, включително от социалните мрежи. Целите ще бъдат да се уловят стабилните тенденции в обществото, да се търсят алтернативни решения и варианти за избягването на негативните направления на развитие.

Футурологията не е гадаене, това е сериозна приложна наука, търсеща обективно отражение на бъдещето. Тя не само анализира тенденциите, но и предлага начини за справяне с глобалните проблеми.

Мозъчният тръст изготвя доклад с прогнози и сценарии, който се актуализира постоянно. Той определя 15 основни предизвикателства пред човечеството, между които са глобални проблеми като: климатичните промени, недостигът на чиста вода, демографския проблем (нарастването и застаряването на населението), пропастта между бедни и богати, етнически конфликти, тероризъм, както и използването на оръжия за масово унищожение. Част от предизвикателствата са и постигането на по-етични пазарни икономики, образованието на подрастващото поколение, участието на жените в управлението и подобряване на положението им, както и включването на етични съображения все по-редовно в глобалните решения.

В лекцията си Джером Глен разгледа основните направления в развитието на технологиите до 2050 година:

• замяната фосилните горива така, че да се подменят въглеродните емисии с водородни;
• изкуственият интелект;
• компютъризирането на науката;
• синтетичната биология, която, например ще даде възможност да се отглежда месо, без да се отглеждат животни;
• широкото използване на роботи в промишлеността и земеделието;
• нанотехнологиите, които активно ще се използват в медицината;
• 3D-принтерите - с най-разнообразни приложения, включително за направата на автомобили (като Multi Jet Fusion) и др.

Този напредък на технологиите ще промени радикално пазара на труда. Освен това, нарастването на населението изпреварва темпа на създаване на работни места.

Джером Глен предлага нова концепция за работната заетост - дигиталния бизнес. Бъдещето, според него, е на самонаетия работник, свързан с глобалната мрежа. Благодарение на нея, той ще има на разположение пред себе си пазар от 9.6 милиарда потребители. 

За хората, които не са "хай-тек", "нелинейни", или "предприемчиви" има две алтернативи: нископлатен труд в сферата на услугите или да се присъединят към временно заетата работната сила.

Програмите за микро предприемачество, в които малки суми пари се инвестират в микропредприятия, е инициатива, първоначално започната за хора в бедните страни, но вече се разпространяват в САЩ, ЕС и Източна Европа.

Още по темата

09/02/2015

Човекът

Ще вземат ли роботите работата на хората